Ахмед I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ахмед I
Султан на Османската империя
Ахмед I 
Роден: 18 април 1590 г.
Починал: 22 ноември 1617 г. (27 г.)

Ахмед I е 14-ият султан на Османската империя, наследил баща си Мехмед III през 1603 г. и управлявал до смъртта си през 1617 г.[1]

Той не спазва закона, като не убива, а изпраща по-малкия си брат в стария дворец в Истанбул.

Води неуспешна война с Персия. Има 3 брака. Първият му брак е с Махфируз Хатидже Султан, вторият – с Кьосем Султан (любовта на живота му), последният, трети, е с Фатма Хатун. Наследен е от брат си Мустафа Първи.

В периода 1609 – 1616 по указ на Ахмед I е построена джамията Ахмедийе. Другото име на този мюсюлмански архитектурен паметник е Синята джамия. След смъртта си през 1617 г. султана е погребан в мавзолея, в близост до Синята джамия. Тъй като през цялото си управление се е борел за благосъстоянието на хората, султан Ахмед I е останал в Османската история, като един от най-човечните, справедливи и положителни владетели.

Историята на султан Ахмед и неговата любима Кьосем оживява в турския исторически сериал – Великолепният век: Кьосем. Списъкът с великите везири при управлението на султана е следният: Малкоч Явуз Али паша, Лала Мехмед паша, Дервиш Мехмед паша, Куюучу Мурат паша, Гумулчинели Дамат Насух паша, Окуз Кара Мехмед паша, Дамат Халил паша. Едно от първите решения на новия султан е да заточи баба си, Сафийе султан, в Стария дворец в Одрин.

Под въздействието на Кьосем, султанът заточва първата си съпруга Махфируз Хатидже султан в Стария дворец, където тя прекарва остатъка от живота си. На 12 ноември 1605 г. неочаквано умира майката на Ахмед I – Хандан Валиде султан. Султанът много трудно преживява тази огромна загуба.

Умира през 1617 от коремен тиф. Султан Ахмед Първи е погребан в мавзолея, намиращ се до Синята Джамия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]