Иван Мънзов
| Иван Мънзов | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1842 г.
|
|---|---|
| Починал | 28 ноември 1918 г.
|
| Народен представител в: V ВНС [1] | |
Иван Иванов Мънзов е български просветен деец, участник в националноосвободителното движение.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Лясковец. Брат е на Димитър Мънзов. След 1856 година семейството му се изселва в Румъния.[2] Завършва румънска гимназия в Букурещ. Учителства в Свищов(1866 – 1867). Заради връзки с революционните среди е хвърлен в Русенския затвор. Взима участие във Втората българска легия в Белград (1867 – 1868). През 1869 година се установява в Букурещ и сътрудничи на в. „Българска пчела“. Издава хумористични вестник „Тъпан“ (1869 – 1870), който в началото е изразител на бунтовно настроените емигранти; сред сътрудниците му е Христо Ботев. Мънзов помага на Любен Каравелов в издаването на „Свобода“, но скоро двамата се скарват и разделят. Публикува статии във вестник „Право“ и „Народност“, някои от които са насочени срещу Любен Каравелов. Сътрудничи и на други вестници, често анонимно.
След Освобождението работи като финансов служител в Свищов, Варна и Русе. Във Варна е съучредител на Българско търговско параходно дружество и е избран за помощник кмет на Михаил Колони,[3] но напуска по свое желание и е заместен от Георги Ноев.[4] Занимава се и с търговска дейност. По това време публикува в съавторство и документи, свързани дейността на Русенската търговско-индустриална камара.
Мънзов се изявява и като преводач. Превежда повестта „Сватбата на Хайдут Янча“ от Й. Лапрад. Вероятно това е действителен или мистифициран документален разказ на френски офицер на османска служба за събития от времето на Кримската война. Мънзов замисля да издаде в шест томчета известният сборник „Хиляда и една нощ“.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Сватбата на хайдут Янчя: Повест / [Прев. И. И. М.]; Издадена с иждивението на Скарлат С. Войводов, Браила 1863
- Халима или Баснословни арабски повестности: Свитък 1 – 2 / Съставени от премъдрия дервиш Абубикира; Преведени от И. И. Мънзова; Напечата ся с иждивението на Петра Стоянова търновчанина, 1864 – 1867. (1897)
- Методически разговори български и ромънски или Ръководство за изучаване с легкост на двата язика: Ч. 1 / От И. И. Мънзова; Издадени с иждивението на Дима Петровичя = Dialogi metodice Bulgare si Romane sau Instructiune d`a studia cu facilitate aceste doua limbi: P. 1 / De I. I. Manzof; Edite cu cheltuela lui Dimu Petrovici. Браила: В румъно-българската книгопечатница на Хр. Д. Ваклидова, 1864
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Н. Жечев. Браила в българското културно-национално възраждане. С., 1970.
- Л. Баз-Фотиаде. Литературните преводи на българската емиграция в Румъния от началото на XIX в. до 1977. – Литературна мисъл, 1973, № 5.
- Н. Аретов. Преводната проза от първата половина на XIX в. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1990.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 442.
- ↑ Варненски общински вестник - 15/10/1890, No. 27, 3 стр.
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие - 19/11/1891, No. 33, 4 стр.
| Кръстьо Мирски | → | Кмет на Варна (1890 – 1890) | → | Михаил Колони |
