Иван Мънзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Мънзов
български просветен деец
Роден: 1842 г.
Починал: 28 ноември 1918 г. (76 г.)
Народен представител в:
V ВНС   [1]

Иван Иванов Мънзов е български просветен деец, участник в национално-освободителното движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Лясковец. Брат е на Димитър Мънзов. След 1856 година семейството му се изселва в Румъния.[2] Завършва румънска гимназия в Букурещ. Учителства в Свищов(1866-1867). Заради връзки с революционните среди е хвърлен в Русенския затвор. Взима участие във Втората българска легия в Белград (1867-1868). През 1869 година се установява в Букурещ и сътрудничи на в. „Българска пчела”. Издава хумористични вестник „Тъпан” (1869-1870), който в началото е изразител на бунтовно настроените емигранти; сред сътрудниците му е Христо Ботев. Мънзов помага на Любен Каравелов в издаването на „Свобода”, но скоро двамата се скарват и разделят. Публикува статии във вестник „Право” и „Народност”, някои от които са насочени срещу Любен Каравелов. Сътрудничи и на други вестници, често анонимно. След Освобождението работи като финансов служител в Свищов, Варна и Русе. Занимава се и с търговска дейност. По това време публикува в съавторство и документи, свързани дейността на Русенската търговско-индустриална камара.

Мънзов се изявява и като преводач. Превежда повестта „Сватбата на Хайдут Янча” от Й. Лапрад. Вероятно това е действителен или мистифициран документален разказ на френски офицер на османска служба за събития от времето на Кримската война. Мънзов замисля да издаде в шест томчета известният сборник „Хиляда и една нощ”.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Сватбата на хайдут Янчя: Повест / [Прев. И. И. М.]; Издадена с иждивението на Скарлат С. Войводов, Браила 1863
  • Халима или Баснословни арабски повестности: Свитък 1 – 2 / Съставени от премъдрият дервиш Абубикира; Преведени от И. И. Мънзова; Напечата ся с иждивението на Петра Стоянова търновчанина, 1864-1867. (1897)
  • Методически разговори български и ромънски или Ръководство за изучаване с легкост на двата язика: Ч. 1 / От И. И. Мънзова; Издадени с иждивението на Дима Петровичя = Dialogi metodice Bulgare si Romane sau Instructiune d`a studia cu facilitate aceste doua limbi: P. 1 / De I. I. Manzof; Edite cu cheltuela lui Dimu Petrovici. Браила: В румъно-българската книгопечатница на Хр. Д. Ваклидова, 1864

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Н. Жечев. Браила в българското културно-национално възраждане. С., 1970.
  • Л. Баз-Фотиаде. Литературните преводи на българската емиграция в Румъния от началото на XIX в. до 1977. – Литературна мисъл, 1973, № 5.
  • Н. Аретов. Преводната проза от първата половина на XIX в. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1990.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
  2. Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. Николай Генчев и Красимира Даскалова, София 1988, с. 442.
Кръстьо Мирски Кмет на Варна (1890 – 1890) Михаил Колони