Иван Иванов (кмет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Иванов.

Иван Иванов
български инженер и политик
Снимка на инж. Иван Иванов, 1943 г. Източник: ДА „Архиви“
Снимка на инж. Иван Иванов, 1943 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
1965 г. (73 г.)
Техника
Област Строително инженерство
Образование Мюнхенски технически университет
Иван Иванов в Общомедия

Иван Николов Иванов[1] е български инженер, политик и учен, член-кореспондент на Българска академия на науките[2].

Той е най-дълго управлявалият кмет на София – от 25 май 1934 до 9 септември 1944 г. (10 години, 3 месеца и 15 дни). Този период се определя като „10 златни години за София“. Съдейства и работи за прокарване на рилския водопровод в София, за това ген. Владимир Вазов, кмет на София в периода 1926 – 1932 г., го нарича с прякора Рилски. Спомага за благоустройството на парк Витоша – на него е наречена хоризонталната пътека от с. Железница до кв. Княжево. Проектант е и на язовир „Бели Искър“.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 юли 1891 г. в Сливен. Баща му – полк. Никола Иванов, е сред героите на Балканската и Междусъюзническата война. Завършва основно образование в Стара Загора, а през 1909 г. средно в София. В същата година влиза в кадетския клас на Военното училище в София, но го напуска през 1910 г. От есента на 1910 учи хидроинженерно строителство в Мюнхенския технически университет, Германия. След избухването на Балканската война се завръща в България и се включва като доброволец. Участва и в Междусъюзническата война. През 1915 г. се дипломира като строителен инженер. След завръщането си в България, през 1918 г., завършва школа за запасни офицери и е зачислен като поручик в 35 железопътна строителна дружина. По време на Първата световна война участва като ръководител на строежа на железопътна линия в Македония. През 1920 г. се жени за германката Матилда[2], от която има три дъщери.

В периода 1924 – 1944 г. публикува статии по проблемите на водоснабдяването на София, тунелното и язовирното строителство, пречистването на водите. Неговите статии са публикувани, както на български, така и на немски, сръбски и румънски език. През 1934 г. по доклад на акад. Георги Бончев е избран за дописен член на Българска академия на науките.[2]

Въз основа на извършеното от него до сега, особено грандиозния Рилски водопровод, позволявам си, господа членове на Академията, да ви помоля да го приемем за един дописен член, да го направим наш другар, но и туй отличие, което ще му се даде, той амбициран и в бъдеще не ще престане да бъде ценен научен сътрудник в полето на родната техника, което и литературно ще продължи.

— Акад. Георги Бончев[2]

Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество[3] и на Дружеството за българско-германско културно сближение[4].

Умира през 1965 г. в София.[2] Личният му архив се съхранява във фонд 1353К в Държавен архив – София. Той се състои от 168 архивни единици от периода 1918 – 2005 г.[5]

Строителна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Рилски водопровод[редактиране | редактиране на кода]

На 25 юли 1925 г. е публикуван Закон за строителство на водопровода „Рила – София“. Иван Иванов е назначен за директор на Дирекция за строителството на водопровода. Командирован е в Австрия, Германия, Италия и Испания за проучване водоснабдяването в тези страни.[5] Строителството се извършва в два етапа. Първият включва участъка Бистрица – София, който е изграден за по-малко от две години и на 24 октомври 1926 г. започва доставянето на вода от реките Бели Искър и Леви Искър. Вторият етап е от село Бистрица до Рила. Той започва през 1928 г. Всички главни съоръжения са построени до края на 1932 г. Това са 16,1 km тунели, 35 km канали и 35 km железни тръбопроводи. Тунелите, камерите и каналите са измазани с инертол и на 23 април 1933 г. на специално построения за целта басейн на стадион „Юнак“ е тържествено осветен Рилският водопровод.[2]

Инж. Иван Иванов е удостоен с орден „За гражданска заслуга“ III степен от Министерство на вътрешните работи за успешното завършване на водопровода. Кметът на София, ген. Владимир Вазов, за този му успех го нарича Рилски.[2]

Кмет на София[редактиране | редактиране на кода]

Инж. Иван Иванов в кабинета му на ул. „Гурко“. Източник: ДА „Архиви“
Снимка на инж. Иван Иванов пред разрушената от бомбардировките сграда на Столична община на ул. „Гурко“ в София. Източник: ДА „Архиви“

С постановление на Министерски съвет от 23 май 1934 г. и Указ 210 на цар Борис III е назначен за кмет на София. Негови заместници са Христо Манолов, Тодор Йочев, Христо Стоилов и Радослав Михайлов.[2]

