Ючбунар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Юч Бунар)
Направо към: навигация, търсене
Ючбунар
— квартал —
Страна Флаг на България България
Област Област София
Община Столична община
Част от София
Квартал Ючбунар отбелязан на първия устройствен план на града. Източник: Kodeks
Църквата Св. Никола Софийски в квартал Ючбунар, началото на ХХ век. Източник: Стара София

Ючбунар (или: Юч Бунар; от тур.: Три кладенци) е историческото име на квартал в западната част на Стара София.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Ючбунар граничи на изток, по бул. "Христо Ботев", с централната градска част, на север Владайската река, или "каналът" (бул. "Сливница") разделя квартала от Банишора, границата на запад между Ючбунар и Коньовица в края на XIX век е естествената преграда на Владайската река, но по-късно след регулирането и проектирането на бул. "Окръжен" (сега "Константин Величков") същият става новата граница между двата квартала, за южна граница на квартала се приема бул. "Александър Стамболийски" (по онова време - бул. "Клементина"), макар че исторически той се простирал чак до ул. Три уши (вкл. днешната Зона Б-5). Именно в тази част на квартала - на юг от бул. "Клементина" се оформя и еврейската махала.

Възникване и заселване[редактиране | редактиране на кода]

Квартал Ючбунар с градината при църквата Св. Никола, на снимката ясно се вижда сградата на еврейското училище (сега 134 СОУ "Д. Дебелянов"). Източник: Стара София

Преди Освобождението "Ючбунар" се е наричала местността западно от градската стена (съвпадаща приблизително със сегашния бул. "Христо Ботев"), разположена върху заливната тераса на Владайската река. За бедствията, които често е предизвиквало неблагоприятното разположение на квартала разказва Иван Вазов[1]. Заселването на Ючбунар започва през 1889 г.[2], когато при управлението на кмета Димитър Петков започва мащабната градоустройствена трансформация на София, при която евреите, изселени от старата еврейска махала на предосвобожденска София са преместени в Ючбунар, който се оформя като нова еврейска малаха, останка от която е Еврейският културен дом на пл. "Възраждане". Освен тях в Ючбунар парцели за заселване получават и бездомници и бежанци. След 2 години тук вече живеят 1500 семейства и кварталът е парцелиран и достига своята естествената граница на север и запад - Владайската река. Така през 1891 г. програмата за предоставяне на пацели на бездомни е прекратена.

Облик[редактиране | редактиране на кода]

Ючбунар винаги се е отличавал със своя пролетарски характер: населен предимно от работници, занаятчии, евреи, бежанци и други хора с нелека съдба. Чавдар Мутафов нарича Ючбунар "република на мъченици"[3]. Стъргалото на Ючбунар е ул. Пиротска, а "сърцето" на квартала е градинката (която в началото на XX век е площад) до църквата "Св. Никола" (наричана някога Св. Никола Ючбунарски) на ъгъла на ул. "Пиротска" и ул. "Опълченска". Друго култово място в квартала е кръчмата "Сивия кон", датираща още от първите години на заселването на квартала, за чието своеобразно наименование разказва Георги Каназирски-Верин[4].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Розите на Ючбунар и кебапчетата на Зона Б18

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Наводнението" Иван Вазов, "Драски и шарки"
  2. "Социално-класовото зониране на софийското население при капитализма (1878—1944)" Г. Георгиев, сп. "Българска етнология", бр.3-4, 1979 г.
  3. Ючбунар(гротеска)® Чавдар Мутафов, 1941 г.
  4. Ючбунар Георги Каназирски-Верин, "София преди 50 години", С. 1947 г.