Осман III
| Осман III III. Osman | |
| султан на Османската империя | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 30 октомври 1757 г.
|
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Религия | ислям сунитски ислям |
| Управление | |
| Период | 1754 – 1757 |
| Наследява | Махмуд I |
| Наследник | Мустафа III |
| Семейство | |
| Род | Османска династия[1] |
| Баща | Мустафа II |
| Братя/сестри | Махмуд I |
| Осман III в Общомедия | |
Осман III, наричан Аскетичния, e 25-ият султан на Османската империя. Той управлява империята от 13 декември 1754 до смъртта си на 30 октомври 1757 година.
Произход и управление
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 януари 1699 година. Син е на султан Мустафа II и Шехсувар валиде султан с рождено име Мария, която е рускиня.[2]
След прекарани 51 години на изолация в Кафеза се възкачва на османския престол като най-възрастния представител на османската династия на 13 декември 1754 г., а майка му, на 72 години, получава титлата валиде султан.
Управлението му е кратко и с противоречиви оценки главно по политически причини. Значими събития по време на управлението му са завършването на джамията Нуросмание и завършването на вратата към сградата на великото везирство – Високата порта. По негово време стават два големи пожара в Истанбул – на 27 срещу 28 септември 1755 и на 5 срещу 6 юли 1756 г.
Според недоброжелателите му, предимно французи, Осман е безлична и безхарактерна натура. Освен това е изключително подозрителен, властен и нетърпящ възражения. Сменя шестима велики везири, но за сметка на това последният е изключително попадение за поста – Рагъп паша.
Управлението на Осман е запомнено със забраните да се продава вино на обществени места, да се разхождат сами жени на обществени места, както и с вмененото задължение на поданиците си всеки да носи дрехи според религията си, в т.ч. и най-вече евреите. Според недоброжелателите му имал навика да се дегизира и да излиза три пъти в седмицата по улиците предрешен, като при тези си разходки не бивало да среща нагиздени жени.[3]
Умира на 30 октомври 1757 г. от сърдечен удар.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ttk.gov.tr
- ↑ Godfrey Goodwin. Topkapi Palace: an illustrated guide to its life & personalities. Saqi Books, 1999.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 167. Фабер, Велико Търново., 2000.
|