Очуша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Очуша
Сградата на кметството и пощата
Сградата на кметството и пощата
Общи данни
Население 52 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42,086 km²
Надм. височина 593 m
Пощ. код 2049
Тел. код 071471
МПС код СО
ЕКАТТЕ 54554
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Костенец
Радостин Радев
(БСП)
Очуша в Общомедия

Очуша е село в Западна България. То се намира в Община Костенец, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Очуша се намира в планински район. Състои се от шест махали, разположени по южния склон на Черни рид — най-високата част на Ихтиманска Средна гора. Най-високият връх на Черни рид е 1272 метра. От селото се открива прекрасна гледка към Рила, ясно се виждат пистите на Боровец и връх Мусала. Селото се състои от махалите Каменчанци, Кулевци, Шатърци, Шехтовци, Мартинци и Кьосевци. Те са разположени в този ред от изток на запад. До него може да се стигне през град Костенец и село Пчелин или през Долна Баня. Пътят върви покрай река Очушница — ляв приток на Марица. Той е асфалтиран до Мартинската махала, където е кметството. Разстоянията от Мартинци са: 88 км до София, 20 км до Костенец, 13 км до Пчелин, 18 км до Долна баня, 32 км до Боровец.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди години с. Очуша е било цяло, но настава чума и по-големите родове се разделят за да не се разпространи чумата (тогава тази болест е била неизлечима). И така родовете се раздалечават на голямо разстояние. Името на всяка махала идва от името на рода, който живеел там. Оттогава махалите не са събирани и до ден днешен те са отделени на разстояние.

От Очуша произхожда известният съвременен бизнесмен Валентин Захариев.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Вси светих"

В селото има църква "Вси Светих", в която се пазят икони от 19 век. Наблизо е Очушки манастир „Свети пророк Илия“.

Заобикалящата природа е уникално забележителна. Всеки сезон там е удивителен. През зимата гората и полетата изобилстват от животни. Най-често се срештат диви прасета, зайци, мечки и вълци. През лятото има изключително разнообразие-насекоми, птици, полски мишки, диви прасета, зайци, катерици и др. Освен богатия животински, областта разполага и с равностойно разнообразен растителен свят. Местността е и изключително плодовита. Изобилства от различни дървета (бук, дъб, леска, диви череши, сливи, орехи, ябълки и т.н.), храсти (къпини, малини, ягоди и шипки), както и много полезни билки.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е на Еньовден - 24 юни. На тази дата (или в най-близкия неделен ден до нея) се прави събор в централната махала на селото — Мартинци. На Илинден в манастира „Свети пророк Илия“ има събор с курбан.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]