Онгъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите българи след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век. Укрепеният лагер и едноименната местност се намирали в района на дунавската делта, но точното им местонахождение не е установено безспорно. Името се среща у византийските историци и хронисти Теофан Изповедник (под формата Оглос) и патриарх Никифор (под формата Онглос). Дълги години се смята, че това име означава „ъгъл“, но напоследък надделява мнението, че неговото старо тюркско значение е „укрепено място“. Предполага се, че укрепеният лагер на прабългарите е бил на несъществуващият днес остров Певки.

Версии за местонахождението на Онгъла[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената от версиите е, че Онгъла е укрепеният лагер с площ от 48 км2[1], открит от археолози край село Никулица (до Тулча, Северна Добруджа). Друга версия поставя Онгъла в района на Галац, до река Серет.[2] Част от учените смятат, че Онгъла се е намирал в днешна Бесарабия[3].

Битката при Онгъла[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на държавата Велика България на кан Кубрат, Кубратовият син Аспарух и предвожданите от него българи мигрират под натиска на хазарите по северното крайбрежие на Черно море в западна посока. Те прекосяват река Днепър и Днестър и в края на 60-те години на VII век се установяват в Онгъла, в непосредствено съседство с Византия.[3] Опитът на император Константин IV Погонат през 681 г. да унищожи новите съседи на империята завършва с разгром на византийците в битката при Онгъла. След тази битка Аспаруховите българи установяват държавата си в териториите между Дунав и Стара планина, отнети от византийците.[4]

Средище на България[редактиране | редактиране на кода]

След 680 г. до смъртта на Аспарух (около 701 г.) Онгъла е основно военно средище на българската държава заради хазарската заплаха от изток. По същото време Дунавска България разполага с втора столица – Плиска, разположена срещу византийската заплаха от юг. Плиска измества Онгъла като първостепенен политически център на българите към средата на VIII век.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Петров: Образуване на българската държава, Издателство „Наука и изкуство“, София 1981, с. 154 (взето от „Книги за Македония“, на 16.12.2008); Пламен Павлов. Историята – далечна и близка. В. Търново, „Абагар“, 2010, с. 238 – 246
  2. а б Георги Николов: Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 77
  3. а б Йордан Андреев: Аспарух, с. 26, в: Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов: Кой кой е в Средновековна България (исторически справочник), Издателство „Просвета“, София 1994, ISBN 954-01-0476-9
  4. Йордан Андреев: Аспарух, с. 27