Ахмед III
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||||
Ахмед III е 23-ият султан на Османската империя, наследил брат си Мустафа II в 1703 г. Управлява от 1703 до 1730 г.
Управлението на Ахмед III е известно в историята на Османската империя като своебразна културна революция, останала в паметта като епоха на лалетата. Както започва, като резултат от истанбулско въстание, така и завършва като резултат от въстание на Патрона Халил.
Ахмед III води успешната Прутска война (1711) и неуспешна война с Австрия и Венеция (1715-1718), завършила с унизителния договора от Пожаревац. В резултат от мира, империята за първи път в историята се вижда принудена да отстъпи територии на Балканите и в тил на т.нар. военна граница - Хабсбургска Сърбия. Разгаря се и персийско-османска война (1722-1727). [1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 152-157. Фабер, Велико Търново., 2000.
