Ихтиман

Ихтиман
	Ихтиман
	; Централната част на Ихтиман
	Ихтиман Ихтиман
Общи данни
Население	12 557 души (31 декември 2024 г.); 138 души/km²
Землище	90,891 km²
Надм. височина	658 m
Пощ. код	2050
Тел. код	0724
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	32901
Администрация
Държава	България
Област	София
Община; – кмет	Ихтиман; Калоян Илиев ; (ГЕРБ; 2011)
Уебсайт	www.ihtiman-obshtina.com
	Ихтиман в Общомедия

Тази статия е за града в България. За общината вижте Ихтиман (община).

Ихтима̀н е град в Западна България, административен център на община Ихтиман в Софийска област. Населението му е около 12 557 души^[1] (31 декември 2024)

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Ихтиман се намира в Ихтиманската котловина, която е заградена от Ихтиманска Средна гора (Вакарелската планина, ридът Белица), а на юг от северните склонове на Септемврийски рид. Източната част е заета от еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора с ясно изразено било. Най-високият връх в тази планинска верига е връх Бенковски – 1186 m. Ихтиманската котловина е със средна надморска височина 650 m. Климатът е умерено континентален.

Град Ихтиман е на 54 km от столицата София и на 90 km от град Пловдив (по магистралата).

История

Селището възниква през I век като крайпътна станция на главния римски път Виа Диагоналис, наричана Хелице.^[2] В Късната античност то е укрепено и изпълнява спомагателни функции към изградените в близкия проход Траянови врата мащабни фортификации, като през този период е наричано Стопинион (с времето съкратено на Стипон).^[2] През 1371 година градът е завзет от османски войски, водени от Лала Шахин.^[2]

Първото споменаване на името „Ихтиман“ е от 1515 година, когато данъчен регистър споменава сред жителите на станимашкото село Кочево някой си „Мустафа, син на Ихтиманлъ“.^[3] През следващите столетия градът е с предимно мюсюлманско население, но от XVIII век в него започват да се установяват повече българи от околните села и през 1835 година е построена първата църква – „Успение Богородично“.^[2]

По времето на социализма в околността на града бяха построени:

завод за електроди – беше собственост на ЕСАБ, световен лидер в областта на технологиите за заваряване и рязане. В края на 2012 г. заводът бе закрит, въпреки че работеше на печалба, а оборудването – изнесено, което остави без работа над 150 души. Група специалисти и бизнесмен от града работят за възстановяване на завода.
чугунолеярен комбинат, днес „Чугунолеене“ АД^[4], който стана известен с неплащането на заплати в края на 2011 г.

Тези заводи представляваха основният поминък на населението на общината към края на ХХ век.

През 2015 година в Ихтиман е открит завод на производителя на тапицерии за автомобили „АЛС България“, който скоро става един от големите работодатели в града, но в началото на 2019 година предприятието обявява фалит и прехвърля производството си в Мароко.^[5]

Население

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Численост на населението според преброяванията през годините:^[6]^[7]

Година на преброяване	Численост
1887	3462
1910	5401
1934	5687
1946	6526
1956	9063
1965	10 317
1975	11 469
1985	12 989
1992	12 926
2001	13 593
2011	13 059
2021	13 658

Традиционно жителите на Ихтиман са източноправославни християни, циганите в града също са източноправославни християни. Има малък процент на български турци, които изповядват ислямa. Няколко семейства изповядват протестантство и католицизъм.

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

От 2011 година кмет на община Ихтиман е Калоян Илиев от партията ГЕРБ.

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През последните години много производствени предприятия бягат от скъпата работна ръка в столицата, а също и от по-сериозните наеми там и се насочват към Ихтиман. В града работят няколко шивашки цеха, цех за тъкане на родопски одеяла, няколко сладкарски цеха (Триади, „Жана Динкова“), цех за производство на козметика (марките „Билка и баба знае“ и „Красная линия“), два цеха за печени и сушени ядки и плодове (семки „Вуйчо Ваньо“) и дори цех за рециклиране на тонер касети за лазерни принтери, които са изградени в голяма степен с външни инвестиции.

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Покрай града минават автомагистрала „Тракия“ и железопътната линия София – Пловдив – Свиленград. Ж. п. линията, свързваща София и Пловдив, минава само на два километра от града, а около четирилентовия път до гарата се е оформила промишлена зона.

Вековният парк в края на града е превърнат в голф игрище, което предлага и възможности за игра на тенис, волейбол, футбол и конна езда. Местна забележителност е самолет вграден в луксозно заведение.

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В град Ихтиман функционира Народно читалище „Слънце – 1879“, основано в 1879 година.

Традиционният диалект на града е ихтиманският говор (в Ихтиманското поле, по река Марица стига до Пазарджик), който принадлежи към северната група югозападни говори.

Музеи

В града има исторически музей. Намира се в центъра на града, срещу сградата на Общината. На фотоси в него могат да се проследят различни етапи от историята на града. Сред експонатите, които могат да се видят, са съдове за бита, народни носии, характерни за града и околността, както и дрехи и лични вещи на ихтимански герои, участвали в Първата и Втората световна война. Няма входна такса, но обикновено в събота и неделя музеят не работи. Директорът на музея изпълнява функциите и на уредник, и на екскурзовод.

Интересни и забележителни са експозицията и сградата, в която се помещава местната галерия – реставрирана неотдавна стара турска баня в града. В галерията има постоянна експозиция на местни автори, както и гостуващи творби на млади ихтимански майстори (най-вече живопис, графика, керамика и дърворезба). Продават се също така автентични и запазени битови съдове. Намира се в центъра на града, на улица „Св. Патриарх Евтимий“, в близост до автогарата и сградата на РУ на МВР.

Редовни събития

Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околността, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техните собственици се приготвят за следващото предизвикателство – дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.

На 15 август е традиционният празник на град Ихтиман. Обикновено е два дена. Освен обичайните сергии с дрехи, лакомства и други стоки (които могат да се видят всяка събота) в града се монтират най-различни въртележки за малки и големи. На специална сцена вечер се изнася и концерт-спектакъл на гостуващи и местни фолклорни и естрадни състави, както и на младежките рок и поп групи от града.

Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота (7.00 – 13.00 ч.).

От 2006 г. в края на май се организират Пролетни дни на културата в Ихтиман. Идеята е празникът на града да бъде изместен от 15 август към края на май. Началото на празниците поставиха Ъпсурт, хор „Йоан Кукузел“, балетът на Нешка Робева, а края на празниците отбеляза концерт на Лили Иванова.

Кухня

Ихтиманският край е известен с характерните тестени изделия. Сред тях най-известни са ихтиманският зелник и различните видове баници (с тънки и дебели кори), тутманици, лучник и др.

Спорт

Волейболният отбор на града, ВК Ботев (Ихтиман), е редовен участник във Висшата лига, второто ниво на българската национална волейболна лига за мъже.

