Стоянка Мутафова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоянка Мутафова
българска актриса
Stoyanka-2015-skakalci.jpg
Снимка на сцената, в спектакъла „Скакалци“, 2015 г.
Родена
Починала

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
7 средно училище „Св. Седмочисленици“
Актьорска кариера
Активност 1946 – 2018[1]
Значими роли Баба Гицка, Госпожа Стихийно бедствие, Малу, Баба Марийка, Баба Кунка и др.
Семейство
Баща Константин Мутафов
Майка Екатерина Мутафова
Съпруг Роберт Роснер (разведени)
Леонид Грубешлиев (разведени)
Нейчо Попов (до смъртта му)
Деца Мария Грубешлиева

Уебсайт
Стоянка Мутафова в Общомедия

Стояна Константинова Мутафова, по-известна като Стоянка Мутафова, е българска театрална, телевизионна и филмова актриса със 72-годишна кариера. Истинското име на актрисата е объркано в афиш и днес е позната на всички като Стоянка.[2]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство.[3]

През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия.[4] Мутафова завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.[5]

Играе в над 90 театрални постановки. Измежду пиесите с нейно участие са „Три сестри“, „Дванайсета нощ“, „Големанов“ (където играе баба Гицка), „Госпожа Министерша“, „И най-мъдрият си е малко прост“ и „Арсеник и стари дантели“.

Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Кит“ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова.

През 1980 г. играе ролята на баба Цоцолана в серийния филм на Българската телевизияПатиланско царство“, базиран на едноименната литературна поредица на Ран Босилек.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.[6]

През периода 2011 – 2018 г. Мутафова играе баба Марийка Чеканова в сериала на bTVСтоличани в повече“.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне получава близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и други.

На 2 февруари 2019 г. Стоянка Мутафова отбелязва своите 70 години на сцена и 97-и рожден ден в зала 1 на НДК.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Тя се определя като атеистка.[7]

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 24 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.[4]

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).

Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ.[2] За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Стоянка Мутафова умира на 97 години на 6 декември 2019 г. във Военномедицинска академия след няколко месеца на сериозни здравословни проблеми. Новината е съобщена от мениджъра ѝ Евгени Боянов.[8] Причината за смъртта ѝ е възпалена жлъчка, причинала некроза на жлъчния мехур, сепсис и пневмония.[7] Остава след себе си своята дъщеря Мария.

Поклонението се провежда на 9 декември в Сатиричния театър. Измежду присъстващите са кметът на София Йорданка Фандъкова, министърът на културата Боил Банов, Вежди Рашидов, Татяна Лолова, Светослав Пеев, Васил Найденов, Ирен Кривошиева, Калин Сърменов, Силвия Лулчева, Аня Пенчева, Христо Мутафчиев, Ивайло Калоянчев, Албена Павлова, Емил Марков, Астор, Любомир Нейков, Йорданка Христова, Николай Атанасов-Шуши, Стефан Вичев (автор на биографична книга за Константин Мутафов), Владимир Пенев, Петьо Петков, Ненчо Илчев, Христо Гърбов, Иглика Трифонова, Хайгашод Агасян, Мариус Донкин, Милена Живкова, Ивайло Герасков, Диян Мачев, Петър Вучков, Тончо Токмакчиев, Иван Панев, Невена Бозукова, Димитър Туджаров – Шкумбата, Кристиян Вигенин, Иван Попйорданов, Искра Радева, Димитър Баненкин, Рашко Младенов, Кирил Ефремов, Елена Петрова, Орлин Горанов, Божидар Манов, Здравко Митков, Николай Урумов и други.[9]

В памет на Стоянка Мутафова, Лили Иванова публикува във Фейсбук снимка на двете заедно със съобщението: „Скъпа Стоянка Мутафова, името ти и твоето творчество остават завинаги в сърцето ми! Почивай в мир.“[10]

Министър-председателят Бойко Борисов пише на Фейсбук страницата си:

Светла ѝ памет на Стоянка Мутафова! Отиде си един изключителен, мил и добър човек. Тя винаги ще бъде от символите на българския театър. Поклон![11]

Президентът Румен Радев пише „С голямо прискърбие научих за загубата на Стоянка Мутафова – изключителна личност и творец. Призвана да дарява своя безграничен талант, обичана безрезервно от публиката“.

Татяна Лолова споделя пред репортери на поклонението:

За мен тя ще е жива, докато дишам. Защото съм започнала на 22 години с нея, когато основахме Сатиричния театър. Преди това я познавах като актриса от Народния театър. Тя е най-жизненият човек, обичащ живота, щура, интелигентна... Не можем да сме вечни, но тя ще живее, докато има хора, които да я помнят, независимо дали я познават лично, или от екрана, ако щете дори от вашите рубрики, които умеят да поддържат и ценят паметта.[12]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
2011 – 2018 Столичани в повече 156 баба Марийка Чеканова
2010 Ако някой те обича бабата на Нора
2003 Вчерашни целувки София
2007 Ваканцията на Лили 6 ясновидката Стояна
2002 Рапсодия в бяло старица в старчески дом
1999 Стъклени топчета майка на Албена
1999 Големите игри 10 Иванка Иванова,
бабата на Мони
1993 Пантуди
1986 Земляци-веселяци
1984 Наследницата Велика Самсарова
1984 Бронзовият ключ Самсарова
1983 Баш майсторът н-к! Куна
1985 Златно сърце 3 баба Пембиша
1980 Патиланско царство 20 баба Цоцолана
1978 Федерация на династронавтите 3 леля Гица
1978 Топло съдията
1977 Нечиста сила 3 врачката Марта
1977 Темната кория Калудка
1974 Нако, Дако, Цако 3 готвачката Мария във 2-ра серия: „Шофьори
1973 Бягство в Ропотамо циганката
1970 Кит баба Стойна
1970 Езоп България / Чехословакия Касандра
1969 Любовницата на Граминя (L'amante di Gramigna) Италия / България сватовница
1968 Бялата стая майката на Рина
1967 Привързаният балон фотографираната
1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров съпругата на Локум Шекеров
1962 Двама под небето будкаджийката
1962 Специалист по всичко фризьорката
1958 Любимец №13 Филева, касиер в ДП. „Витоша“
1956 Точка първа

