Панчаревски пролом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панчаревски пролом
Bulgaria location map.svg
42.5628° с. ш. 23.4497° и. д.
Панчаревски пролом
Панчаревски пролом
Г. К.: 42° 33' 46'' N, 23° 26' 59'' E
Тип на обекта: пролом
Данни
Надм. височина: 700 m
държава: България
река: Искър

Панчаревският пролом (наричан още Урвички пролом и Урвичко дефиле) е дълбок и тесен пролом в горното течение на река Искър, на територията на Столична община. Отделя планините Плана и Витоша на югозапад и запад от Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора) на североизток.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща поречието на река Искър от стената на яз. Искър в северния край на Самоковската котловина, където надморската височина е около 786 m и свършва западно от село Герман в южния край на Софийската котловина на около 587 m н.в. Има дължина около 22 km и средна надморска височина около 700 m. Дълбочината му варира от 200-250 до 350 m. В началото и края на пролома са оформени Пасарелското и Панчаревско долинни разширения на реката, в които са разположени селата Долни Пасарел, Кокаляне и Панчарево. В най-тясната част на пролома реката прави красив меандър, обявен за природна забележителност, където на десния ѝ бряг е разположена средновековната крепост Урвич, а на левия Кокалянският манастир. В пролома се намират Панчаревското езеро и язовир Пасарел, които са част от второто ниво на каскада Искър. Районът предлага чудесни условия за рекреация и развитие на алтернативен туризъм: балнеоложки, екологичен, културно-познавателен, спортен и развлекателен.

По-голямата част от пролома (участък от поречието на р. Искър с дължина 19 km.) попада в Националната екологична мрежа „Натура 2000“ и е включена в Защитена зона „Плана“ по директива за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

По цялото протежение на пролома от юг на север преминава участък 23,2 km от второкласния Републикански път II-82 Костенец – Самоков – София (от km 59,9 до km 83,1).[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]