Кръстьо Мирски (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кръстьо Мирски.

Кръстьо Мирски
български политик
BASA-173K-6-3129-1-Krastyo Mirski, IV Grand National Assembly of Bulgaria (cropped).jpg
Портрет като народен представител в IV ВНС, 1893 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Кръстьо Иванов Мирски
Починал
Етнос българи
Партия Демократическа партия
Народен представител в:
I ОНС   IV ОНС   IV ВНС   VIII ОНС   XIV ОНС   
Семейство
Съпруга Стефания Икономова-Мирска

Кръстьо Иванов Мирски (също и Кръстю Мирский) е виден български общественик, публицист и книжовник, един от първите преводачи на Шекспир в България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 януари 1852 г. в Котел, в рода на Гаврил Кръстевич.

Преселва се във Варна през ноември 1878 г. и четири десетилетия е в центъра на обществения живот в града. Става член на Демократическата партия.[2] Избиран е за председател на варненския апелативен съд и за народен представител в Третото, Четвъртото, Осмото и Четиринадесетото Обикновено народно събрание и в Четвъртото велико народно събрание.

Има огромни заслуги към културния живот на Варна.[3]. Открива първата книжарница във Варна. Оказва съдейства за пренасянето в града на печатницата на Райко Блъсков. Има големи заслуги и за развитието на театралното дело. Става два пъти кмет на Варна в периодите 1888 – 1890 год.[4] и 1905 - 1906 год.[5][6] По време на своето кметуване допринася за благоустрояването на град Варна и съдейства за културно-просветното развитие. Построяват се училищата „Св. Кирил“, „Св. Наум“, разширява се училище „Св. Методий“. Изграждат се и първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като морски курорт. Кръстьо Мирски способства за изготвянето на първия план за разширение на Морската градина, строежа на часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.

Кръстьо Мирски е един от първите членове на Българската академия на науките. Автор е на повече от 250 статии, книги, учебници и преводна литература. Умира на 7 май 1920 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Харалан Ангелов Кмет на Варна (17 април 1888 – 1890) Иван Мънзов
Ангел Пюскюлиев Кмет на Варна (17 септември 1905 – 1906) Ангел Пюскюлиев