Никопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Никопол.

Никопол
Nikopolview.JPG
Панорамен изглед от Никопол
Общи данни
Население 3 878 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3 186 (НСИ)
Землище 35,185 km²
Надм. височина 179 m
Пощ. код 5940
Тел. код 06541
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 51723
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Никопол
Валерий Желязков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
5940 Никопол, ул. Ал. Стамболийски 5,
тел. 06541/2190, [2]
Никопол в Общомедия

Нико̀пол е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Белене. Градът е административен център на Община Никопол. Разстоянието до областния център Плевен е 53 км.

География[редактиране | редактиране на кода]

Влизане в Никопол откъм запад. Отляво-фериботният кей
Изглед към Дунав и Турну Мъгуреле от Никопол

Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 416,5 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е река Дунав с град Турну Мъгуреле на отсрещния бряг.

Център на общината е Никопол - разположен на р. Дунав.

Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Никопол

Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г. пр. Хр.)

По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополисград на победите). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята Диана. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея.

След превземането на Никопол от турците градът станва център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. Враца), Ловча (бълг. Ловеч), Плевне (бълг. Плевен), Мроморнича (бълг. Мраморница) -- до 1516 г. и др. Битката при Никопол от 1396 г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа.

През периода XV век — XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII — XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.

През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено „Напредък“. За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. „Напредък“ започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерасне в „Певческа дружина“ към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

На изборите за кмет след 1989 г. са получени следните резултати:

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На пристанище Никопол е изграден фериботът Никопол - Турну Мъгуреле. За целта е основно ремонтиран и застлан с нова асфалтова настилка пътят Плевен - Асеново - Никопол.

Правени са разработки за построяване на хидровъзел „Никопол-Турну Мъгуреле“, които са възобновени [2]

Според анализ на екоминистерството от 1999 г. то ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра, 3/4 Никопол и 500 хил. дка земеделски земи ще бъде залети, като Никопол ще остане само на високата част на платото. Останалите критики са стандартните за хидротехнически съоръжения.


Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Св. св. Петър и Павел"

Никопол е част от Природен парк Персина. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинко билоба, сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век.

Друга културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква "Св. св. Петър и Павел", строена през 13-14 век, позната като „Манастирчето“.

В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.

В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща-музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди Освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.

В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриентския випуск, както и други културни събития.

Друго редовно събитие е празникът на града. Отбелязва се в дните петък, събота и неделя от седмицата, в която се отбелязва църковният празник Успение на Пресвета Богородица. Празникът се празнува 3 дни от всички жители с много забавления, пазаруване и весели моменти.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният клуб на града се казва „Ситомир“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Балина - религиозен и политически деец, водач на бунт през 1598 г. в Търново с архиепископ Дионисий Рали.
  • Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 — 25. XII. 1939 г.) — съосновател на Радикалдемократическата партия.
  • Константин Димитров Коцев - род. 1891 г. - началник на канцеларията при Министерството на войната, командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия, генерал-майор.
  • Любен Г. Икономов - професор в Инженерно-строителния институт (ВИАС). От 1945 до смъртта си през 1956 г. живее в София.
  • Боян Икономов (1900-1973) — именит композитор, първите му по-значителни прояви са във Франция и Швейцария. Автор на 3 симфонии, 6 квартета, 2 инструментални концерта, операта "Индже" и балетите "Седемте смъртни прегрешения", "Трагедията на Отело" и "Светлината залива всичко". Умира на 27 март 1973 г. в София.
  • Проф. Ибрахим Тосун Татарлъ (1925-2013)- народен представител в VII-то ВНС и 36-то и 37-то Народно събрание, лингвист и фолклорист, основател на катедрата по турски език и литература в Софийски университет.
  • Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.)- писател, историк, етнолог, журналист; автор на тетралогията „Светът на исляма,“ както и на книгите "Турция", „Етническите малцинства в България“ и "Етническа и религиозна мозайка на България"
  • Доц. Александър И. Шикаланов - род. 1955 г., компютърен специалист, преподавател в УНСС и УниБИТ.
  • Йордан Тодоров (р. 1980 г.) — журналист, режисьор на документални филми, писател.
  • Кирил Монков (р. 1974 г.) - художник в областта на кавалетната и монументалната живопис.

Никопол в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

  • В Никопол се развива част от действието в романа „Far from the Danube“ на британския писател Кристофър Бакстън. Главният герой в него е българката Мария Искра, която загубва баща си, преживява битката край Никопол и спасява живота на френския рицар Жил Гюитон. Мария Искра напуска България, за да последва любимия си през няколко европейски държави до родната му Нормандия.
  • Градът дава името си на героя Алсид Никопол от научно-фантастичната трилогия „Никопол“. Неин автор е легендарният френски автор на комикси от босненски произход Енки Билал.
  • Първата история на града, „Никопол през вековете“, е публикувана от Александър Бохачек през 1937 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Никопол на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на града.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1] Местни избори и национален референдум 2015
  2. Рестарт и на проекта за хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле, www.mediapool.bg, 25.09.2008г
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Nikopol Point.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]