Бояна (квартал на София)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бояна.
| Бояна | |
| — квартал — | |
 Боянската църква | |
  Бояна  Бояна | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Част от | София |
| Бояна в Общомедия | |
„Бояна“ е квартал на София в район „Витоша“ на Столичната община. Намира се на 7 km южно от центъра на града, над Софийското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]Останки от крепост днес се намират над Момина скала. Там вероятно е имало и кула. Развалини от значителни постройки са намерени на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището Царева ливада (старо име: Царево падало).
В Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян, част от която е била самата Боянска църква, където са живели аристократи на Втората българска държава.
През 1938 г. е създадена Голямата градска община на София, а към нея е присъединена Бояна, която губи статута си на село едва през 1961 година.[1]
В „Бояна“ живеят президентът и вицепрезидентът на България (резиденция Бояна), министър-председателят и председателят на Народното събрание.
По булевард „България“ може да се достигне направо от Бояна до центъра на столицата.
В 1950 – 1952 г. на километър от „Св. св. Никола и Пантелеймон“, след като тя е обявена за паметник на културата и богослуженията са преустановени, е построена новата „Свети Пантелеймон“. Части от иконостаса на храма са изрязани от дебърски майстори от рода Филипови.[2]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
- Национален исторически музей
- резиденция „Бояна“
- Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“
- Боянски водопад е природна забележителност, която е любима дестинация на много столичани за почивните дни. Разположен е на Боянската река, на около 5 км от центъра на Бояна.
- Боянският проход от Копитото стига до южния склон на Витоша. Там има множество хотели, хижи, писти и ресторанти.
- ВЕЦ „Бояна“, една от най-старите действащи електроцентрали в България
Социални грижи
[редактиране | редактиране на кода]В Бояна се намират:
- Детско-юношеска психиатрична клиника – водещо за страната специализирано учебно заведение. Приемник и продължител е на най-добрите традиции в психиатричното обгрижване на деца и юноши, получили развитието си от 1950-те години с дейността на проф. Хр. Христозов и проф. М. Ачкова и с европейско признание още през 1987 година с провеждането в България на VIII конгрес на Европейската общност по детско-юношеска психиатрия (ESCAP). Клиниката е профилирано звено към Катедра „Психиатрия“ на Медицинския университет в София.
- Лицензирани дом за стари хора „Света Богородица“.
- Специална детска градина № 112 за деца с множествени разстройства в умственото развитие.
Улици и произход на имената им
[редактиране | редактиране на кода]| Път | Наречен на | Местоположение |
|---|---|---|
| „16“ | – | Карта |
| „732“ | – | Карта |
| „788“ | – | Карта |
| „Акация“ | Акация (Acacia), род растения | Карта |
| „Асен Георгиев“ | Асен Георгиев (1924 – 2009), партизанин | Карта |
| „Баевица“ | ? | Карта |
| „Байкал“ | Байкал, езеро в Русия | Карта |
| „Балканска война“ | Балканска война (1912 – 1913), война в Югоизточна Европа | Карта |
| „Белите брези“ | местност Белите брези и едноименна хижа на Витоша | Карта |
| „Белия кладенец“ | ? | Карта |
| „Беловодски път“ | „Бялата вода“, местност на Витоша | Карта |
| „Богова стъпка“ | ? | Карта |
| „Божур“ | Божур (Paeonia), род растения | Карта |
| „Боровица“ | ? | Карта |
| „Бояна парк“ | Гробищен парк „Бояна“, местен обект | Карта |
| „Боянска китка“ | ? | Карта |
| „Боянска легенда“ | ? | Карта |
| „Боянска река“ | Боянска река, местен обект | Карта |
| „Боянски майстор“ | Боянският майстор, група художници от XIII век | Карта |
