Никола Христич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Христич
Никола Христић

Роден
Починал
26 ноември 1911 г. (93 г.)

Етнос сърби
Националност Flag of Serbia.svg Сърбия
Подпис Nikola Hristic Signature.png
Никола Христич в Общомедия

Никола Христич е сръбски политик, неколкократно министър-председател по времето на трима владетели от династията на ОбреновичитеМихаил, Милан и Александър.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Сремска Митровица, която по това време (1818 г.) е в пределите на Австрия, в младежките си години Христич служи като подофицер в австрийските гранични войски. През 1840 година той емигрира в Сърбия. При управлението на княз Александър Караджорджевич Христич служи в съда и полицията. От 1856 до 1859 година е управител на Белград.[1]

При княз Михаил Обренович Христич заема поста на вътрешен министър (1860-1868) и за кратко (1867-1868) ръководи правителството. Отговорен е за премахването на разбойничеството, потискането на политическата опозиция с полицейски методи и ограничаването на местното самоуправление. След убийството на княза Христич е уволнен и преследван от либералите.[1]

През 1883 година Христич е назначен от крал Милан начело на безпартийно правителство, което разтуря доминираната от радикалите Скупщина, разпорежда разоръжаването на опълчението („народната войска“) и потушава Тимошкия бунт.[2]

Христич е отново министър-председател през 1888 и през 1894-1895 година. През първия период помага на крал Милан да въведе нова конституция на кралството, през втория помага на сина му, крал Александър, да я отмени. До 1901 година е председател на Държавния съвет.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Moritsch, Andreas. Hristić, Nikola, в: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 189-190. Посетен на 31 януари 2018.
  2. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 3. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1934. с. 115-128. Посетен на 31 януари 2018.