Направо към съдържанието

Симеоново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Симеоново.

Симеоново
— квартал на София
София
42.6139° с. ш. 23.3383° и. д.
Симеоново
България
42.6139° с. ш. 23.3383° и. д.
Симеоново
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
РайонВитоша
ЕКАТТЕ97015

Симеоново е квартал на София, разположен в подножието на Витоша.

Застроен е предимно с къщи и малки хотели. Намира се близо до Кабинков Лифт „Симеоново - Алеко“, Околовръстния път и има удобна връзка с центъра на града.

До 1961 година, когато е присъединено към града, Симеоново е отделно село. До 1895 година, когато е преименувано в чест на цар Симеон, то носи името Беглер чифлик („бейски чифлик“).

Близостта му до центъра на града и планината „Витоша“, отличната панорама и комуникации го правят изключително атрактивен за живеене, предпочитан за средите на бизнес-елита и хората с висок социален статус. Възникнал преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата. Кв. „Симеоново“ е разположен в подножието на планината, между Драгалевци и „Бистрица“, в близост до „Околовръстния път“ на гр. София.

В землището на квартала са и вилните зони „Малинова долина“ I и II и част от в.з. „Бункера“.

В квартала има изградени предимно луксозни еднофамилни къщи и вили с просторни дворове, както и кокетни семейни хотели предлагащи изключително голям набор от удобства. Местна забележителност е интересно оцветена къща с формата на огромен охлюв, която предизвиква интереса на много хора дошли на разходка в района. Тенденциите за строителство в кв. „Симеоново“ са насочени към строителство на комплекси от къщи с контролиран достъп. Цените на имотите в кв. „Симеоново“ поддържат едни от най-високите нива в столицата. Части от квартала са без канализационна система и се ползват септични ями.

Здравната служба на квартала се намира на ул. „Крайречна“ 10. В кв. Симеоново има кметство, поща, държавно училище – 64 ОУ „Цар Симеон Велики“ на ул. „Симеоновска“ 1, общинска детска градина ДГ 46 „Жива вода“ на ул. „Крайречна“ 9, Средно общообразователно училище с ранно чуждоезиково обучение „Еспа“ на ул. „Каменица“ 3, Частна детска градина Мечо Пух на ул. „Шумако“ 20.

Транспортни връзки, които обслужват квартала:

  • Автобуси (А) – № 67, 68 (само в делник) 98;[1]

