Републикански път II-82

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Републикански път II-82
Страна България
От 144,8 km на I-8, гр. Костенец
До 258,6 km на I-1, гр. София
118,7 km на I-6
48,6 km на II-18
Дължина 86,3 km
Карта

    Републикански път II-82 е второкласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, на територията на Софийска област и област София. Дължината му е 86,3 km.

    Описание[редактиране | редактиране на кода]

    Пътят се отклонява надясно при 144,8 km на Републикански път I-8 в центъра на град Костенец и се насочва на запад през южната част на Костенецко-Долнобанската котловина. Минава последователно през градовете Костенец, Долна баня и селата Марица и Радуил след което се изкачва до курорта Боровец (1 335 м.н.в), разположен в северните склонове на Рила. От там се спуска към Самоковската котловина и достига град Самоков, като пресича изцяло територията на града от юг на север. В района между вилните зони "Мечката" и "Щъркелово гнездо" минава през късия Калковски пролом и на протежение от 11 km върви успоредно на западния бряг на язовир Искър. След стената на язовира в района на село Долни Пасарел навлиза в дълбокия Панчаревски пролом на река Искър, между планините Плана и Витоша от запад и Лозенската планина от изток, който е с дължина 22 km. При изхода на пролома минава край Панчаревското езеро и селата Кокаляне и Панчарево и на 2,1 km след него достига до Републикански път II-18 (Околовръстният път на София) при неговия 48,6 km в рамките на столичния квартал Горубляне.

    В центъра на град Самоков, при 37,6 km отляво се влива второкласен Републикански път II-62 (80 km) от град Кюстендил. При 39,6 km (северния обход на гр. Самоков) се пресича с третокласен Републикански път III-822 (2,1 km) до град Ихтиман.

    Републикански път ІI-82
    Пътища, отклоняващи се надясно
    (населено място, № на пътя, посока на пътя)
    km Пътища, отклоняващи се наляво
    (посока на пътя, № на пътя, населено място)
    Община Костенец, Софийска област, I-8, 144,8 km, гр. Костенец 0,0 → гр. Костенец, 144,8 km, I-8, Софийска област, Община Костенец
    гр. Костенец 0,3 → гр. Костенец, общински път (за с. Костенец)
    (от с. Ново село) III-8222, 21,8 km, гр. Костенец 1,0 гр. Костенец
    Община Долна баня Община Долна баня
    (за 14,2 km, на III-8222) общински път, гр. Долна баня 7,6 гр. Долна баня
    гр. Долна баня 8,5 → гр. Долна баня, общински път (за курорт Долна баня)
    Община Самоков, (за с. Гуцал) общински път ← 11,5 Община Самоков
    с. Марица 13,8 с. Марица
    с. Радуил 15,1 с. Радуил
    к.к. Боровец 28,1 → к.к. Боровец, общински път (за с. Бели Искър)
    гр. Самоков 37,6 ← гр. Самоков, 80 km на II-62 (от 25,7 km на I-6)
    (до гр. Ихтиман) III-822, 2,1 km ← 39,6 ← 2,1 km на III-822 (от 78,7 km на II-62)
    (за с. Драгушиново) общински път ← 41,3
    43,3 → общински път (за с. Широки дол)
    (за с. Злокучене) общински път ← 44,4
    Област София 49,6 → общински път (за с. Горни Окол), Област София
    59,9 → общински път (за с. Долни Окол)
    (за с. Долни Пасарел) общински път ← 67,1
    с. Кокаляне 80,9 с. Кокаляне
    с. Панчарево 83,1 → с. Панчарево, общински път (за с. Бистрица)
    (от ГКПП Видин - Калафат) I-1, 258,5 km, гр. София
    ( до гр. Бургас) I-6, 118,7 km, гр. София
    (от кв. "Княжево") II-18, 48,6 km, гр. София
    86,3 → гр. София, 258,5 km, I-1 (до ГКПП Кулата - Промахон)
    ← гр. София, 118,7 km, I-6 (от ГКПП Гюешево)
    → гр. София, 48,6 km, II-18 (до кв. "Княжево")

    История[редактиране | редактиране на кода]

    Шосето София – Панчарево – Пасарел – Калково – Самоков се строи в периода 1900-1912 г. Новото за времето си шосе е строено по германски проект. По него генерал Георги Вазов създава първата автомобилна линия в България. Наричат го царско, защото е наченато по времето на Фердинанд и основната му цел е била да се пътува по-лесно от София до Боровец тогава Чамкория. До 1958 г. този участък не е бил дори павиран. Използвал се е предимно от каруцари-кираджии, които превозвали чамов материал от Рила за София. Редовни автобусни превози се появили през 1940-те години, когато вече се движели и не малък брой леки автомобили. След построяването на новия път през пролома са възникнали и няколко ханчета и много често пътниците с конски впрягове от София се налагало да отпочинат или пренощуват в тях, и на другия ден да продължат пътя си.

    Източници[редактиране | редактиране на кода]