По време на неговото управление започва планомерното изграждане на важни административни сгради. Сред тях са Съдебната палата, Народната библиотека, сградите на Българска народна банка и Министерство на вътрешните работи. Привлича архитектите Димитър Цолов, Иван Васильов, Алекси Квартирников и др. Изградени са също и Централната сграда на Софийския университет (1934), зала „България“ (1937), паметника на Патриарх Евтимий (1937), Музикалния театър (1938), сградата на Столична община (1939), Военното издателство (1944) и др.[2]

Осъществява реформи в управлението на Столична община, с които се подобрява дейността ѝ. Разходите на кметството се публикуват в списание „Сердика“. През 1935 г. е създадена Общинска банка. Осигурени са 30 камиона и 830 служители в новосъздадената служба „Чистота“.[2]

На 30 ноември 1935 г. е подписан договор с Акционерно дружество „Оград“ за строеж на стена на язовир „Бели Искър“.[2]

В този период селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина са присъединени към София. На 12 април 1938 г. е утвърден Наредба-закон за планово и целесъобразно застрояване на София чрез разработването на градоустройствения план от проф. Адолф Мусман. Улиците се павират, ремонтират се и се модернизират Борисовата градина и Южния парк, улиците и булевардите се озеленяват. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През 1941 г. е открита първата тролейбусна линия в София – от Горна баня до Княжево.[2]

Учредена е награда за писатели и художници с тематични творби за София. Създадена е служба „Културни грижи“ към Столична община. По време на Втората световна война подпомага финансово артисти, писатели и художници. Учредява наградата „За особени заслуги към София“ IV степен. Тя се дава на общински ръководители, държавници и общественици, които са допринесли много за строителния напредък и културния разцвет на града. През 1943 г. се организират изложбите „София в книги и картини“.[2]

Като кмет на София Ив. П. Миленков пише марш в негова чест.[6]

След 9 септември[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след Деветосептемврийския преврат инж. Иванов е арестуван. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 22 април 1945 г. е осъден от Народния съд на смърт. След обжалване присъдата му е намалена на 15 години строг тъмничен затвор. На 9 декември 1946 г. е помилван и освободен от затвора. През 1948 г. е съдебно реабилитиран. По нареждане на Георги Димитров е включен в хидротехническото строителство в България. Възстановено е правото му на работа като инженер.[2]

През 1947 г. от Министерство на електрификацията му е възложено ръководството на комисия за проучване, проектиране и построяване на язовир „Искър“. В 1948 г. е назначен за главен инженер на Енергохидропроект. Ръководи проучването на река Искър и поречието му. Изготвен е проект от проектантска група, ръководена от инж. Иван Иванов, и членове инженерите Димитър Митков, Борис Гешов, Боню Колев, Ивета Попова, Сава Тафров, Константин Попов, Спас Занков и др. През 1950 г. започва подготвителната работа за строеж, както и строителството на ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“.[2]

Високо се оценява приносът му за напояването в Пловдивско и Хасковско, каскадата „Белмекен – Сестримо“, изграждането на язовир „Жребчево“. През 1959 г. по поръчка на Държавния комитет по строителство и архитектура в съавторство с проф. Димитър Яранов и инженерите Константин Попов, Иван Груев, Любомир Наков, Н. Щилянов и съдействието на инженерите Ив. Пейков, П. Дърваров, П. Петков и А. Атанасов, написва и издава книгата "Хидровъзел „Сталин“. Членството му в Българска академия на науките е възстановено посмъртно през 1991 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кметът (откъс) (игрален филм/документални кадри), youtube, намерено през декември 2010. [Снимка от документ с имена, месторождение – на 2:47 мин във филма.]
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Иванов, Ячко. Инж. Иван Иванов – талантливият строител и кмет на София. // Наука кн. 6 (т. XXVII). София, Издание на Съюза на учените в България, 2017. с. 33 – 38.
  3. Членска карта на инж. Иванов, издадена от Българското инженерно архитектурно дружество. // ДА – София, ф. 1353К, оп. 1, а.е. 3, л. 1 – 2.
  4. Членска карта на инж. Иванов, издадена от Дружеството за българско-германско културно сближени. // ДА – София, ф. 1353К, оп. 1, а.е. 4, л. 1.
  5. а б ((bg))  Иван Николов Иванов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 8 септември 2018 г.
  6. Марш от Ив. П. Миленков, посветен на кмета на София инж. Иванов. // ДА – София, ф. 1353К, оп. 1, а.е. 6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Харалампи Орошаков кмет на София (25 май 1934 – 9 септември 1944) Петър Славински
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград          Портал „България“         Портал „България          Портал „София“         Портал „София