Костенец (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Костенец)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Костенец (община)
Map of Kostenets municipality (Sofia Province).png
Общи данни
Област Софийска област
Площ 302.07 km²
Население 12 368 души
Адм. център Костенец
Брой селища 9
Сайт www.kostenetz.com
Управление
Кмет Радостин Радев
(БСП)
Общ. съвет 17 съветници
   БСП (7)
   ГЕРБ (5)
   БДЦ (3)
   КОСТЕНЕЦ, СУБУДИ СЕ (2)

Община Костенец се намира в Югозападна България. Тя е съставна община на Софийска област.

Географска карта на общината

География[редактиране | редактиране на кода]

Положение и площ[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в югоизточната част на Софийска област. С площта си от 302,073 km2 е 10-та по големина сред 22-те общини на Софийска област, което съставлява 4,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Ихтиманска Средна гора и планината Рила.

В централната част на общината се простира Костенецко-Долнобанската котловина, а периферните и части са заети от планини. Котловината има форма на латинска буква „V“, обърната с основата си на югоизток. Дължината ѝ е около 18 km и ширина до 5 km. Простира се в южната част на Ихтиманска Средна гора между ридовете Шумнатица на запад, Септемврийски на север-североизток и Ветрен (Еледжик) на изток. На юг граничи със северните склонове на Рила. Средната ѝ надморска височина е от 520 до 680 m. Дъното ѝ е неравно, в подножието на Рила хълмисто, набраздено от долините на десните притоци на Марица, а централните ѝ части за заети от ниските тераси на Марица и притоците ѝ. Южната ѝ периферия обърната към Рила е заета от големи наносни конуси. Образувана е през неоген-кватернера в резултата на потъване по периферните разседи. Запълнена е с кватернерни алувиални, ледникови и делувиални наноси.

Западно от котловината в пределите на община Костенец се простират северните склонове на рида Шумнатица. Максималната му височина връх Гюбрето 1129,9 m се намира в крайната западна точка на община Костенец, на границата с община Самоков. Северно от котловината са разположени южните склонове на Септемврийски рид. Неговата най-висока точка връх Тръна 1276 m се издига в крайния северозападен ъгъл на общината, на границата с общините Самоков и Ихтиман. Източно от котловината са разположени западните части на друг средногорски рид – Ветрен (Еледжик). Неговата най-висока точка връх Бенковски 1185,8 m се издига североизточно от прохода Траянови врата, на границата с община Ихтиман.

Южната половина на община Костенец се заема от северните склонове на Североизточна, като надморската височина на разстояние от около 15 km се повишава от 600 m при село Костенец до 2600 m по границата с община Якоруда. Тук по границите с общините Белово, Якоруда и Самоков на протежение от 6-7 km са подредени върховете Белмекен 2626,4 m, Равни чал 2637,1 m, Сиври чал 2640,5 m и Ибър 2663,2 m, най-високата точка на община Костенец.

Югоизточно от град Костенец, на границата с община Белово, в коритото на река Марица е разположена най-ниската точка на община Костенец – 468 m н.в.

Води

От запад на изток до град Костенец, а след това на югоизток, през Костенецко-Долнобанската котловина на протежение от около 8 km протича част от горното течение на река Марица. Тук тя получава първите си два по-големи притока – реките Очушница и Стара река (Костенецка река), които с целите си течения протичат по територията на общината.

Река Очушница (26 km) извира на 1 185 m н.в. под името Черна река от югоизточното подножие на връх Калето в Септемврийски рид на Ихтиманска Средна гора. Протича в югоизточна посока в почти права линия в широка долина и се влива отляво в река Марица, на 489 m н.в., в североизточната част на град Костенец.

Стара река (Костенецка река, 27 km) извира под името Айряндере от 2 300 m н.в., от циркуса, разположен между върховете Ибър на запад и Сивричал на изток и отводнява северните склонове на Североизточния дял на Рила. В началото тече на север в тясна и дълбока долина. Южно от връх Сиврикая (1 972 m) завива на изток и носи името Чавча. След вливането на десния ѝ приток река Крайна завива на североизток и навлиза в тесен скалист пролом вече под името Стара (Костенецка) река. Малко над летовището Костенец образува красивия Костенецки водопад. След село Костенец навлиза в Костенецко-Долнобанската котловина, постепено завива на изток и изток-югоизток, навлиза в община Белово и след 1 km на 800 m северно от село Габровица, община Белово се влива отдясно в река Марица на 452 m н.в.

