Нейчо Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нейчо Попов
български актьор
РоденНейчо Николов Попов
Починал
20 март 1974 г. (49 г.)
Активност1951 – 1974
Брачен партньорСтоянка Мутафова (? – 1974; смъртта му)
Уебсайт

Нейчо Николов Попов е български режисьор и актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 юли 1924 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г.

Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър[1] и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен „Клоун на Бога, изпратен на земята“.

Той е третият съпруг на Стоянка Мутафова, с която са заедно до неговата смърт. Нейчо Попов умира на 20 март 1974 г. само на 49 години. от инфаркт на миокарда.[2]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Хумористични миниатюри

  • „Зетят“ (1967) - бащата на Зорка

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор

Като актьор:

Година Филми/Сериали Серии Роля
1974 На живот и смърт 3
1974 Нако, Дако, Цако 3 помощник-капитанът на кораба Стефанов
(в 3-та серия: „Моряци“)
1972 10 дни неплатени директорът на завода Нитанов
1972 Тихият беглец 11 професорът
1970 Петимата от „Моби Дик“
1969 – 1971 На всеки километър 26 полковник Лоуел, председател на
военното разузнаване
1968 Мъже в командировка 3 нов. другаря инспектор Кантарев
1968 Бялата стая Буби
1968 Привързаният балон старшията
1951 Утро над родината Ахмед

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Петров, Раждането на Държавния сатиричен театър, club50plus.bg, 7 април 2011 г.
  2. ladyzone.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]