Втора българска легия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Участници във Втората българска легия

Втората българска легия е доброволческа формация, която се обучава в Белград през 1867-1868 година за повдигане на освободително въстание на българите в Османската империя.

Участници във Втора българска легия. Отляво е Васил Левски.

По подобие на първата пет години по-рано, втората легия влиза в плановете на сръбския княз Михаил Обренович за обща война на балканските християни срещу империята. В контекста на преговорите с част от българската емиграция за създаване на сръбско-българска държава, през есента на 1867 сръбските власти свикват доброволци за планираното въстание в България. В продължение на няколко месеца около 200 българи се обучават на военно дело от офицери от белградската Артилерийска школа. Сътрудничеството се насърчава дипломатически и финансово от Русия, която се стреми да възстанови влиянието си на Балканите след поражението си в Кримската война. Натискът на останалите Велики сили (Франция, Австро-Унгария и Англия) обаче и падането на Илия Гарашанин от власт водят до промяна в сръбската политика и отказ от военни приготовления. Това и недоволството на доброволците от сръбските претенции за западните български земи водят до разпускане на легията през април 1868 година.[1] Повечето от легионерите преминават от Сърбия в Румъния, където формират ядрото на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.[2] Други като Васил Левски се отказват от четническата тактика и от уповаването на чужда помощ, и се заемат с изграждането на революционна организация в България.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1978, стр. 755;
    Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. София 2001 Първият балкански съюз (достъп от 29.09.2013);
    Генчев, Николай. Българското възраждане. София, Издателска къща „Иван Вазов“, 1995. с. 357.
  2. Генчев 1995, стр. 358
  3. Генчев 1995, стр. 368