Особена характеристика е богатството на минерални извори в района.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост
Община Костенец
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 14758 15968 16608 16447 17254 17112 16532 15142 12793
Източници: Национален Статистически Институт, [1]
Етнически състав

Етнически групи с численост и дял според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 793 100,00
Българи 11 511 89,98
Турци 4 0,03
Цигани 468 3,66
Други 23 0,18
Не се самоопределят 26 0,20
Не отговорили 761 5,95

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

В общината има 9 населени места с общо население 12 793 жители (01.02.2011).

Основни данни за населените места
Населено място (старо име) Преброяване
(от февруари 2011)[2]
По настоящ адрес
(ГРАО от 2015-03-15)[3]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Голак 7 2 23,398 0.09
Горна Василица 275 264 47,44 5.56
Долна Василица 1 0 48,351 -
град Костенец 6853 6556 в землището на село Долна Василица 135.59
село Костенец 3691 3617 109,381 33.07
Момин проход 1628 1586 в землището на село Долна Василица 32.8
Очуша 50 52 42,086 1.24
Подгорие (Кесебирска, Кесебирци) 19 33 15,871 2.08
Пчелин (Кованлък)] 269 258 15,546 16.6
Общо за общината: 12793 12368 302,07 40.94
Промени по населени места и местности
  • Указ № 575/обн. 02.09.1921 г.: признава м. Кесебирска за с. Кесебирска;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г.: преименува с. Сулу дервент на с. Момина баня;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г.:
    • преименува с. Кесебирска на с. Кесебирци;
    • преименува с. Кованлък на с. Пчелин;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г.: преименува с. Кесебирци на с. Подгорие;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г.: признава н.м. Момин проход (от с. Горна Василица) и н.м. Момин проход (от гар.с. Гара Баня Костенец) за отделно населено място с. Момин проход
  • 1956 г. (без административен акт): заличено е с. Момина баня и е присъединено като квартал на гар.с. Гара Костенец;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г.: обединява гар. с. Гара Костенец (Гара Баня Костенец) и с. Момин проход в ново населено място гр. Костенец;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г.: уточнява името на м. Герджикска (Герджиково) на м. Гергичка;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г.:
    • обединява махалите Гледжова махала (Гледжово), Новата махала и Пердова махала (Пердюва) в ново населено място с. Горна Василица;
    • обединява махалите Бальова махала (Баляово), Вологарска, Гергичка, Гьола, Трите къщи и Шуманска в ново населено място с. Долна Василица;
    • обединява махалите Каменчанска, Кулева, Кьосева, Мартинска, Шатарова и Шехтова в ново населено място с. Очуша;
  • Указ № 407/обн. 13.10.2006 г.: отделя кв. Момин проход от гр. Костенец и го възстановява като отделно населено място гр. Момин проход.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината, от север на юг, на протежение от 12,6 km преминава участък от трасето на железопътната линия КалотинаСофияПловдивСвиленград.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 44,9 km:

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Прогрес“
Курорти

В общината са обособени 3 национални балнеологични курорта:

Читалища

На територията на общината има 5 читалища, всичките с библиотечен фонд:

  • „Гео Милев“ – в гр. Момин проход (танцови състави за деца и за възрастни)
  • „Георги Бенковски“ – в с. Горна Василица (кукерска група)
  • „Просвета“ – в с. Костенец (дамска вокална група, детски танцов състав)
  • „Прогрес“ – в гр. Костенец (детски фолклорен танцов състав, детска вокална група, балет за модерни танци, дамско вокално трио, школи по пиано, акордеон, английски език и математика)
  • „Просвета“ – в с. Пчелин
Други
  • Запазени 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 надгробни могили, останки от 11 антични селища и селища от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха, 6 селища от римския период и 8 късносредновековни селища.
  • Топли минерални извори – от 47 °С до 73 °С. Водата от тях е слабо минерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, леко флуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост. Изворите са били известни още в древността, тъй като в района на Костенец са запазени останки от римски терми, балнеологични съоръжения, нимфеуми.
  • Крепостта Траянови врата, датирана от римско време, но влязла в българската история с поражението, което през 986 г. цар Самуил нанася на император Василий II.
  • В община Костенец се намират 150-годищния храм „Св. Архангел Михаил“ (с. Костенец), манастирът „Свети Спас“, храмът „Св. Великомъченик Георги“, църквата „Св. Панталеймон“ и параклисите „Св. Илия“ и „Св. Петка“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карти: