Нейчо Попов
| Нейчо Попов | |
| български режисьор и актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Режисура | |
| Активност | от 1951 г. до 1974 г. |
| Семейство | |
| Съпруга | Стоянка Мутафова |
| Уебсайт | |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 юли 1924 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г.
Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър[1] и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен „Клоун на Бога, изпратен на земята“.
Той е третият съпруг на Стоянка Мутафова, с която са заедно до неговата смърт. Нейчо Попов умира на 20 март 1974 г. само на 49 години от инфаркт на миокарда.[2]
През 2020 г. посмъртно е удостоен със званието почетен гражданин на община Бургас.[3][4]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Нейчо Попов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1969)
- Почетен гражданин на Бургас (посмъртно) (2020)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
- „… И компания“ (1971) (Йордан Радичков)
- „Кардашев на лов“ (1971) (Иван Вазов)
Хумористични миниатюри
- „Зетят“ (1967) – бащата на Зорка
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като режисьор
- „Нако, Дако, Цако – моряци“
- „Нако, Дако, Цако – коминочистачи“ (режисиран заедно с Мирослав Миндов)
- „Нако, Дако, Цако – шофьори“ (режисиран заедно с Мирослав Миндов)
Като актьор:
| Година | Филми/Сериали | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 1974 | На живот и смърт | 3 | |
| 1974 | Нако, Дако, Цако | 3 | Стефанов, помощник-капитанът на кораба (в 3-та серия: „Моряци“) |
| 1972 | 10 дни неплатени | Витанов, директорът на завода | |
| 1972 | Тихият беглец | 11 | професорът |
| 1970 | Петимата от „Моби Дик“ | ||
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | полковник Лоуел, председател на военното разузнаване |
| 1968 | Мъже в командировка | 3 нов. | Кантарев, финансовият инспектор (във 2-та: „Гост“) |
| 1968 | Бялата стая | Буби | |
| 1968 | Привързаният балон | старшията | |
| 1951 | Утро над родината | Ахмед |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петър Петров, Раждането на Държавния сатиричен театър, club50plus.bg, 7 април 2011 г.
- ↑ ladyzone.bg
- ↑ Почетен гражданин на община Бургас // Община Бургас. с. 28. Посетен на 24 юни 2026 г.
- ↑ Почит към Нейчо Попов // Сатиричен театър „Алеко Константинов“. 6 декември 2020 г. Архивиран от оригинала на 18 януари 2021. Посетен на 6 декември 2020 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Нейчо Попов в
Internet Movie Database - ((ru)) Нейчо Попов в КиноПоиск
- ((ru)) Нейчо Попов в Кино-Театр
- Златни гласове на Радиотеатъра: Нейчо Попов, БНР, 27 януари 2010
| ||||||||