Обеля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обеля
— квартал —
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия

„Обеля“ е историческо село и квартал в София, България. Разположен е в северозападната част на града и влиза в състава на район Връбница на Столична община. Граничи с жилищните комплекси „Обеля 2“ на североизток и „Обеля 1“ на югоизток, с промишлената зона „Модерно предградие“ на югозапад и с невключени в определен квартал земеделски земи на северозапад.

Кварталът е застроен предимно с големи еднофамилни къщи.

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на днешния квартал Обеля е разкрита една от големите римски извънградски вили. Тя включва скромна, но добре организирана жилищна част, и мащабни стопански постройки, ограждащи изцяло четириъгълен вътрешен двор. Вилата е опожарена и изоставена при походите на хуните на Атила през 441 – 447 година.[1]

Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 г. с приемането на Закона за общия градоустройствен план на гр. София.[2]

Църквата в кв. „Обеля“ – „Успение Богородично“ е построена от дебърския майстор Георги Новаков Джонгар.[3] Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[4] На 7 януари 2008 година епископ Йоан Знеполски освещава новия храм „Свети Йоан Кръстител“, построен до „Успение Богородично“.

Образование и здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

В квартала са разположени 62 ОУ „Христо Ботев“, 41 ОДЗ „Адам Мицкевич“, ЧДГ „Арлекино“ и читалище „Просвета“.

Градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Търговски обекти[редактиране | редактиране на кода]

В кв. „Обеля“ се намира магазин на веригата „Фреш Маркет“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станчева, Магдалина. София – от древността до нови времена. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-579-0. с. 73 – 75.
  2. История на район Връбница // Архивиран от оригинала на 2010-07-29. Посетен на 2010-12-23.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 209.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.