Староанглийска овчарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Староанглийска овчарка
Owczarek staroangielski 647.jpg
Характеристики
Ръст Мъжки: 61 см
Женски: 56 см
Тегло Мъжки: 36 – 46 кг
Женски: 30 – 40 кг
Произход
Страна Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
(Flag of England.svg Англия)
Година 1888
Класификация МФК
Група 1
Секция 1
Стандарт 16
Староанглийска овчарка в Общомедия

Староанглийската овчарка (на английски: Old English Sheepdog, английско съкращение: OES), наричана още бобтейл, е порода кучета с произход от Англия, Великобритания.

Сравнително голяма е по размер и е селектирана чрез кръстосването на стари английски овчарски кучета. Староанглийската овчарка се отличава с дълга и гъста козина, която покрива нейното лице и очи.

Поради традиционната за овчарските кучета, сред които и староанглийската овчарка, практика на купиране, породата е наричана с прякора „бобтейл“. Известно наимениование на породата също така е и „Куче на Дулукс“, причаната за което е дългото използване на нейни екземпляри за реклама на марката боя „Дулукс“.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Староанглийската овчарка е голямо куче, което може да се познае по своята гъста и дълга козина, обикновено сиво-бяла на цвят. Ушите са висящи, ниско поставени, от двете страни на главата. На местата, където купирането всер още е разрешено, опашката се отрязва донякъде, благодарение на което задните части на кучето започват да приличат на тези на пандите. Понякога опашката е къса по рождение. Староанглийската овчарка става по-висока от холката към задните части.[1] Има характерна походка, която включва извиване на гърба при ходене, като при мечките.[2] Опашката на кучетата от тази порода е с дълга козина, ниско поставена и висяща надолу в повечето случаи.[3]

Височината в холката е не по-малко от 61 см (24 инча), като женските екземпляри са малко по-малки от мъжките.[2] Тялото е късо и компактно. Стандартно тегло не е определено официално, но нормално кучетата от тази порода тежат не повече от 46 кг (101 фута), средното тегло на големите мъжки.[4]

Цветът на двуслойната козина може да бъде нюанс на сивото, синьо или синьо мерле, като задължително има и бели части. Подкозината е водоустойчива.[5] Бебетата се раждат с черно-бяла козина, която с времето се променя в сива или сребърна и увеличава обема си.

Купиране

Некупирани староанглийски овчарки по-често могат да се срещнат в страни, които са забранили купирането. Британският киноложки клуб разрешава купирането, но и двата вида кучета (купирани и некупирани) могат да се изявяват на изложения.[2] Според стандарта на Австралийския киноложки клуб, опашката може да се купира по избор на стопанина.[6] Според стандарта на Американския киноложки клуб, опашката се купира близо до тялото, освен ако не е къса по рождение.[5] Смята се, че практиката за купирането идва от 18 век, в резултат от наредбите, според които работните кучета трябвало да бъдат купирани, за да се показва работния им статус.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Знае се, че староанглийската овчарка е кръстоска на много стари овчарски породи, отглеждани в Англия, но не се знае къде точно е селектирана, нито за какво се е използьвала в началото. В картина на художника Джейнсбъра от 1771 има нарисовано малко куче с клепнали уши и се вярва, че това е ранен вид староанглийска овчарка.[8] В началото на 19 век се появили кучета с къса опашка, наричани Смитфиййлд и Котсуълд, и скоро се разпространили из Англия и са вероятни предци на староанглийската овчарка. Много стопани на кучета от тази порода смятат, че неин предшественик е брадатото коли.[9] Други посочват южноруската овчарка за такава порода.[7]

В началото староанглийсата овчарка е наричана „куче на овчаря“ и за първи път е показана на изложение в Бирмингам през 1873. Съдията не сметнал качествата на породата за много впечатляващи и я класирал на второ място.[9] След това, староанглийската овчарка станала популярно изложбено куче и променила размера си от малък до голям. Поради специалните селекции, козината станала по-обемиста и първият екземпляр с гъста и дълга козина се появил през 1907.[9] През 1880-те се появили първите екземпляри на породата в САЩ, а днес 5 от най-влиятелните семейства в Щатите отглеждат кучета от тази порода.[7] Тя все още е много популярна като изложбено куче.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Canadian kennel Club breed standard
  2. а б в „The Kennel Club (UK) Breed Standard“, архив на оригинала от 15 януари 2008, https://web.archive.org/web/20080115063916/http://www.thekennelclub.org.uk/item/143, посетен 15 януари 2008 
  3. „Fédération Cynologique Internationale Breed Standard“, архив на оригинала от 16 февруари 2005, https://web.archive.org/web/20050216074105/http://www.fci.be/uploaded_files/016A2003_en.doc, посетен 16 февруари 2005 
  4. "PetPlanet Breed Info"
  5. а б "American Kennel Club Breed Standard
  6. „Australian National Kennel Council breed standard“, архив на оригинала от 25 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090725004305/http://www.ankc.org.au/home/breeds_details.asp?bid=21, посетен 25 юли 2009 
  7. а б в „Breed History, Old English Sheepdog Club of America“, архив на оригинала от 27 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100127182538/http://www.oldenglishsheepdogclubofamerica.org/breed_info/history.htm, посетен 27 януари 2010 
  8. „Greater London Old English Sheepdog Club Breed History“, архив на оригинала от 3 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081203171120/http://www.gloesc.co.uk/history.html, посетен 3 декември 2008 
  9. а б в Clark, Anne Rogers и др. The International Encyclopedia of Dogs. Howell Book House, 1995. ISBN 0-87605-624-9. с. 326 – 328.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]