Септемврийски рид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Септемврийски рид
Черни рид
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.3833° с. ш. 23.75° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Софийска област, област София)
Част от Средна гора
Най-висок връх Тръна
Надм. височина 1275 m
Bulgaria geographic map IhtimankaSrednaGora bg.svg

Септемврийски рид (до 29 юни 1942 г. Карабаир, до 13 юли 1951 г. Черни рид, след 1989 г. неофициално Черни рид)[1] e планински рид в южната част на Ихтиманска Средна гора, между Ихтиманската и Костенецко-Долнобанската котловина.[2]

Септемврийският рид е разположен между Ихтиманската котловина на североизток и Костенецко-Долнобанската котловина на юг. На север, чрез седловина, висока 901 m, се свързва с Вакарелската планина. На юг югозапад друга седловина, висока 997 m, която се намира на изток от село Ново село, го свързва с рида Шумнатица. След това на югозапад долината на река Очушница (ляв приток на Марица) го отделя от същия рид. На запад завършва при язовир „Искър“, а на изток проломът Момин проход на Сулудервентска река (ляв приток на Очушница) го отделя от рида Еледжик. По северозападната част на рида преминава част от главния вододел на България между Егейския и Черноморския басейн. Най-високият връх Тръна (1276 м) е разположен в западната му част.[2]

На север и юг ридът има стръмни склонове, а към Ихтиманската котловина завършват с голям наносен шлейф. Изграден е от гнайси и гранодиорити. Климатът е умерено-континентален. По югоизточния му склон, край град Момин проход и село Пчелин, има топли минерални извори. Отводнява се от левите притоци на река Очушница (същата извира от рида) и десните притоци на река Мътивир. Преобладават излужените и оподзолени канелени горски и кафяви горски почви. Почти целият рид е покрит с широколистни гори. Развито е горското стопанство, курортното и туристическото дело. По южните му склонове са разположени манастирите „Св. Пророк Илия“ (до село Очуша) и Горновасилашкия манастир (до село Горна Василица).[2]

По склоновете на рида има 9 населени места: по северния склон селата Полянци, Мирово, Стамболово и Черньово, а по южния – град Момин проход и селата Горна Василица, Очуша, Подгорие и Пчелин.[2]

По цялото западно и по част от северното му подножие, на протежение от 14,1 km, преминава участък от третокласен път № 822 от Държавната пътна мрежа Самоков – Ново село – Ихтиман.[2]

По източното му подножие, през пролома Момин проход, между гарите Немирово и Момин проход, преминава част от трасето на жп линията София – Пловдив.[2]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 187.
  2. а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 436 – 437.