Портал:История на България

История на България

Историята на България може да бъде условно разделена на четири големи периода: Древност, Средновековие, период на османско управление и Трета българска държава.

Поради географското си положение територията на днешна България е сред районите в Европа, които са най-рано заселени от хора. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага, че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет през елинистичния период. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Древен Рим. Още...

редактиране

Избрана статия

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и не окончателно, обособяване на българска държава след близо пет века османско владичество над България.

Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес село Йешилкьой западно от Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Преговорите и решенията на Санстефанския договор изострят силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете помежду им намират временно решение през юли 1878 г. с Берлинския договор, който преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Противоречията относно санстефанските клаузи са сред предпоставките за разпадането на Съюза на тримата императори седем години по-късно.още »

Архив

редактиране

Избрана личност

Самуил е български цар, управлявал България от 997 до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите. От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство. ...още »

Архив

редактиране

Знаете ли...

... На коя европейска столица съосновател е кан Крум?
... че Институтът за български език, основан на 15 май 1942 г., е най-старият институт на Българската академия на науките?
... кой български доброволчески отряд участва в защитата на Русия при набезите на Наполеон?
... каква е първата молба, която бесарабските българи отправят към новия молдовски княз Никола Богориди, когато разбират, че новият им владетел е българин?
... коя е единствената териториална придобивка на България от участието ѝ в Първата световна война?
... че първите български артилерийски оръдия са направени от дърво и имат калибър 8-10 cm и дължина 1,5-2,5 m?
... че Васил Левски е обесен на 18 февруари, въпреки че тази годишнина официално се чества на 19 февруари?

редактиране

Задачи

Ето някои задачи, с които можете да помогнете:

редактиране

Избрана картинка

Граф Игнатиев подписва Санстефанският мирен договор (детайлна снимка)

Архив

редактиране

Избран цитат

„	Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….	“
— Захарий Стоянов; Из предисловие към брошурата на Георги Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите"; 1886

Архив

редактиране