Абдул Меджид I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Абдул Меджид.
Абдул Меджид I
عبد المجيد أول
султан на Османската империя

Роден
Починал
25 юни 1861 г. (38 г.)
ПогребанИстанбул, Турция

Религияислям
НаградиОрден на почетния легион
Меджидие (орден)
Орден на жартиерата
Управление
Период2 юли 1839 – 25 юни 1861
ПредшественикМахмуд II
НаследникАбдул Азис
Семейство
РодОсманска династия
БащаМахмуд II
МайкаБезмиалем
Братя/сестриАбдул Азис
СъпругаПерестю
ДецаМехмед V
Абдул Хамид II
Мехмед VI
Мурад V
Есмихан Султан
ПодписTughra of Abdülmecid I.svg
Абдул Меджид I в Общомедия

Абдул Меджид I (на османски турски: عبد المجيد اول, ‘Abdü’l-Mecīd-i evvel, на турски: Birinci Abdülmecid) е 31-вият султан на Османската империя от 2 юли 1839 до смъртта си на 25 юни 1861 година.[1] Наследява баща си Махмуд II, а самият той е наследен от брат си Абдул Азис. По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя.

Майка на Абдул Меджид I, т.е. Валиде султан, е руската еврейка Безмиалем, известна като Сузи.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Абдул Меджид прави опити да централизира управлението и да модернизира армията, но не постига особен успех. Подчинява икономиката и външната политика на Османската империя на интересите на Англия и Франция, под техен натиск обявява Хатихумаюна (1856) – реформен акт, с който се прокламира равноправно третиране на всички поданици в Османската империя. Гарантират се свободата на вероизповеданията, живота, честта и имотите на поданиците, независимо от техния етнически произход или религиозна принадлежност. Поданиците от български произход имат право на собственост върху движими вещи, без ограничение в естеството им.

През по-голямата част от управлението му с голямо влияние се ползва Мустафа Решид паша. Управлението му е изпълнено с бунтове и въстания на покорените народи. Абдул Меджид издава Гюлханския хатишериф (1839) и Хатихумаюна (1856)

При управлението му Империята, в съюз с няколко европейски държави, постига успех във водената срещу Русия Кримска война.

Важни дела:

  • Въвеждането на първите османски банкноти (1840 г.)
  • Реорганизация на армията
  • Въвеждането на химн и национално знаме
  • Реорганизиране на финансовата система
  • Реорганизиране на правото

Умира от туберкулоза на 25 юни 1861 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Abdülmecid I, Encyclopaedia Britannica.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]