Онгъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите прабългари след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век. Укрепеният лагер и едноименната местност се намирали в района на дунавската делта, но точното им местонахождение не е установено безспорно. Името се среща у византийските историци и хронисти Теофан Изповедник (под формата Оглос) и патриарх Никифор (под формата Онглос). Предполага се, че укрепеният лагер на прабългарите е бил на несъществуващия днес остров Певки. Дълги години се смята, че това име произхожда от старогръцката дума за „ъгъл“, но напоследък се поддържа и мнението, че на старотюркски думата има значение на „укрепено място“

Версии за местонахождението на Онгъла[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената от версиите е, че Онгъла е укрепеният лагер с площ от 48 км2,[1] открит от археолози край село Никулица (до Тулча, Северна Добруджа). Друга версия поставя Онгъла в района на Галац, до река Серет.[2] Част от учените смятат, че Онгъла се е намирал в днешна Бесарабия.[3]

Битката при Онгъла[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на държавата Велика България на кан Кубрат, Кубратовият син Аспарух и предвожданите от него прабългари мигрират под натиска на хазарите по северното крайбрежие на Черно море в западна посока. Те прекосяват река Днепър и Днестър и в края на 60-те години на VII век се установяват в Онгъла, в непосредствено съседство с Византия.[3] Опитът на император Константин IV Погонат през 681 г. да унищожи новите съседи на империята завършва с разгром на византийците в битката при Онгъла. След тази битка Аспаруховите прабългари установяват държавата си в териториите между Дунав и Стара планина, отнети от византийците.[4]

Средище на България[редактиране | редактиране на кода]

След 680 г. до смъртта на Аспарух (около 701 г.) Онгъла е основно военно средище на българската държава заради хазарската заплаха от изток. По същото време Дунавска България разполага с втора столица – Плиска, разположена срещу византийската заплаха от юг. Плиска измества Онгъла като първостепенен политически център на българите към средата на VIII век.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Петров: Образуване на българската държава, Издателство „Наука и изкуство“, София 1981 с. 154 (взето от „Книги за Македония“, на 16.12.2008); Пламен Павлов. Историята – далечна и близка. В. Търново, „Абагар“, 2010, с. 238 – 246
  2. а б Георги Николов: Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 77
  3. а б Йордан Андреев: Аспарух, с. 26, в: Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов: Кой кой е в Средновековна България (исторически справочник), Издателство „Просвета“, София 1994, ISBN 954-01-0476-9
  4. Йордан Андреев: Аспарух, с. 27