| „Боянско езеро“ | Боянско езеро, микроязовир на Витоша | Карта |
| „Брезите“ | Бреза (Betula), род растения | Карта |
| „Брезовица“ | ? | Карта |
| „Буките“ | ? | Карта |
| „България“ | България, държава в Югоизточна Европа | Карта |
| „Бял равнец“ | Бял равнец (Achillea millefolium), вид растения | Карта |
| „Бялата чешма“ | ? | Карта |
| „Васил Чекаларов“ | Васил Чекаларов (1874 – 1913), революционер | Карта |
| „Витошки турист“ | ? | Карта |
| „Владимир Димитров – Майстора“ | Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960), художник | Карта |
| „Воденичница“ | ? | Карта |
| „Георги Войтех“ | Георги Войтех (? – 1072), аристократ | Карта |
| „Георги Рилски“ | Георги Караджов (1901 – 1942), комунистически деец | Карта |
| „Герганица“ | ? | Карта |
| „Даскал Стоян Попандреев“ | Стоян Робовски (1831 – 1878), просветен деец | Карта |
| „Десислава“ | Десислава (XIII век), аристократка | Карта |
| „Дренето“ | ? | Карта |
| „Егреците“ | ? | Карта |
| „Елите“ | ? | Карта |
| „Живата вода“ | Живата вода, извор на Витоша | Карта |
| „Зелен парк“ | ? | Карта |
| „Иваница Данчев“ | Иваница Данчев (1850 – 1912), революционер | Карта |
| „Илия Кутев“ | ? | Карта |
| „Калоянова крепост“ | ? | Карта |
| „Каменарче“ | Каменарчета (Oenanthe), род птици | Карта |
| „Каменно здание“ | ? | Карта |
| „Карамфил“ | Карамфил (Dianthus), род растения | Карта |
| „Копитото“ | „Копитото“, местност на Витоша | Карта |
| „Краище“ | Краище, географска област в България и Сърбия | Карта |
| „Кумата“ | Крум Новаков – Кумата (1898 – 1921), алпинист | Карта |
| „Малкото копито“ | „Малкото копито“, местност на Витоша | Карта |
| „Марушя“ | ? | Карта |
| „Матей Преображенски“ | Матей Преображенски (1828 – 1875), революционер | Карта |
| „Меча поляна“ | „Меча поляна“, местност на Витоша | Карта |
| „Момина скала“ | Момина скала, връх на Витоша | Карта |
| „Околовръстен път“ | – | Карта |
| „Орешарска“ | ? | Карта |
| „Панайот Николов“ | ? | Карта |
| „Панорамен път“ | – | Карта |
| „Петко Войвода“ | Петко войвода (1844 – 1900), революционер | Карта |
| „Планинарска песен“ | „Планинарска песен“, хижа на Виноша | Карта |
| „Подграмада“ | ? | Карта |
| „Полк. Никола Ботев“ | Никола Ботев (1899 – 1981), офицер | Карта |
| „Поп Евстати Витошки“ | Евстати Витошки (1904 – 1944), духовник | Карта |
| „Пролет“ | Пролет, годишен сезон | Карта |
| „Проф. Илия Йосифов“ | Илия Йосифов (1912 – 1993), певец | Карта |
| „Радецки“ | „Радецки“, кораб | Карта |
| „Ралевица“ | ? | Карта |
| „Розариум“ | Розариум, вид градина | Карта |
| „Саша Попов“ | Саша Попов (1899 – 1976), цигулар и диригент | Карта |
| „Сговорна дружина“ | ? | Карта |
| „Севастократор Калоян“ | Калоян (XIII век), аристократ | Карта |
| „Секвоя“ | Секвоя (Sequoia sempervirens), вид растения | Карта |
| „Скакавица“ | ? | Карта |
| „Сребърна гора“ | ? | Карта |
| „Стамен Панчев“ | Стамен Панчев (1879 – 1913), поет | Карта |
| „Стар Беловодски път“ | „Бялата вода“, местност на Витоша | Карта |
| „Стефан Николов“ | ? | Карта |
| „Сълзица“ | ? | Карта |
| „Телериг“ | Телериг (707 – 777), владетел | Карта |
| „Три Кладенци“ | ? | Карта |
| „Учителят“ | ? | Карта |
| „Цветна“ | ? | Карта |
| „Църковна“ | „Свети Пантелеймон“, църква в района | Карта |
| „Шишманова конница“ | Иван Шишман (1350 – 1395), цар | Карта |
| „Яньовица“ | ? | Карта |
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Бояна е наречена улица „Боянска“ в кварталите „Драгалевци“, „Национален киноцентър“ и „Киноцентъра III“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Създаване на Софийската агломерация Архив на оригинала от 2013-11-05 в Wayback Machine., сайт на Столичната община
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
| |||||
