Баязид II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Баязид II
Султан на Османската империя
Beyazid II.jpg
Лични данни
Управление 1481-1512
Роден
Починал
Предшественик Мехмед II
Наследник Селим I
Подпис Tughra of Bayezid II.JPG
Семейство
Баща Мехмед II
Майка Гюлбахар хатун
Потомци Селим I
Баязид II в Общомедия

Баязид II (на османски турски: بايزيد ثانى, Bāyezīd-i sānī, на турски: II.Bayezid или II.Beyazıt) е 8-ият султан на Османската империя в периода 19 май 1481 – 25 април 1512 г.

Спорна историческа личност, той поема управлението на една от най-големите империи на Средновековието и прави много за консолидиране и закрепване на османската власт в новозавладените територии. Пълното му титулуване гласи Emiru'l-Mü'minîn Sultanu'l-Guzat ve'l-Mücahidîn Nâsiru's-Seriat ve'l-Milleti ve'd-Din Giyâsu'l-Islâm ve Muinu'l-Müslimîn Sultan Bâyezid[1]. На 13 май 1512 г. е свален от престола от еничарите и заместен със сина му Селим I. Отровен на 26 май 1512 г. по пътя към мястото на изгнанието.

След смъртта си Мехмед Завоевателя оставя двама синове – Баязид и Джем /Зизим/. Съгласно Закона за братоубийството е следвало по-младият да бъде убит. Джем успява да стигне до остров Родос с идеята да получи убежище от Ордена на свети Йоан Ерусалимски /известен днес като Малтийски орден/, владеещ по това време острова. Някои християнски владетели виждат веднага възможността за образуване на антимюсюлманска коалиция и отблъскване на османците от Европа. Особено деен в това отношение е маджарският крал Матияш Корвин, който твърди, че повечето от пашите в Румелия биха подкрепили претендента Джем. Според някои сведения вместо това Джем е използван от ордена, за да изнудват Баязид, който е плащал солидна годишна издръжка. Държан като заложник в различни замъци в Европа, Джем умира в Капуа на 25 февруари 1495 г. Анализът сочи, че откупът, платен от Баязид, му осигурява двоен успех – изолация на претендента за престола му и конфронтация между евопейските държави кой да приюти Джем и да получи издръжката за него. Може да смятаме, че този ход осигурява преживяването на Османската империя във вътрешно и външнополитически план в едно време на нови кръстоносни походи и настръхнала Европа (виж Орден на Дракона).

Друга известна заслуга на Баязид към историята е фактът, че предлага транспорт и убежище за преследваните от испанската Реконкиста иберийски евреи (виж изгонване на евреите от Испания). Султанът на Османската империя бързо вижда потенциалната полза от този приток на квалифицирано и способно градско население. Много от тези изгнаници са настанени в земите на съвременна България (виж история на евреите по българските земи).

Жени и потомци[редактиране | редактиране на кода]

Съпругите на Баязид II са Нигяр Хатун, Ширин Хатун, Гюлрух хатун, Бюлбюл хатун, Хюснюшах хатун, Гюлбахар хатун, Ферахсад хатун и Айше хатун. Майка на наследника му Селим I е Гюлбахар хатун, а майка на другия му оцелял до зрялост син принц Ахмед е Бюлбюл хатун.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]