Българско овчарско куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българско овчарско куче
Vranjo Burigan.jpg
Bulgarian Shepherd
Характеристики
Ръст мъжки: 68 см -78 см
женски: 66 см – 69 см
Тегло мъжки: 55-75 кг
женски: 45-65 кг.
Произход
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Класификация МФК
Номер на стандарт ?
Българско овчарско куче в Общомедия

Българското Овчарско Куче (БОК) е новосъздадена порода куче, чиито предци са били използвани за охрана на стада и имущество по Българските земи от античността. Съществуващи теории сочат, че първоначално влияние върху кучетата на тъй наречените „предславянски племена“. Влияние може би са оказали и овчарските кучета, доведени от прабългарите заедно с конете и овцете при заселването им на Балканите. През ХІ-ти век България попада под двувековна византийска власт. Така в местната популация вероятно повторно се влива кръвта на тогавашните епирските молоси, предполагаеми наследници на месопотамското бойно куче. Третата съществена „вълна“ във формирането на предците на съвременното българско овчарско куче навлиза през XIV-XV в. с попадането по нашите земи овчарски и военни кучета от Мала Азия и днешна Турция, предците на настоящите йорук кьопеги, малаклъ, карабаш и кангал. Сред най-значимите и влиятелни събития в това отношение са например преселванията на юруците към Пловдивска област (около 1400 г.) Разбира се, огромно влияние върху формирането на съвременното българско овчарско куче оказват стремежът към създаване на много едро куче компаньон, подходящо за градска среда и изложбен ринг. За основа е използвана старата автохтонна порода овчарско куче на номадите известна и днес като Каракачанско куче. Тя се отличава с ръст над средния, масивност, издържливост, гъста и обилна козина, гъвкава и приспособима психика, борбен характер и разностранно развити качества. На нейна основа, след 2001 г. международен FCI съдия Стефан Попов и съратници създават нова порода-съвременното българско овчарско куче. За целта се използват активно едри, масивни екземпляри, дооформяни през последните 20 години чрез хаотично вливане на кръв от сродни породи – средноазиатска овчарка, кавказка овчарка, санбернар, нюфаундленд и др.

Към момента развъждането на БОК е подкрепяно от Министерството на земеделието и храните на Р.България под давлението на ръководната партия ГЕРБ и се намира под защитата и наблюдението лично на министър председателя Б.Борисов. С новата порода селекция правят няколко организации, като всяка преследва свой идеал. Най-старата от тях е учредения през 2000 г. в София Национален клуб БОК на FCI експерт Стефан Попов. Втората е БКК за българско овчарско куче, която получава редовна финансова подкрепа от Партията чрез държавата. В последните години се създадоха и други алтернативни клубове, които периодично организират импровизирани изложби за БОК. Но тяхната роля е несъществена.

В международен план българското овчарско куче успешно бе признато от FCI през 2009 г. като част от породата Югоизточна европейска овчарка (Ciobănesc Românesc de Bucovina) под патронажа на Румъния и Сърбия [1]. Признато е и от три частни алтернативни на FCI кучелюбителски организации с българо-руски генезис: Alianz Canine Worldwide, Inernational Kennel Union и United Kennel Clubs International.

Стандарт на породата[редактиране | редактиране на кода]

Научна, систематична и стопанска класификация[редактиране | редактиране на кода]

При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта до колко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в България и други райони на Балканския полуостров. За съжаление до настоящия момент подобни изследвания не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер. През 2012 г. в лаборатория „Проген“ е направен генотест на представителна извадка от породата (150 екземпляра). Генотипирането на животните е извършено по 19 маркера, съгласно изискванията на Международната общност по животинска генетика (ISAG). В резултат на проведените изследвания са определени генетичните характеристики на тази популация, без същите да са сравнени с характеристиките на сродни породи. На всяко от изследваните животни е издаден сертификат с отразени генетични характеристики (генетичен паспорт). [1]

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващата отбранителна реакция със силен тип нервна система и уравновесен характер. Най-общо БОК може да се охарактеризира като спокойно, недоверчиво към непознати куче компаньон. Тези му качества съчетани с импозантен ръст го определят като незаменим приятел на човека в урбанизираните региони на България.

