Нейчо Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нейчо Попов
български актьор
Роден Нейчо Николов Попов
Починал
20 март 1974 г. (49 г.)
Брачни партньори Стоянка Мутафова
Страница в IMDb

Нейчо Николов Попов е български режисьор и актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 юли 1924 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г.

Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър[1] и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел „Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен „Клоун на Бога, изпратен на земята”.

Той е третият съпруг на Стоянка Мутафова. Умира на 20 март 1974 г. само на 49 години.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор:

Като актьор:

Година Филми/Сериали Серии Роля
1974 На живот и смърт 3
1974 Нако, Дако, Цако 3 помощник-капитанът на кораба Стефанов
(в 3-та серия: „Моряци“)
1972 10 дни неплатени директорът Нитанов
1972 Тихият беглец 11 професорът
1970 Петимата от „Моби Дик“
1969-1971 На всеки километър 26 полковник Лоуел, председател на
военното разузнаване
1968 Мъже в командировка 3 нов. другаря инспектор Кантарев
1968 Бялата стая Буби
1968 Привързаният балон старшията
1951 Утро над родината Ахмед

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Петров, Раждането на Държавния сатиричен театър, club50plus.bg, 7 април 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]