Портал:История на България

История на България

Историята на България може да бъде условно разделена на четири големи периода: Древност, Средновековие, период на османско управление и Трета българска държава.

Поради географското си положение територията на днешна България е сред районите в Европа, които са най-рано заселени от хора. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага, че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет през елинистичния период. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Древен Рим. Още...

редактиране

Избрана статия

Първата българска държава (наричана още Дунавска България в отличие от Волжка България) е държава на ранните прабългари и славяни, просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 680 до 1018 г. Неин основател е кан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешни Бесарабия и Добруджа, влиза в контакт с местните славянски племена и принуждава Византия да му плаща данък през 681 г. Първоначално столицата ѝ е в Онгъла, впоследствие се установява в Плиска, в края на 9 век - във Велики Преслав, а след превземането и от византийците в края на 10 век се премества в Охрид.

Най-голямото си териториално разширение Първата българска държава достига през 9 век, когато към първоначалните територии по Долен Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешни Албания, Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период настъпва централизация на държавното управление. Тя е съпроводена с процеси на асимилация и консолидиране на разнородните групи от населението в средновековната българска народност, общият език на която се развива на основата на славянския. През 864-866 г. при княз Борис I християнството става държавна религия, което води до значителни промени в културния живот на държавата и т. нар. Златен век на цар Симеон I. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Византия, Константинопол.

Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци, печенеги и руси, водят до отслабване на държавата и падане на столицата Преслав под византийска власт през 971 г. Движението на комитопулите води до възраждане на държавността в Югозападна България, но близо половинвековната борба на цар Самуил с император Василий II завършва с окончателна победа на Византия и край на Първата българска държава. Още...

Архив

редактиране

Избрана личност

Портал:История на България/Избрана личност/Седмица 17

Архив

редактиране

Знаете ли...

... На коя европейска столица съосновател е кан Крум?
... че Институтът за български език, основан на 15 май 1942 г., е най-старият институт на Българската академия на науките?
... кой български доброволчески отряд участва в защитата на Русия при набезите на Наполеон?
... каква е първата молба, която бесарабските българи отправят към новия молдовски княз Никола Богориди, когато разбират, че новият им владетел е българин?
... коя е единствената териториална придобивка на България от участието ѝ в Първата световна война?
... че първите български артилерийски оръдия са направени от дърво и имат калибър 8-10 cm и дължина 1,5-2,5 m?
... че Васил Левски е обесен на 18 февруари, въпреки че тази годишнина официално се чества на 19 февруари?

редактиране

Задачи

Ето някои задачи, с които можете да помогнете:

редактиране

Избрана картинка

Кан Омуртаг, владетел на Първата българска държава от 814 до 831 г. При неговото управление се постига териториално разширяване и активно строителство на големи църкви и дворци.

Архив

редактиране

Избран цитат

„	Моите офицери симпатизират на Германия. Народът обича Русия. Аз съм правнук на Луи Филип. Царицата е дъщеря на италианския крал. А парламентът... парламентът, разбира се, е български. Оставям вам да си извадите заключението.	“
— Цар Борис III

Архив

редактиране