Предназначение на породата[редактиране | редактиране на кода]

БОК е порода, създадена на база на кучета използвани за охрана в свободно състояние или в група на селскостопански животни. Подходяща е за участия в изложби, разходки в парка, украса на дворове, вили, складове и други охранявани обекти. Не допуска чуждо присъствие около храната като действа смело и без страх.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Като начин на отглеждане БОК не се отличава по нищо от другите едри породи кучета, изисква повече внимание към храненето, движението и натоварването по време на растежа. БОК е непретенциозно, издържливо и добре приспособено към драстични промени в климата – порода, подходяща за отглеждане на открито, която се чувства най-добре на балкона или двор, но в последните 20 години все по-често може да се срещне и в ролята на домашен любимец, изложбен експонат, охранител на имуществото и на семейството в апартамент.

Трябва да се има предвид, че БОК притежават твърд, доминантен характер и по тази причина кучетата от породата трябва да се възпитават от малки и се нуждаят от здрава ръка и опитен стопанин, особено когато бъдат взети за съжителство в апартаментски условия, където постоянно се осъществява взаимодействие между тях и хората.

Повечето кученца БОК от малки проявяват типичен инстинкт да закрилят и пазят храната, съвместно с които живеят.

Конституция и тип висша дейност[редактиране | редактиране на кода]

В конституционално отношение и по стандарт БОК е с комбиниран груб-здрав и здраво-груб тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с провисвания в областта на шията.

Глава[редактиране | редактиране на кода]

Главата на БОК е типично молосоидна. Черепът е масивен и широк, добре заоблен, окципиталният издатък е слабо изразен. Надочните дъги както и стопът са силно изразени или липсват. Плавен изразен преход от лицева към теменна част. Муцуната е масивна, слабо стесняваща се към носа, тъпа, къса и дълбока, 2/5 от дължината на главата. Носната гъба е добре пигментирана черна или розова според украската. Бърни: средно дебели, плътно прилепнали като горната припокрива долната и увисва под нея. Зъбите са здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга. Ушите са висящи, триъгълни със заоблен връх, големи, покрити с дебели и плътни косми. Очи: фронтално, широко поставени. Латералните/странични/очни ъгли са малко по-ниско от вътрешните/медиални/. Формата е бадемовидна. Цветът е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите е желателно да са плътно прилепнали.

Като цяло Българското овчарско куче е компактно и асиметрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8/10. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10/12.

Шия[редактиране | редактиране на кода]

Шията е здрава и широка с провисналости на кожата и образува така наречения „гердан“. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 40 градуса спрямо мисленото продължение на гърба.

Гръден кош[редактиране | редактиране на кода]

Гръдният кош е широк и дълбок. Стегнумът е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.

Гръб, поясница и кръстец[редактиране | редактиране на кода]

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.

Крупа и опашка[редактиране | редактиране на кода]

Кръстецът заедно с тазовите кости образуват широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случаи е извита сърповидно над линията на гърба, но се среща и дълга права.

Предни крайници[редактиране | редактиране на кода]

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.

Задни крайници[редактиране | редактиране на кода]

Бедрата са дълги, широки и силно заоблени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и перманентно пружиниращи.

Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.

Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите. Често се срещат един или два допълнителни пръста.

Движение[редактиране | редактиране на кода]

Движенията на БОК са ирационални, не изразходват излишна енергия, свободни, с широка крачка. Характерни са спокойният лек ход и тежък тръс.

Космена покривка[редактиране | редактиране на кода]

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите във воларната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Дорзалната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Допускат се едноцветна, двуцветна и трицветна окраска, като се предпочитат големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде черен, сив, кафяв и червен. Допуска се наличието на черна маска.

Половият диморфизъм е добре изразен.

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Доклад на лаборатория „Проген“ по проект „Генотипиране на българското овчарско куче“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]