Стоянка Мутафова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоянка Мутафова
българска актриса
Stoyanka-2015-skakalci.jpg
Стоянка Мутафова на сцената на "Скакалци" от Стефан Костов, 2015 г.
Други имена Г-жа Стихийно бедствие
Родена Стояна Константинова Мутафова
Активни години 1946 – до момента
Родители Константин Мутафов и Екатерина Мутафова
Брачни партньори Роберт Роснер, Леонид Грубешлиев, Нейчо Попов
Деца Мария Грубешлиева
Местожителство София, България
Страница в IMDb

Стояна Константинова Мутафова е българска театрална и филмова актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка.[1]

Играе в над 53 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като Големанов, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, Топло, Любимец 13, Кит и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“. [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство.[3] През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия[4]. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946-1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947-1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г. след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1991-). [5]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. [4]

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева – Муки.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ.[1] С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2011- Столичани в повече 131 баба Марийка Чеканова
2010 Ако някой те обича бабата на Нора
2003 Вчерашни целувки София
2007 Ваканцията на Лили 6 ясновидката Стояна
2002 Рапсодия в бяло старица в старчески дом
1999 Стъклени топчета майка на Албена
1999 Големите игри 10 Иванка Иванова, баба на Мони
1993 Пантуди
1984 Федерацията на династронавтите 3
1984 Наследницата
1983 Бронзовият ключ Самсарова
1983 Баш майсторът н-к! Куна
1985 Златно сърце 3 баба Пембиша
1980 Патиланско царство 20 баба Цоцолана
1978 Нечиста сила 3 врачката
1978 Топло съдията
1977 Темната кория Калудка
1974 Нако, Дако и Цако - моряци
1973 Бягство в Ропотамо циганката
1970 Кит баба Стойна
1970 Езоп България / Чехословакия Касандра
1969 Любовницата на Граминя - (L'amante di Gramigna) Италия / България сватовница
1968 Бялата стая майката на Рина
1967 Привързаният балон фотографираната
1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров съпругата на Локум Шекеров
1962 Двама под небето будкаджийката
1962 Специалист по всичко фризьорката
1958 Любимец №13 Филева, касиер в ДП."Витоша"
1956 Точка първа

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Сатиричен театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Баня (премиера – 7 април 1957 г.)
  • Баба, дядо, мама, татко и ние (премиера – 8 юли 1957 г.)
  • ДДТ (премиера – 2 март 1958 г.)
  • Тайни (премиера – 14 ноември 1958 г.)
  • Дванайсетте стола (премиера – ноември 1958 г.)
  • Криво седи – право съди! – 1959 г.
  • Дървеница (премиера – 23 ноември 1959 г.)
  • Предложение. Сватба. Юбилей (премиера – 22 февруари 1960 г.)
  • Чичовци (премиера – 17 октомври 1960 г.)
  • Свинските опашчици (премиера – 5 март 1962 г.)
  • Импровизация (премиера – 1 октомври 1962 г.)
  • Франк V (премиера – 18 февруари 1963 г.)
  • Михал Мишкоед. Кандидати на славата (премиера – 11 ноември 1963 г.)
  • Смъртта на Тарелкин (премиера – 15 февруари 1965 г.)
  • Ревизор (премиера – 29 май 1966 г.)
  • Големанов (премиера – 24 ноември 1966 г.)
  • Суматоха (премиера – 30 март 1967 г.)
  • Сняг (премиера – 6 април 1968 г.)
  • Старчето и стрелата (премиера – 5 май 1969 г.)
  • Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост (премиера – 14 април 1972 г.)
  • Тартюф премиера – 11 декември 1972 г.
  • Кораб с розови платна премиера – 5 април 1974 г.
  • Януари премиера – 11 януари 1975 г.
  • И най-мъдрият си е малко прост (премиера – 16 и 17 декември 1979 г.)
  • От много ум… Вражалец (премиера – октомври 1980 г.)
  • Биволът (премиера – 28 декември 1981 г.)
  • Игра на котки (премиера – 28 април 1982 г.)
  • Кошници (премиера – 27 ноември 1982 г.)
  • Новото пристанище (премиера – 20 февруари 1984 г.)
  • Дело (премиера – 12 април 1986 г.)
  • Сватба (премиера – 1 и 2 март 1987 г.)
  • Балкански синдром (премиера – 10 май 1987 г.)
  • Арсеник и стари дантели (премиера – 6 и 7 февруари 1988 г.)
  • Светото семейство (премиера – 9 юни 1988 г.)
  • Мъртви души (премиера – 11 януари 1989 г.)
  • Л’Апети виен ан манжан или обичате ли човешко (премиера – 28 и 29 април 1989 г.)
  • Балкански шпионин (премиера – 13 и 14 април 1990 г.)
  • Трупът-фантом или Нож в гърба (премиера – 23 март 1992 г.)
  • Големанов (премиера – 21 ноември 1992 г.)
  • Кукер кабаре (премиера – 13 март 1997 г.)
  • Преди последния спектакъл (премиера – 15 април 1998 г.)
  • Ревизор (премиера – 12 февруари 1999 г.)
  • Вчерашни целувки (премиера – 13 януари 2000 г.)
  • Евроспорт – 2003 г.
  • Квартет премиера – 16 ноември 2006 г.
  • Столовете – юни 2009 г.
  • Столетие мое – април 2012 г.
  • Златният телец – октомври 2013 г.
  • Скакалци – октомври 2013 г.

