Михаил Обренович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Обренович
Михаило Обреновић

Роден
Починал
29 май 1868 г. (44 г.)
Националност Flag of Serbia.svg Сърбия
Подпис Mihailo obrenovic signature.jpg
Михаил Обренович в Общомедия

Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.

Първо управление и изгнание[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Обренович е син на княз Милош, основателя на династията на Обреновичите, и княгиня Любица. Наследява престола 16-годишен, след абдикацията на баща си и преждевременната кончина на по-големия си брат Милан Обренович II.[1]

Първото му управление, продължило три години (1839 – 1842), протича в непрекъснато борби с привържениците на конституцията от 1838 година (т.нар. уставобранители), които се борят за ограничаване на княжеската власт и се ползват с подкрепата на сюзерена на сръбското княжество – османския султан Абдул Меджид I. През август 1842 година противоборството им прераства в открит бунт начело с Тома Вучич Перишич. Михаил е принуден да се спасява през Сава на австрийска територия.[2]

Михаил Обренович прекарва следващите 16 години в изгнание във Виена и в родовите си имения във Влашко.[1] През 1853 година се жени за унгарската графиня Юлия Хуняди (двамата нямат деца, разделят се през 1865 година).[3] Завръща се в Сърбия след като в края на 1858 година княз Александър Караджорджевич е свален от власт. Заема за втори път престола след смъртта на Милош Обренович през 1860 година.[1]

Второ управление[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Княз Михаил започва второто си управление с конституционна реформа. През 1861 година той свиква народна скупщина, пред която утвърждава новите принципи за управление на сръбското княжество: съсредоточаване на изпълнителната власт в ръцете на княза (който определя състава на правителството и Държавния съвет по свое усмотрение), свеждане на правомощията на Държавния съвет в законодателната област и централизация на управлението.[4]

След като укрепва едноличния си режим с помощта на министър-председателя Илия Гарашанин и вътрешния министър Никола Христич, княз Михаил се заема с преустройство на въоръжените сили на сръбското княжество. На мястото на малобройната княжеска войска той създава масова „народна войска“ и я въоръжава с модерни за времето пушки и артилерия.[4]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Михаил Обренович в София (42°40′ с. ш. 23°18′ и. д. / 42.674° с. ш. 23.308683° и. д.)

Военната реформа е елемент от подготовката на Сърбия за война с Османската империя. Княз Михаил си поставя за цел отхвърляне на васалната зависимост от султана, освобождаване на всички сърби от турска власт и обединение на южните славяни в обща държава. До въоръжен сблъсък се стига още през юни 1862 година, когато османският гарнизон на Белградската крепост подлага града на артилерийски обстрел. Пет години по-късно княз Михаил постига по мирен път изтеглянето на османските войски от столицата си и другите сръбски градове.[3] Успоредно с това полага усилия за създаване на антиосманска коалиция. Резултат от тези усилия е поредица от договори от 1866-1868 година с Черна гора, Гърция, Румъния и част от българската емиграция[3], известни под името Първи балкански съюз.

С противопоставянето си срещу Османската империя княз Михаил Обренович привлича в Сърбия много български национал-революционери начело с Георги Раковски, който образува през 1862 година Първата българска легия в Белград.[5] През 1867 година сръбското правителство води преговори с Добродетелната дружина за организиране на въстание в българските земи и създаване на българо-сръбска държава начело с княз Михаил.[6] Тогава в Белград е образувана Втората българска легия, но и тя, както Първата, е разпусната след като сръбските власти уреждат отношенията си с турските.[7]

Княз Михаил Обренович е убит на 29 май (10 юни нов стил) 1868 година в парка „Кошутняк“ край Белград. Атентатът е организиран от лица, близки на детронирания Александър Караджорджевич.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Hösch, Edgar. Mihailo Obrenović, в: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München, 1979. с. 186. Посетен на 04.02.2018.
  2. Jовановић, Слободан. Михаило Обреновић, в: Станоjевић, Ст. (ред.). Народна енциклопедиjа српско-хрватско-словеначка. II. Књига. Загреб, 1927. с. 844. Посетен на 04.02.2018.
  3. а б в Hösch 1979, с. 187.
  4. а б Jовановић 1927, с. 845.
  5. Генчев, Николай. Българско възраждане. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 327-328. Посетен на 04.02.2018.
  6. Генчев 1988, с. 334-335.
  7. Генчев 1988, с. 345-346.
  8. Jовановић 1927, с. 845-846.
Милан Обренович II княз на Сърбия (1839 – 1842) Александър Караджорджевич
Милош Обренович княз на Сърбия (1860 – 1868) Милан Обренович IV