Захарна фабрика
| Захарна фабрика | |
|---|---|
| — квартал — | |
  Захарна фабрика  Захарна фабрика |
|
| Страна |
 България |
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Част от | София |
Захарна фабрика е квартал на град София. Той е включен в територията на столичния район Илинден.
В близост до квартала се намира Западният парк, железопътна гара Захарна фабрика и циганска махала покрай река Суходолска.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 28 ноември 1898 г. на 2.5 километра вън от тогавашна София, в северозападния ъгъл на мястото, където се пресичат жп линията София – Кюстендил и пътят София – Ниш е открита захарна фабрика. Тя е построена от белгийски концесионери от групата на Ернест Солвей (вижте Български захарни фабрики и рафинерии).[1] Фабриката впоследствие дава името на бъдещия софийски квартал. Предприятието се състои от 21 сгради с обща застроена площ от над 120 000 кв.м. Направени са сериозни инвестиции и в оборудване, включително покупката на 10 големи парни двигателя от Белгия на стойност от почти 2 млн. лв. В най-натоварените периоди във фабриката работят над 1300 души.[2]
През 1918 г. в близост до фабриката се състои най-кръвопролитният сблъсък на Войнишкото въстание, чийто свидетел е поетът Христо Смирненски.
През 1922 година Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 година започва нов подобен проект в много по-голям мащаб.[3]
На 12 октомври 1941 година е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя. Отслужен е водосвет от тогавашния Софийски митрополит Стефан. Присъстват столичният кмет инж. Иван Иванов, министърът на търговията д-р Славчо Загоров.[4]
Училище[редактиране | редактиране на кода]
В квартала се намира 110-о основно училище „Проф. Гаврил Кацаров“. Училището е закрито през 2009-та година. А сградата, общинска собственост, е оставена без поддръжка.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
До квартала можете да достигнете с:
- автобуси (А) – 77, 82, 83, 108, 309 и 310;
- трамваи (ТМ) – № 3;
- тролейбуси (ТБ) – № 6 и 7.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Белгийци помагат за стопанския ни бум в началото на ХХ в.
- ↑ ФАБРИКИ И ЛИЧНОСТИ Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век.. с. 43-44.
- ↑ Якимова, Милена. София на простолюдието (С тарикатско-български речник). София, Изток-Запад, 2010. ISBN 978-954-321-682-6. с. 77.
- ↑ Списание СЕРДИКА, 1941 г., бр. 8, „30 дни из живота на града“, стр. 57
| |||||