Театър Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

  • Пепеляшка – 13 ноември 1994 г.
  • Капан за мишки – 25 март 2006 г.

Театър 199[редактиране | редактиране на кода]

  • Куклата – 8 април 1981 г.
  • Черни очи за случайни срещи – 22 май 1984 г.

ТВ ТЕАТЪР:

  • „Телерезада“ (1974)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Стоянка Мутафова: С Калоянчев още се караме!. // Blitz.bg. 21 октомври 2005. Посетен на 2007-11-11.
  2. „Предложиха Стоянка Мутафова за „Книгата на „Гинес“, btvnovinite.bg, 18.11.2016 г.
  3. Нели Пигулева, „Невероятната Стоянка Мутафова се обясни в любов на Русе“, utroruse.com, 1 март 2013 г.
  4. а б Урок по родолюбие, предаване на БНТ
  5. Стоянка Мутафова празнува рожден ден. // Посетен на 2007-11-11.
  6. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  7. „Стоянка Мутафова и 3-ма писатели стават почетни граждани на София“, vesti.bg, 26 май 2000 г.
  8. ((bg))  Светлин Русев е лауреат на годишната награда „Паисий Хилендарски“. // news.bg, 01.11.2001. Посетен на 16.02.2016.
  9. „Петър Стоянов ще връчи 13 ордена „Стара планина“ на бележити българи“, news.bg, 11 януари 2002 г.
  10. „Стоянка Мутафова стана почетен гражданин на Бургас“, news.bg, 13 февруари 2010 г.
  11. С протокол №32/13.02.2002 г. на Общински съвет – Бургас. Виж „ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР на почетните граждани на гр. Бургас“ на сайта на община Бургас.
  12. „Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство в категория „За цялостен принос към театралното изкуство“ 2002“, сайт на наградите „Аскеер“.
  13. Ясмина Александрова, „Първи „Аскеер“ за Мутафова“, сп. „Тема“, бр. 21 (34), 27 май 2002 г.
  14. Патриция Николова, „Стоянка Мутафова с „Аскеер“ 2002“, в. „Сега“, 13 април 2002 г.
  15. „Вежди Рашидов връчи на Стоянка Мутафова наградата „Златен век“ с огърлие“, dariknews.bg, 3 февруари 2012 г.
  16. Петя Славова, „Стоянка Мутафова с награда „Георги Калоянчев“, dnes.bg, 21 март 2013 г.
  17. „Великата Стоянка Мутафова е тазгодишната носителка на „Златен Перперикон“, в. „Арда News“, 29 юни 2013 г.
  18. Ирина Ангелова, „Връчват на Стоянка Мутафова „Златен Перперикон“, в. „Стандарт“, 29 юни 2013 г.
  19. „Под прикритие“ е големият победител в първото издание на Jameson Златна бленда“, drugotokino.bg, 11 ноември 2013 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Герой на мегдана“ (автобиография) - 1997.
  • Юрий Дачев. Стоянка Мутафова: Една фурия на 90. София: Слънце, 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за