Кръстьо Мирски (режисьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кръстьо Мирски.

Кръстьо Мирски
Роден
Починал
4 август 1978 г. (58 г.)
Националност българин
Брачни партньори Жана Петрова Стоянович

Кръстьо Петров Мѝрски е български драматичен режисьор и педагог, професор във Висшия институт за театрално изкуство.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 януари 1920 г. в София. От 1938 до 1943 г. учи в драматичния отдел на Висшата школа за музика и драматично изкуство в Париж, както и режисура и актьорско майсторство в Академията за музика и театрално изкуство във Виена. Посещава лекции в Държаваната театрална школа в Мюнхен и курсове за актьори при Луи Жуве в Париж. През 1943 г. завършва с докторска дисертация театрознание в университета в Кьолн. Дебютира с постановката „Майстори“ от Рачо Стоянов в Народния театър в София. През 1943 – 1944 г. е асистент-режисьор, а от 1945 до 1978 г. е режисьор в Народния театър за младежта в София. През 1957 – 1960 г. е негов директор. От 1967 до 1970 г. е заместник-председател на Съюза на артистите в България.[1][2]

Женен (развод) за Жана Петрова Стоянович-Мирска, актриса. Нямат наследници.

Умира на 4 август 1978 г. в София.[1][2]

Педагогическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преподава актьорско майсторство и режисура в Държавното висше театрално училище от 1943 г. От 1948 г. е професор. През 1956 – 1957 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ.[1][2]

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

Кръстьо Мирски е автор на множество постановки, по-значимите от тях са:[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 284 – 285.
  2. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2833 – 2834.