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Народен театър „Иван Вазов“, гр. София[13][редактиране | редактиране на кода]

Сатиричен театър „Алеко Константинов“, гр. София[14][редактиране | редактиране на кода]

Театър „Възраждане“, гр. София[редактиране | редактиране на кода]

Театър 199, гр. София[редактиране | редактиране на кода]

  • „Куклата“ (8 април 1981 г.)
  • „Черни очи за случайни срещи“ (22 май 1984 г.)

Други театрални сцени[редактиране | редактиране на кода]

  • „Госпожа Стихийно бедствие“ (от Алдо Николай, реж. Николай Атанасов-Шуши) – Олга
  • „Мама – Веселата вдовица“ (комедия по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
  • „Палавите вдовици, съседки“ (комедия от Азис Несин, реж. Николай Атанасов−Шуши)
  • „Безумната лейди Джулия“ (по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
  • „Парижки лудории“ (от Жан-Клод Дано, реж. Дидо Мачев)
  • „Началото на края“ (от Себастиен Тиери, реж. Андрей Калудов)

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. dariknews.bg
  2. а б Стоянка Мутафова: С Калоянчев още се караме!. // Blitz.bg. 21 октомври 2005. Посетен на 11 ноември 2007.
  3. Нели Пигулева, „Невероятната Стоянка Мутафова се обясни в любов на Русе“, utroruse.com, 1 март 2013 г.
  4. а б Урок по родолюбие, предаване на БНТ
  5. Стоянка Мутафова празнува рожден ден. // Посетен на 11 ноември 2007.
  6. „Предложиха Стоянка Мутафова за „Книгата на „Гинес“, btvnovinite.bg, 18.11.2016 г.
  7. а б www.24chasa.bg
  8. www.vesti.bg
  9. www.24chasa.bg
  10. nova.bg
  11. Борисов: Отиде си един от символите на българския театър, dariknews.bg; accessed December 23, 2019.
  12. България скърби за Стоянка Мутафова, kanal3.bg; accessed December 23, 2019.
  13. Гърчев, Иван, Снежанка Гълъбова, Никола Вандов, Антония Каракостова. Народен театър „Иван Вазов“: летопис януари 1904 – юли 2004. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2004, с. 409 – 453.
  14. Гюлева, Веселина, Никола Вандов, Мария Вандова, Вяра Младенова. Сатиричен театър „Алеко Константинов“: летопис април 1957—май 2007. София: Валентин Траянов, 2007.
  15. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  16. „Стоянка Мутафова и 3-ма писатели стават почетни граждани на София“, vesti.bg, 26 май 2000 г.
  17. Светлин Русев е лауреат на годишната награда „Паисий Хилендарски“. // news.bg, 01.11.2001. Посетен на 16.02.2016. (на български)
  18. „Петър Стоянов ще връчи 13 ордена „Стара планина“ на бележити българи“, news.bg, 11 януари 2002 г.
  19. „Стоянка Мутафова стана почетен гражданин на Бургас“, news.bg, 13 февруари 2010 г.
  20. С протокол №32/13.02.2002 г. на Общински съвет – Бургас. Виж „ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР на почетните граждани на гр. Бургас“ на сайта на община Бургас.
  21. „Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство в категория „За цялостен принос към театралното изкуство“ 2002“, сайт на наградите „Аскеер“.
  22. Ясмина Александрова, „Първи „Аскеер“ за Мутафова“, сп. „Тема“, бр. 21 (34), 27 май 2002 г.
  23. Патриция Николова, „Стоянка Мутафова с „Аскеер“ 2002“, в. „Сега“, 13 април 2002 г.
  24. „Вежди Рашидов връчи на Стоянка Мутафова наградата „Златен век“ с огърлие“, dariknews.bg, 3 февруари 2012 г.
  25. Петя Славова, „Стоянка Мутафова с награда „Георги Калоянчев“, dnes.bg, 21 март 2013 г.
  26. „Великата Стоянка Мутафова е тазгодишната носителка на „Златен Перперикон“, в. „Арда News“, 29 юни 2013 г.
  27. Ирина Ангелова, „Връчват на Стоянка Мутафова „Златен Перперикон“, в. „Стандарт“, 29 юни 2013 г.
  28. „Под прикритие“ е големият победител в първото издание на Jameson Златна бленда“, drugotokino.bg, 11 ноември 2013 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Севелина Гьорова. Стоянка Мутафова: Жрица на смеха. София: Български писател, 1997.
  • Стоянка Мутафова. Герой на мегдана (автобиография, обработена от Юрий Дачев), София: Епсилон–ЕЛСТ, 1997.
  • Юрий Дачев. Стоянка Мутафова: Когато се подстригват мравките. София: Слънце, 2001.
  • Мария Грубешлиева. Стоянка Мутафова: Госпожа Стихийно бедствие (мемоари). София: Знаци, 2009.
  • Юрий Дачев. Стоянка Мутафова: Една фурия на 90. София: Слънце, 2012.
  • Мария Грубешлиева. Стоянка Мутафова: Добър вечер, столетие мое. – Официална биография, София: Catch a Story, 2017, 400 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за