Стоянка Мутафова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоянка Мутафова
Родена Стояна-Мария Константинова Мутафова
2 февруари 1922 г. (1922-02-02) (94 г.)
Активни години 1946-понастоящем
Родители Константин Мутафов и Екатерина Мутафова
Брачни партньори Роберт Роснер, Леонид Грубешлиев, Нейчо Попов
Деца Мария Грубешлиева
Местожителство София, България
Страница в IMDb

Стояна-Мария Константинова Мутафова е българска актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия[2]. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г. [3]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. [2]

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева – Муки.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ.[1] С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Сатиричен театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Баня (премиера – 7 април 1957 г.)
  • Баба, дядо, мама, татко и ние (премиера – 8 юли 1957 г.)
  • ДДТ (премиера – 2 март 1958 г.)
  • Тайни (премиера – 14 ноември 1958 г.)
  • Дванайсетте стола (премиера – ноември 1958 г.)
  • Криво седи – право съди! – 1959 г.
  • Дървеница (премиера – 23 ноември 1959 г.)
  • Предложение. Сватба. Юбилей (премиера – 22 февруари 1960 г.)
  • Чичовци (премиера – 17 октомври 1960 г.)
  • Свинските опашчици (премиера – 5 март 1962 г.)
  • Импровизация (премиера – 1 октомври 1962 г.)
  • Франк V (премиера – 18 февруари 1963 г.)
  • Михал Мишкоед. Кандидати на славата (премиера – 11 ноември 1963 г.)
  • Смъртта на Тарелкин (премиера – 15 февруари 1965 г.)
  • Ревизор (премиера – 29 май 1966 г.)
  • Големанов (премиера – 24 ноември 1966 г.)
  • Суматоха (премиера – 30 март 1967 г.)
  • Сняг (премиера – 6 април 1968 г.)
  • Старчето и стрелата (премиера – 5 май 1969 г.)
  • Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост (премиера – 14 април 1972 г.)
  • Тартюф премиера – 11 декември 1972 г.
  • Кораб с розови платна премиера – 5 април 1974 г.
  • Януари премиера – 11 януари 1975]] г.
  • И най-мъдрият си е малко прост (премиера – 16 и 17 декември 1979 г.)
  • От много ум… Вражалец (премиера – октомври 1980 г.)
  • Биволът (премиера – 28 декември 1981 г.)
  • Игра на котки (премиера – 28 април 1982 г.)
  • Кошници (премиера – 27 ноември 1982 г.)
  • Новото пристанище (премиера – 20 февруари 1984 г.)
  • Дело (премиера – 12 април 1986 г.)
  • Сватба (премиера – 1 и 2 март 1987 г.)
  • Балкански синдром (премиера – 10 май 1987 г.)
  • Арсеник и стари дантели (премиера – 6 и 7 февруари 1988 г.)
  • Светото семейство (премиера – 9 юни 1988 г.)
  • Мъртви души (премиера – 11 януари 1989 г.)
  • Л’Апети виен ан манжан или обичате ли човешко (премиера – 28 и 29 април 1989 г.)
  • Балкански шпионин (премиера – 13 и 14 април 1990 г.)
  • Трупът-фантом или Нож в гърба (премиера – 23 март 1992 г.)
  • Големанов (премиера – 21 ноември 1992 г.)
  • Кукер кабаре (премиера – 13 март 1997 г.)
  • Преди последния спектакъл (премиера – 15 април 1998 г.)
  • Ревизор (премиера – 12 февруари 1999 г.)
  • Вчерашни целувки (премиера – 13 януари 2000 г.)
  • Евроспорт – 2003 г.
  • Квартет премиера – 16 ноември 2006 г.
  • Столовете – юни 2009 г.
  • Столетие мое – април 2012 г.
  • Златният телец – октомври 2013 г.
  • Скакалци – октомври 2013 г.

Театър Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

  • Пепеляшка – 13 ноември 1994 г.
  • Капан за мишки – 25 март 2006 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Стоянка Мутафова: С Калоянчев още се караме!. // Посетен на 2007-11-11.
  2. а б Урок по родолюбие, предаване на БНТ
  3. Стоянка Мутафова празнува рожден ден. // Посетен на 2007-11-11.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Юрий Дачев. Стоянка Мутафова: Една фурия на 90. София: Слънце, 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за