Михаил Обренович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Михаил Обренович
Михаило Обреновић

Роден
Починал
29 май 1868 г. (44 г.)
Националност Flag of Serbia.svg Сърбия
Подпис Mihailo obrenovic signature.jpg
Михаил Обренович в Общомедия

Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.

Първо управление и изгнание[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Обренович е син на княз Милош, основателя на династията на Обреновичите, и княгиня Любица. Наследява престола 16-годишен, след абдикацията на баща си и преждевременната кончина на по-големия си брат Милан Обренович II.[1]

Първото му управление, продължило три години (1839 – 1842), протича в непрекъснати борби с привържениците на конституцията от 1838 година (т.нар. уставобранители), които се борят за ограничаване на княжеската власт и се ползват с подкрепата на сюзерена на сръбското княжество – османския султан Абдул Меджид I. През август 1842 година противоборството им прераства в открит бунт начело с Тома Вучич Перишич. Михаил е принуден да се спасява през Сава на австрийска територия.[2]

Михаил Обренович прекарва следващите 16 години в изгнание във Виена и в родовите си имения във Влашко.[1] През 1853 година се жени за унгарската графиня Юлия Хуняди (двамата нямат деца, разделят се през 1865 година).[3] Завръща се в Сърбия след като в края на 1858 година княз Александър Караджорджевич е свален от власт. Заема за втори път престола след смъртта на Милош Обренович през 1860 година.[1]

Второ управление[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Княз Михаил започва второто си управление с конституционна реформа. През 1861 година той свиква народна скупщина, пред която утвърждава новите принципи за управление на сръбското княжество: съсредоточаване на изпълнителната власт в ръцете на княза (който определя състава на правителството и Държавния съвет по свое усмотрение), свеждане на правомощията на Държавния съвет в законодателната област и централизация на управлението.[4]

След като укрепва едноличния си режим с помощта на министър-председателя Илия Гарашанин и вътрешния министър Никола Христич, княз Михаил се заема с преустройство на въоръжените сили на сръбското княжество. На мястото на малобройната княжеска войска той създава масова „народна войска“ и я въоръжава с модерни за времето пушки и артилерия.[4]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Михаил Обренович в София (42°40′ с. ш. 23°18′ и. д. / 42.674° с. ш. 23.308683° и. д.)

Военната реформа е елемент от подготовката на Сърбия за война с Османската империя. Княз Михаил си поставя за цел отхвърляне на васалната зависимост от султана, освобождаване на всички сърби от турска власт и обединение на южните славяни в обща държава. До въоръжен сблъсък се стига още през юни 1862 година, когато османският гарнизон на Белградската крепост подлага града на артилерийски обстрел. Пет години по-късно княз Михаил постига по мирен път изтеглянето на османските войски от столицата си и другите сръбски градове.[3] Успоредно с това полага усилия за създаване на антиосманска коалиция. Резултат от тези усилия е поредица от договори от 1866-1868 година с Черна гора, Гърция, Румъния и част от българската емиграция[3], известни под името Първи балкански съюз.

С противопоставянето си срещу Османската империя княз Михаил Обренович привлича в Сърбия много български национал-революционери начело с Георги Раковски, който образува през 1862 година Първата българска легия в Белград.[5] През 1867 година сръбското правителство води преговори с Добродетелната дружина за организиране на въстание в българските земи и създаване на българо-сръбска държава начело с княз Михаил.[6] Тогава в Белград е образувана Втората българска легия, но и тя, както Първата, е разпусната след като сръбските власти уреждат отношенията си с турските.[7]

Княз Михаил Обренович е убит на 29 май (10 юни нов стил) 1868 година в парка „Кошутняк“ край Белград. Атентатът е организиран от лица, близки на детронирания Александър Караджорджевич.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Hösch, Edgar. Mihailo Obrenović, в: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München, 1979. с. 186. Посетен на 04.02.2018.
  2. Jовановић, Слободан. Михаило Обреновић, в: Станоjевић, Ст. (ред.). Народна енциклопедиjа српско-хрватско-словеначка. II. Књига. Загреб, 1927. с. 844. Посетен на 04.02.2018.
  3. а б в Hösch 1979, с. 187.
  4. а б Jовановић 1927, с. 845.
  5. Генчев, Николай. Българско възраждане. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 327-328. Посетен на 04.02.2018.
  6. Генчев 1988, с. 334-335.
  7. Генчев 1988, с. 345-346.
  8. Jовановић 1927, с. 845-846.
Милан Обренович II княз на Сърбия (1839 – 1842) Александър Караджорджевич
Милош Обренович княз на Сърбия (1860 – 1868) Милан Обренович IV