Мурад IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мурад IV
Султан на Османската империя
Мурад IV 
Роден: юли 1612 г.
Починал: 8 февруари 1640 г. (27 г.)

Мурад IV е 17-ият султан на Османската империя. Син е на султан Ахмед I и Кьосем Султан. Отнел от Персия Ереван, Тебриз и Багдад. Получава прозвището „Победител на Багдад“ и през 1638 г. построява Багдадския павилион в двореца „Топкапъ“. Скоро след това здравето му се влошава и умира през 1640 г. само на 28 години от цироза на черния дроб.

Султан от 1623 г. до 1640 г. Поема изцяло управлението на Османската империя през 1632 г. на 20-годишна възраст. Предприема строги мерки за установяване на порядък в империята. Много административни и съдебни служители са обвинени в злоупотреби и корупция и осъдени на смърт или прогонени. Не били пощадени дори и членове на султанското семейство. За около една година редът в империята бил въдворен, а властта и престижа на султана възстановени. Султанът издал ферман, забраняващ употребата на кафе, тютюн и вино. Проявил се като реставратор на религиозните и морални добродетели на мюсюлманите. Стабилизирал държавните финанси, като конфискувал незаконно придобитите богатства, направил ревизия на данъчните регистри и изисквал редовно изплащане на данъците.

Във военен аспект успех е отнемането на Багдад от персите и сключването на изгоден мир с Персия.

Когато умира през 1640 г. на 28 години, Османската империя се намира в благоприятно политическо положение: възстановен е вътрешния мир, победени са външните неприятели и са заздравени отношенията със западните държави. Управлението на Мурад IV позволило да се възстановят престижа, силата и стабилността на Османската империя. Мурад Четвърти застава на престола през 1623 г., вследствие на държавен преврат, предизвикан неговата майка – Кьосем Султан, която премахва от престола чичото на Мурад – султан Мустафа Първи. Фактически, властта поема Кьосем Султан, заедно с нейни доверени лица. Сред нейните подчинени се отличават: великия везир – Гюрджю Мехмед паша и Хаджи ага. Първите години на Султан Мурад Четвърти, който всъщност не управлявал държавата, а този ангажимент бил на плещите на неговата майка – Кьосем Султан били много трудни за Османската империя. Започналата през 1623 г. война с иранския шах Аббас Първи, започва неуспешно. Още през първата година от войната, персийската войска взима Багдад под свой контрол. През следващата година под властта на Сефевидите, падат целия Арабски Ирак заедно с Мосул и Басра, и свещенните за шиитите градове Неджеф и Кербала. Едновременно с това не прекъсвали успешните морски походи на казаците срещу Османската империя. В добавка през 1625 г. започва чумна епидемия, и за три месеца в столицата умират десетки хиляди души. Едновременно с това, хазната е твърде малка, след изтощителните неуспешни войни и се налагат нови постъпления от други места. Също така се налага увеличение на войската, която достига до числото 100 000, при Мурад Четвърти. Само че, дори след конфискацията на имуществото на богатите, хазната не била достатъчно голяма за да си позволи държавата, да изплаща парите за една 100 000 яничарска войска. В допълнение, поради усещането за голяма власт, все повече зачестяват яничарските бунтове. Най-голямата опасност идвала от Ерзурумския бейлербей Абаз паша, който не признавал за отстранен бившия султан – Осман Втори. Неговото въстание продължава до 1629 г. В края на 1631 г. въстанали спахиите и яничарите и поискали от султан Мурад да отстрани своя верен другар и велик везир – Хафиз Ахмед паша, който е и зет на Кьосем Султан. Султанът бил принуден да изпълни това искане на войската, и се повлиява от съвета на бъдещия велик везир – Топал Реджеб паша. Същия този Реджеб паша е обесен на 18 май 1632, и новината за смъртта на великия везир, предизвиква у метежниците, огромен страх за собствения им живот. След убийството на Реджеб паша, Мурад Четвърти решил да събере спахиите и яничарите на открит Диван, край бреговете на Босфора, за да му се закълнат във вярност. Войската това и прави. През 1632 г. официално Кьосем Султан е отстранена като регент, и Мурад Четвърти вече е единствен владетел и самодържец на Османската империя. Майка му Кьосем продължава да му е съветник. По-заповед на султан Мурад са убити десетки хиляди бунтовници и християнски метежници. Мурад Четвърти се превръща в първия османски султан, който заповядва да бъде обесен шейх-ал ислам – Хюсейн ефенди. В периода 1635 – 1638 г., султана нарежда на палачите да убият неговите родни братя – принц Касъм, Баязид и Сюлейман. През 1635 г. султан Мурад предприема поход срещу Иран. За кратък срок от време османските турци завладяват Тебриз, Ереван и Нахичеван. Мурад временно отстъпва, но през 1638 г. османската армия достига до Багдад, което принуждава иранския шах Сефи Първи, да подпише Зухабския мирен договор през 1639 г. Така се слага край на дългата конфронтация между Османската империя и Сефевидската държава, която започва още през 16-ти век. По силата на мирния договор, Сефевидите вземат Ереван и прилежащите му територии, а османците завоюват Басра и Багдад. В мирни дни Мурад поощрява строителството на джамии и училища, подпомага и учените. В последните години от управлението си, султан Мурад и неговия брат принц Ибрахим, били последните наследници на Османската династия, по мъжка линия. Преди смъртта си султан Мурад иска за наследник на османския трон, кримския хан – Бахадир Първи Гирай. Султанът решава да издаде заповед, за убийството на принц Ибрахим. В последния момент Кьосем Султан спасява сина си Ибрахим от сигурна смърт. В последните месеци преди гибелта си, Мурад Четвърти изпитва трудности с придвижването, и затова си помага с бастун. Броени дни преди да умре, султан Мурад получава халюцинации.[източник? (Поискан преди 18 дни)] Султан Мурад Четвърти умира на 8 февруари 1640 г., от цироза на черния дроб. Османския престол наследява Ибрахим Първи. В турския сериал – Великолепният век: Кьосем, ролята на възрастния Мурад Четвърти изиграва Метин Акдюлгер.