Направо към съдържанието

Септември (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Септември.

Септември
Знаме
      
Герб
Сградата на общината в Септември
Сградата на общината в Септември
България
42.2164° с. ш. 24.125° и. д.
Септември
Област Пазарджик
42.2164° с. ш. 24.125° и. д.
Септември
Септември
42.2164° с. ш. 24.125° и. д.
Септември
Общи данни
Население8071 души[1] (15 март 2024 г.)
359 души/km²
Землище22,454 km²
Надм. височина239 m
Пощ. код4490
Тел. код03561
МПС кодРА
ЕКАТТЕ66264
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Адрес на общината
ул. „Александър Стамболийски“ 37А
п.к. 303
тел.: 03561/20 – 67
obsept@septemvri.com
Уебсайтwww.septemvri.org
Септември в Общомедия

Септември е град в Южна България, област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември. Населението на града по данни на НСИ към 31.12.2015 възлиза на 7559 души.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 8104 души по настоящ адрес и 8630 души по постоянен адрес.[2]

Входното шосе откъм с. Злокучене (североизток).

Септември е разположен на площ от 22,454 km2 в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и планините Рила и Пирин. Градът е в близост до р. Марица. Благоприятно е транспортно-географското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 км от областния център Пазарджик, на 50 км от втория по големина град в България Пловдив и на 100 км от София. Чрез Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград.

Разпределителната гара

Септември е разпределителна железопътна гара. От нея тръгва теснолинейна линия за планините Родопи и Пирин. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември – Велинград – Банско – Добринище. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линиите Свиленград – Калотина, София-Пловдив-Варна-Бургас, и има важно значение за пъническите и товарните превози.

Септември попада в преходно-континенталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Дервишка и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, повечето от които са неизползваеми.

Изградена е пречиствателна станция Архив на оригинала от 2017-02-16 в Wayback Machine. за отпадъчните води от канализационната градска мрежа.

В района на Септември има следи от стари поселения. Такива са древногръцката колония Пистирос и римската станция Бона Мансио. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. По-ново селище според записки, намерени в Баткунския манастир се е казвало Загоре. То вероятно е основано по поречието на Марица от славянските заселници. Загоре е защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура, както и входа към Чепинската котловина в Родопите. С идването на османските турци през 1393 година населеното място е разрушено и до края на 15 век вероятно не е съществувало.

В края на XIV и началото на XV век със заселването в региона на татари от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, същите слагат началото на ново село с името Саръханбей. Те основават и Татар Пазарджик (1485 г.). Според Стефан Захариев, военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Според Захариев старото село е било на 4,5 часа път от Пазарджик. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи.

С прокарването на железопътната линия Свиленград – Белово през 1873 година в близост до село Саранбей се открива едноименна железопътна гара Саранбей, около която възниква гарово селище. През 1934 г. старото село и новото гарово селище се обединяват и преименуват на Сараньово. В памет на загиналите в Септемврийското въстание бунтовници през 1949 г.,[3] комунистическата власт преименува селото и гарата на Септември.[4] През 1956 година село Септември и селището Гара Септември се сливат.[5] Поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, с Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Септември придобива статут на град.[6] От 1977 година градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19342841
19463930
19565796
19657479
19758076
19859116
19929361
20019005
20117869
20218158

Етническият състав включва 5659 българи и 1721 цигани.[7]

Населението е източно православно. Има два православни храма: „Св. Харалампи“ и „Св. цар Борис-Михаил“. Също така в града има представители на Адвентистите от седмия ден, малък брой жители се смятат за мюсюлмани и католици.

Местните избори за кмет през 2020 г. печели единственият явил се кандидат – госпожа Васка Рачева,[8] с голямо мнозинство.

Политически партии: Атака, БЗНС, БСП, ГЕРБ, ВМРО, ДПС, ДСБ, СДС.

Ключова роля играе железопътната гара и свързаните с нея вагоноремонтни и други жп спомагателни дейности. Развито е селското стопанство.

Улица в града.

Народно читалище „Пробуда“ е учредено на 28 декември 1935 г. През 2005 година се чества 70-годишният му юбилей. Развива богата и разнообразна културно-просветна дейност. Към читалището сега работят:

  • детски танцов състав „Септември“, с художествен ръководител Мария Бензарова и корепетитор Илия Чалъков
  • танцова школа по модерен балет „Яница“, с ръководител Кремена Шопова
  • женска фолклорна група, с ръководител Здравко Николов.
  • Фолклорен танцов ансамбъл „Загоровче“ е създаден през 1985 г.

През последните години в града са изнасяли представления някои от по-известните със своят талант артисти: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Любомир Нейков, Христо Гърбов.

Паметници на обществени дейци

[редактиране | редактиране на кода]

Костница на загиналите бойци през 1923 година

Паметник на възстаналите бойци през 1923 г. - ЖП.гара

Паметник на загиналите във войните - площад централен

Паметник на Илия Минев - непримиримият борец срещу терора от системата.

Футболният отбор на града е Локомотив (Септември), основан през 1924 г.

Подобряване на инфраструктура, смяна на канализация, асфалтиране на пътища, нови тротоари, обновяване на паркове с изграждане на нови спортни и детски площадки.

Родени в Септември
Починали в Септември
  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. На 24 септември 1923 г. от бунтовниците е направен неуспешен опит за превземане на гарата от контролиращите я правителствени сили.
  4. Указ 949 на Президиум на Народното събрание от 03.12.1949 г. (Обн., ДВ, бр. 285 от 08.12.1949 г.) Национален регистър на населените места при Националния статистически институт
  5. проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и пазарджишко, 1969 г.
  6. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  7. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  8. Община Септември, официален уебсайт