Захарна фабрика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Захарна фабрика
— квартал —
България
42.7167° с. ш. 23.2909° и. д.
Захарна фабрика
София
42.7167° с. ш. 23.2909° и. д.
Захарна фабрика
Страна Флаг на България България
Област Област София
Община Столична община
Част от София

Захарна фабрика е квартал на град София. Той е включен в територията на столичния район Илинден.

В близост до квартала се намира Западният парк, железопътна гара Захарна фабрика и циганска махала покрай река Суходолска.

История[редактиране | редактиране на кода]

Захарната фабрика около 1900 г.

На 28 ноември 1898 г. на 2.5 километра вън от тогавашна София, в северозападния ъгъл на мястото, където се пресичат жп линията София – Кюстендил и пътят София – Ниш е открита захарна фабрика. Тя е построена от белгийски концесионери от групата на Ернест Солвей (вижте Български захарни фабрики и рафинерии). [1] Фабриката впоследствие дава името на бъдещия софийски квартал.

През 1918 г. в близост до фабриката се състои най-кръвопролитният сблъсък на Войнишкото въстание, чийто свидетел е поетът Христо Смирненски.

През 1922 година Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 година започва нов подобен проект в много по-голям мащаб.[2]

На 12 октомври 1941 година е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя. Отслужен е водосвет от тогавашния Софийски митрополит Стефан. Присъстват столичният кмет инж. Иван Иванов, министърът на търговията д-р Славчо Загоров[3].

Училище[редактиране | редактиране на кода]

В квартала се намира 110-то основно училище „Проф. Гаврил Кацаров“. От няколко години това училище става частно.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

До квартала можете да достигнете с:

  • автобуси (А) – 77, 82, 83, 108, 309 и 310;
  • трамваи (ТМ) – № 3;
  • тролейбуси (ТБ) – № 6 и 7.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Белгийци помагат за стопанския ни бум в началото на ХХ в.
  2. Якимова, Милена. София на простолюдието (С тарикатско-български речник). София, Изток-Запад, 2010. ISBN 978-954-321-682-6. с. 77.
  3. Списание СЕРДИКА, 1941 г., бр. 8, „30 дни из живота на града“, стр. 57