Известни личности

Родени в Ихтиман

Алисия (р. 1983), певица
Светослав Атанасов (р. 1960), ски бегач
Станоя Балабанов (XIX век), общественик
Борислав Балджийски (р. 1990), футболист
Гьончо Белев (1889 – 1963), писател
Георги Белички (1931 – 2016), инженер и политик
Петър Бичев (1865 – 1950), ветеринарен лекар
Радослав Бойчев (р. 1981), политик
Генадий Скитник (1832 – 1900), революционер и духовник^[8]
Ангел Гергов (1895 – ?), комунистически деятел
Иванка Дерменджийска-Горинова (1890 – 1968), учителка
Славейко Джахов (1914 – 1999), полицай
Димитър Златанов (р. 1948), волейболист
Пенка Икономова (1898 – 1988), актриса
Калоян Илиев (р. 1980), политик
Йордан Катранджиев (1894 – 1988), политик
Йордан Керезов (1904 – 1996), политик
Стамо Керезов (1909 – 1998), политик
Милан Коприваров (р. 1983), футболист
Йордан Лазаров (1883 – ?), революционер^[9]
Лазар Максимов (1897 – 1969), хоров диригент
Никола Минков (1904 – 1945), политик^[10]^[11]
Борис Новански (1912 – 1943), партизанин
Цвятко Панев (XIX век), общественик
Димитър Попов (1912 – 1982), политик
Любомир Радоилски (1908 – 1968), юрист
Петър Раковски, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, поет, жител на Мустафа паша, телеграфист, VI клас, 3-та рота на 3-та солунска дружина^[12]
Владимир Свинтила (1926 – 1998), писател
Деян Статулов (р. 1973), кинокритик
Стефан Таралежков (1894 – 1972), генерал
Магдалина Царчинска (1858 – 1945), просветна деятелка

Починали в Ихтиман

Михаил Сестримски (1857 – 1935), общественик

Други хора, свързани с Ихтиман

Тодор Ташев (1928 – 2015), писател, почетен гражданин на Ихтиман

Други

Ихтиманска коса на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, е наименувана в чест на град Ихтиман.^[13]

Галерия

Община Ихтиман
Архиерейско наместничество и Храм Успение на Пресвета Богородица
Мемориален военен паметник
Народно читалище „Слънце“ и Музей-галерия
СОУ „Христо Ботев“

Бележки

↑ ^а ^б www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ ^а ^б ^в ^г Община Ихтиман 2025.
↑ BOA TD 77 – Mufassal defteri Filibe, p. 712 – 713
↑ — през 2002 г. в „Чугунолеене“ АД са монтирани две автоматични поточни линии на немската фирма „Кюнкел Вагнер“, с което значително се повиши качеството на произвежданата продукция; заводът изнася продукция за Италия, Дания, Холандия, Германия, Франция, Англия и др.
↑ https://money.bg/management/als-balgariya-izliza-ot-balgarskiya-pazar-zaradi-po-visoki-razhodi-za-trud.html
↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
↑ „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 43.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
↑ Народният съд 1944 - 1945. Карта за обвиняемо лице на д-р Никола Христов Минков // narodensud.archives.bg. Посетен на 11 май 2024.
↑ Народният съд 1944 - 1945. Подсъдими и документи за тях. Присъда на народните представители от XXV ОНС, постановена от Втори състав на Народния съд в София // narodensud.archives.bg. Посетен на 11 май 2024.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 593.
↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ihtiman Hook.

Цитирани източници

История // ihtiman.bg. Община Ихтиман, 2025. Посетен на 2025-07-27.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ихтиман.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] а ^б www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[Община_Ихтиман2025-2] а ^б ^в ^г Община Ихтиман 2025.

[3] BOA TD 77 – Mufassal defteri Filibe, p. 712 – 713

[4] — през 2002 г. в „Чугунолеене“ АД са монтирани две автоматични поточни линии на немската фирма „Кюнкел Вагнер“, с което значително се повиши качеството на произвежданата продукция; заводът изнася продукция за Италия, Дания, Холандия, Германия, Франция, Англия и др.

[5] ttps://money.bg/management/als-balgariya-izliza-ot-balgarskiya-pazar-zaradi-po-visoki-razhodi-za-trud.html

[6] „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.

[pop-stat-7] „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)

[8] Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 43.

[9] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27

[10] Народният съд 1944 - 1945. Карта за обвиняемо лице на д-р Никола Христов Минков // narodensud.archives.bg. Посетен на 11 май 2024.

[11] Народният съд 1944 - 1945. Подсъдими и документи за тях. Присъда на народните представители от XXV ОНС, постановена от Втори състав на Народния съд в София // narodensud.archives.bg. Посетен на 11 май 2024.

[12] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 593.

[13] SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ihtiman Hook.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]