Искър (каскада)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Каскада Искър е хидротехническо съоръжение в Западна България, обезпечаващо енергийните и питейни нужди на гр. София и Софийската агломерация. Построена е около притоците и в горното течение на река Искър и обхваща територията между Рила планина и Софийската котловина.

Използва се за питейно и промишлено водоснабдяване, напояване и производство на електроенергия. Каскадата функционира на две нива с четири язовира, шест напорни деривации, четири пречиствателни станции за питейна вода, четити водноелектрически централи, реверсивни тунели и локални водохващания. Чрез деривациите „Грънчар“, „Манастирска“ и „Джерман-Скакавица“ част от водите на каскадата „Белмекен-Сестримо“, река Манастирска, река Джерман и нейните притоци, са пренасочени към каскадата в поречието на река Искър.

Водните съоръжения, които включва каскадата на първо ниво са: хидровъзел „Бели Искър“, в структурата на който функционират яз. „Бели Искър“, деривацията и деривационните ВЕЦ „Бели Искър“, „Мала Църква“, „Симеоново“, заедно с ПСПВ Бистрица, и на второ ниво: хидровъзел „Искър“, който включва стената на язовир „Искър“, деривационните ВЕЦ „Пасарел“ и „Кокаляне“, напорна деривация „Пасарел“, напорна деривация „Искър“, яз. Пасарел, Панчаревското езеро, аварийните връзки и ПСПВ Панчарево. Язовирите „Бели Искър“ и „Панчаревско езеро“ не се експлоатират от предприятие „Язовири и каскади“. През 1986 г. най-старата централа в България – ВЕЦ „Панчарево“ спира да работи и е обявена за паметник на културата. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 г. Безвъзмездно са предадени на музея главната постройка с машинната зала, командното отделение и административните сгради.

Каскада Искър е създадена по идея на инж. Иван Иванов и води началото си от реализирането на първия етап от водопровода "София-Бистрица„, който е завършен през лятото на 1926 г. Вторият – „Бистрица-Рила“, е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие. Вторият етап от каскадата започва с построяването на едно от най-старите хидросъоръжения в България: язовир „Бели Искър“, което започва през 1939 година и окончателно завършва през 1945 година. Той осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи и за допълващ обем на основия водоизточник, язовир „Искър", осигуряващ 80% от питейната вода на софиянци. Третият етап започва след въвеждането в експлоатация на язовир „Искър" през 1955 година и изграждането на връзките с ПСПВ Панчарево, осигуряваща 25% от пречистената вода за столицата и ПСПВ Бистрица, осигуряваща 75% от водата. Поради измененото предназначение на каскадата днес производството на електроенергия от двете централи „Пасарел“ и „Кокаляне“ е сведено до минимум и тя е превърната в основен водоизточник за водоснабдителната система на София. Цялата каскада е трябвало да включва и нереализираният впоследствие Софийски плавателен канал и ВЕЦ София, компрометиран проект от близкото минало, известен още като Софийското море.

Най-ниско разположеният язовир от каскадата – Панчаревското езеро се появява на картата на столицата през 1957 година и изпълнява следните функции: Служи за дневен изравнител на ВЕЦ „Кокаляне“; задържане и изравняване водите на реките Планщица, Ведена и Витошка Бистрица; водохранилище за условно чиста вода, задоволяващо промишлените, благоустройствени, хигиенни и рекреационни нужди на София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]