Направо към съдържанието

Ахмед III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахмед III
آحمد ثالث
султан на Османската империя
Роден
Починал
1 юли 1736 г. (62 г.)
ПогребанИстанбул, Турция

Религияислям[1]
Учил вЕндерун[2][3]
Управление
Период22 август 1703 – 1 октомври 1730
Семейство
РодОсманска династия[4]
БащаМехмед IV
Братя/сестриМустафа II[1]
ДецаМустафа III[1]
Абдул Хамид I[1]
Други родниниАхмед II (чичо)[1]
Сюлейман II (чичо)[1]
Осман III (племенник)[1]
Махмуд I (племенник)[1]
Невшехирли Дамат Ибрахим паша (зет)[1][3]
Подпис
Ахмед III в Общомедия

Ахмед III е 23-тият султан на Османската империя, наследил брат си Мустафа II в 1703 г. Управлява от 22 август 1703 до 1 октомври 1730 година.

Ахмед е роден на 30 декември 1673 година в Хаджиоглу Пазарджик (днес Добрич), където пребивава с двора си баща му Мехмед IV. Мехмед IV, известен със страстта си към лова, спира там, за да ловува, при връщането си от поход срещу Жечпосполита.

Управлението на Ахмед III е известно в историята на Османската империя като своеобразна културна революция, останала в паметта като епоха на лалетата. Както започва, като резултат от истанбулско въстание, така и завършва като резултат от въстание на Патрона Халил.

Ахмед III води успешната Прутска война (1711) и неуспешна война с Австрия и Венеция (1715 – 1718), завършила с унизителния договора от Пожаревац. В резултат от мира империята за първи път в историята се вижда принудена да отстъпи територии на Балканите и в тил на т.нар. военна граница – Хабсбургска Сърбия. Разгаря се и Персийско-османска война (1722 – 1727).[5]

  1. а б в г д е ж з и islamansiklopedisi.org.tr
  2. islamansiklopedisi.org.tr
  3. а б islamansiklopedisi.org.tr
  4. ttk.gov.tr
  5. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 152 – 157. Фабер, Велико Търново., 2000.