Улици и произход на имената им

[редактиране | редактиране на кода]
Път Наречен на Местоположение
„11“ Карта
„18“ Карта
„19“ Карта
„2“ Карта
„20“ Карта
„203“ Карта
„21“ Карта
„45“ Карта
„50-та“ Карта
„53“ Карта
„58“ Карта
„62-ра“ Карта
„63-та“ Карта
„64-та“ Карта
„65“ Карта
„66-та“ Карта
„67-ма“ Карта
„68-ма“ Карта
„69-та“ Карта
„70-та“ Карта
„71-ва“ Карта
„73-та“ Карта
„77-ма“ Карта
„78-ма“ Карта
„79-та“ Карта
„8“ Карта
„80-та“ Карта
„81-ва“ Карта
„82“ Карта
„83-та“ Карта
„84-та“ Карта
„85-та“ Карта
„86-та“ Карта
„87-м“ Карта
„88-ма“ Карта
„Акад. Димитър Ангелов“ Димитър Ангелов (1917 – 1996), историк Карта
„Акад. Спиридон Казанджиев“ Спиридон Казанджиев (1882 – 1951), психолог Карта
Александър Малинов Александър Малинов (1867 – 1938), политик Карта
„Александър Муратов“ ? Карта
„Андрей и Константин Петкович“ Андрей Петкович (1837 – 1897), общественик
Константин Петкович (1824 – 1898), общественик
Карта
„Арх. Алекси Начев“ Алекси Начев (1863 – 1908), архитект Карта
„Арх. Антон Торньов“ Антон Торньов (1868 – 1942), архитект Карта
„Арх. Георги Духтев“ Георги Духтев (1885 – 1955), ландшафтен архитект Карта
„Арх. Георги Фингов“ Георги Фингов (1874 – 1944), архитект Карта
„Арх. Иван Данчов“ Иван Данчов (1893 – 1972), архитект Карта
„Арх. Наум Торбов“ Наум Торбов (1880 – 1952), архитект Карта
„Арх. Никола Лазаров“ Никола Лазаров (1870 – 1942), архитект Карта
„Арх. Никола Нешов“ Никола Нешов (1869 – 1928), архитект Карта
„Арх. Никола Юруков“ Никола Юруков (1877 – 1923), архитект Карта
„Арх. Пенчо Койчев“ Пенчо Койчев (1876 – 1957), архитект Карта
„Арх. Станчо Белковски“ Станчо Белковски (1891 – 1962), архитект Карта
„Архитекти Васильов и Цолов“ Димитър Цолов (1896 – 1970), архитект
Иван Васильов (1893 – 1979), архитект
Карта
„Балеви ливади“ ? Карта
„Бистришко шосе“ Бистрица, село в Софийско Карта
„Божур“ Божур (Paeonia), род растения Карта
„Бор“ Бор (Pinus), род растения Карта
„Боримечка“ Иван Боримечката, литературен герой на Иван Вазов Карта
„Боровец“ Боровец“, курорт в Самоковско Карта
„Босилек“ Босилек (Ocimum), род растения Карта
„Боян Ничев“ Боян Ничев (1930 – 1997), литературен историк Карта
„Бяла река“ ? Карта
„Бяла черква“ ? Карта
„Ватопедска грамота“ Ватопедска грамота (XIII век), дарствена грамота Карта
„Венец“ Венец, декоративен предмет Карта
„Витошки езера“ ? Карта
„Витошки камбани“ Мемориал „Знаме на мира“, паметник в района Карта
„Витошко лале“ Планински божур (Trollius europaeus), вид растения Карта
„Георги Пешаков“ Георги Пешаков (1785 – 1854), писател Карта
„Голяма Брезовица“ ? Карта
„Горска ела“ Ела (Abies), род растения Карта
„Д-р Емил Илиев“ ? Карта
„Двата бука“ ? Карта
„Донка Ушлинова“ Донка Ушлинова (1885 – 1937), революционерка Карта
„Дядо Йоцо“ Дядо Йоцо гледа“ (1901), разказ на Иван Вазов Карта
„Еминица“ ? Карта
„Жасмин“ Жасмин (Jasminum), род растения Карта
„Здравец“ Здравец (Geranium), род растения Карта
„Зелен бор“ Бор (Pinus), род растения Карта
„Зелена круша“ Круша (Pyrus), род растения Карта
„Златен век“ Златен век, исторически период Карта
„Игликина поляна“ Игликина поляна“, местност на Витоша Карта
„Извор“ ? Карта
„Йеромонах Гаврил Лесновски“ Гавриил Лесновски (XI век), духовник Карта
„Йосиф Бдински“ Йоасаф Бдински (XIV век), духовник Карта
„Каменица“ ? Карта
„Киселица“ Киселица (Malus sylvestris), вид растения Карта
„Китка“ Букет, декоративен предмет Карта
„Клен“ Явор (Acer), род растения Карта
„Крайречна“ Старата река, река в района Карта
„Куила“ ? Карта
„Малина“ Малина (Rubus idaeus), вид растения Карта
„Малка Брезовица“ ? Карта
„Матей Граматик“ Матей Граматик (XVI век), писател Карта
„Мила Палова“ ? Карта
„Митрополит Партений Зографски“ Партений Зографски (1818 – 1876), духовник Карта
„Мишова орница“ ? Карта
„Момин кладенец“ ? Карта
„Момина сълза“ Момина сълза (Convallaria majalis), вид растения Карта
„Неофит Хилендарски“ Неофит Бозвели (1785 – 1848), просветен деец Карта
„Никола Пиколо“ Никола Пиколо (1792 – 1865), писател Карта
„Нова земя“ Нова земя“ (1896), роман на Иван Вазов Карта
„Околовръстен път“ Карта
„Отечество любезно“ Отечество любезно, как хубаво си ти!“ (1882), стихотворение на Иван Вазов Карта
„Павел Матев“ Павел Матев (1924 – 2006), писател Карта
„Падината“ ? Карта
„Панорама“ Панорама, широк изглед Карта
„Петър Иванов Кьосеиванов“ Петър Кьосеиванов (1897 – 1971), политик Карта
„Погледец“ ? Карта
„Поп Пейо“ Поп Пейо (XV – XVI век), писател Карта
„Приятели“ ? Карта
„Проф. Александър Милев“ Александър Милев (1904 – 1980), езиковед Карта
„Проф. Димитър Пасков“ Димитър Пасков (1914 – 1986), фармаколог Карта
„Проф. Теодор Горанов“ Теодор Горанов (1890 – 1962), архитект Карта
„Проф. Юрдан Данчов“ Юрдан Данчов (1871 – 1956), инженер Карта
„Рачо Петков Казанджията“ Рачо Казанджията (1800 – 1848), общественик Карта
„Роза“ Роза, група растения Карта
„Св. Мария Магдалина“ Мария Магдалина (I век), християнска светица Карта
„Симеон Пиронков“ Симеон Пиронков (1927 – 2000), композитор Карта
„Симеоновска“ „Симеоново“, квартал на София Карта
Симеоновско шосе „Симеоново“, квартал на София Карта
„Синьо лято“ Синьо лято“ (1981 – 1982), испански сериал Карта
„Скакавец“ Скакавец, връх на Рила Карта
„Славка Славова“ Славка Славова (1924 – 2002), актриса Карта
„Стефан Икономов“ Стефан Икономов (1937 – 1994), композитор Карта
„Студено кладенче“ ? Карта
„Теменуга“ Теменуга (Viola), род растения Карта
„Тодор Пеев“ Тодор Пеев (1842 – 1904), общественик Карта
„Хотнишки водопад“ Хотнишки водопад, водопад във Великотърновско Карта
„Цар Иван Владислав“ Иван Владислав (? – 1018), цар на България Карта
„Чемшир“ Чемшир (Buxus), род растения Карта
„Чифлишка“ ? Карта
„Чичовци“ Чичовци“ (1885), повест на Иван Вазов Карта
„Шумако“ ? Карта
„Ягода“ Ягода (Fragaria), род растения Карта
Родени в Симеоново

На Симеоново са наречени булевард „Симеоновско шосе“ (Карта) и улица „Симеоново“ (Карта) в София.

  1. Имоти София.нет[неработеща препратка]
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.