Стоянка Мутафова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоянка Мутафова
Родена Стояна Константинова Мутафова
Активни години 1946 - до момента
Родители Константин Мутафов и Екатерина Мутафова
Брачни партньори Роберт Роснер, Леонид Грубешлиев, Нейчо Попов
Деца Мария Грубешлиева
Местожителство София, България
Страница в IMDb

Стояна Константинова Мутафова е българска актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия[2]. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г. [3]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. [2]

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева – Муки.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ.[1] С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Сатиричен театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Баня (премиера – 7 април 1957 г.)
  • Баба, дядо, мама, татко и ние (премиера – 8 юли 1957 г.)
  • ДДТ (премиера – 2 март 1958 г.)
  • Тайни (премиера – 14 ноември 1958 г.)
  • Дванайсетте стола (премиера – ноември 1958 г.)
  • Криво седи – право съди! – 1959 г.
  • Дървеница (премиера – 23 ноември 1959 г.)
  • Предложение. Сватба. Юбилей (премиера – 22 февруари 1960 г.)
  • Чичовци (премиера – 17 октомври 1960 г.)
  • Свинските опашчици (премиера – 5 март 1962 г.)
  • Импровизация (премиера – 1 октомври 1962 г.)
  • Франк V (премиера – 18 февруари 1963 г.)
  • Михал Мишкоед. Кандидати на славата (премиера – 11 ноември 1963 г.)
  • Смъртта на Тарелкин (премиера – 15 февруари 1965 г.)
  • Ревизор (премиера – 29 май 1966 г.)
  • Големанов (премиера – 24 ноември 1966 г.)
  • Суматоха (премиера – 30 март 1967 г.)
  • Сняг (премиера – 6 април 1968 г.)
  • Старчето и стрелата (премиера – 5 май 1969 г.)
  • Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост (премиера – 14 април 1972 г.)
  • Тартюф премиера – 11 декември 1972 г.
  • Кораб с розови платна премиера – 5 април 1974 г.
  • Януари премиера – 11 януари 1975]] г.
  • И най-мъдрият си е малко прост (премиера – 16 и 17 декември 1979 г.)
  • От много ум… Вражалец (премиера – октомври 1980 г.)
  • Биволът (премиера – 28 декември 1981 г.)
  • Игра на котки (премиера – 28 април 1982 г.)
  • Кошници (премиера – 27 ноември 1982 г.)
  • Новото пристанище (премиера – 20 февруари 1984 г.)
  • Дело (премиера – 12 април 1986 г.)
  • Сватба (премиера – 1 и 2 март 1987 г.)
  • Балкански синдром (премиера – 10 май 1987 г.)
  • Арсеник и стари дантели (премиера – 6 и 7 февруари 1988 г.)
  • Светото семейство (премиера – 9 юни 1988 г.)
  • Мъртви души (премиера – 11 януари 1989 г.)
  • Л’Апети виен ан манжан или обичате ли човешко (премиера – 28 и 29 април 1989 г.)
  • Балкански шпионин (премиера – 13 и 14 април 1990 г.)
  • Трупът-фантом или Нож в гърба (премиера – 23 март 1992 г.)
  • Големанов (премиера – 21 ноември 1992 г.)
  • Кукер кабаре (премиера – 13 март 1997 г.)
  • Преди последния спектакъл (премиера – 15 април 1998 г.)
  • Ревизор (премиера – 12 февруари 1999 г.)
  • Вчерашни целувки (премиера – 13 януари 2000 г.)
  • Евроспорт – 2003 г.
  • Квартет премиера – 16 ноември 2006 г.
  • Столовете – юни 2009 г.
  • Столетие мое – април 2012 г.
  • Златният телец – октомври 2013 г.
  • Скакалци – октомври 2013 г.

Театър Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

  • Пепеляшка – 13 ноември 1994 г.
  • Капан за мишки – 25 март 2006 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Стоянка Мутафова: С Калоянчев още се караме!. // Посетен на 2007-11-11.
  2. а б Урок по родолюбие, предаване на БНТ
  3. Стоянка Мутафова празнува рожден ден. // Посетен на 2007-11-11.
  4. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  5. „Стоянка Мутафова и 3-ма писатели стават почетни граждани на София“, vesti.bg, 26 май 2000 г.
  6. ((bg))  Светлин Русев е лауреат на годишната награда „Паисий Хилендарски“. // news.bg, 01.11.2001. Посетен на 16.02.2016.
  7. „Петър Стоянов ще връчи 13 ордена „Стара планина“ на бележити българи“, news.bg, 11 януари 2002 г.
  8. „Стоянка Мутафова стана почетен гражданин на Бургас“, news.bg, 13 февруари 2010 г.
  9. С протокол №32/13.02.2002 г. на Общински съвет - Бургас. Виж „ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР на почетните граждани на гр. Бургас“ на сайта на община Бургас.
  10. „Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство в категория „За цялостен принос към театралното изкуство“ 2002“, сайт на наградите „Аскеер“.
  11. Ясмина Александрова, „Първи „Аскеер“ за Мутафова“, сп. „Тема“, бр. 21 (34), 27 май 2002 г.
  12. Патриция Николова, „Стоянка Мутафова с „Аскеер“ 2002“, в. „Сега“, 13 април 2002 г.
  13. „Вежди Рашидов връчи на Стоянка Мутафова наградата „Златен век“ с огърлие“, dariknews.bg, 3 февруари 2012 г.
  14. Петя Славова, „Стоянка Мутафова с награда „Георги Калоянчев“, dnes.bg, 21 март 2013 г.
  15. „Великата Стоянка Мутафова е тазгодишната носителка на „Златен Перперикон“, в. „Арда News“, 29 юни 2013 г.
  16. Ирина Ангелова, „Връчват на Стоянка Мутафова „Златен Перперикон“, в. „Стандарт“, 29 юни 2013 г.
  17. „Под прикритие“ е големият победител в първото издание на Jameson Златна бленда“, drugotokino.bg, 11 ноември 2013 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Юрий Дачев. Стоянка Мутафова: Една фурия на 90. София: Слънце, 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за