Асен Василиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Асен Василиев
български изкуствовед
Роден
Починал
21 юни 1981 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Художествена академия в София
Работил в Институт за изобразителни изкуства при БАН

Асен Василиев Петров е виден български изкуствовед и художник, професор, народен деятел на изкуството, герой на социалистическия труд, почетен гражданин на Кюстендил, член на Съюза на българските художници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кюстендил. Завършва гимназия в родния си град, а впоследствие – Художествената академияСофия (1925) със специалност живопис. През 1917 г. участва в изложбата на младите художници (организирана в училищната трапезария, Кюстендил) заедно с Владимир Димитров – Майстора, Кирил Цонев, Мориц Бенционов и др. Учителства в Берковица, Шумен и София. Като учител в Шумен (1927 – 30) сътрудничи на читалището, изнася беседи върху изкуството, декоратор е на читалищния театър. Участва в археологически разкопки в Мадара и прави над 400 рисунки на откритите там находки; поставя началото на изкуствоведската си събирателска дейност.

Художник-изследовател в Археологическия музей в София (1940 – 48), референт-ръководител на музеите в страната, в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1948). Участва дейно в изграждането на музейната мрежа в страната, в преустройството на Археологическия музей, на музеите в Русе, Шумен, Панагюрище и др. Един от основателите на Института за изобразителни изкуства при БАН. Научен сътрудник при БАН (1950), ст.н. сътрудник (1952), зам.-директор на Института за изобразителни изкуства (1957 – 59). Професор по история на българското изобразително изкуство във ВИИИ, София (от 1974). Негова заслуга е полагането на основите на библиографията на българското изкуство, на архива на историята на българското следосвобожденско изкуство, на фонотеката към Института и др.

След пенсионирането си (1961) продължава да работи като изследовател на българското изкуство, общественик, член на художествените и реставрационни съвети при софийските музеи и галерии. Участва в многобройни художествени изложби на СБХ, открива самостоятелни изложби в Кюстендил (1970) и София (1975). Като художник застъпва предимно портретния жанр, пейзажа и натюрморта. Негови картини са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил и редица галерии в страната, държавни сбирки и частни колекции.

Половин век Асен Василиев изследва изкуството на Българското възраждане. През 1942 г. проучва паметниците на културата в Македония. Три пъти пътува до Света гора, занимава се със скалните манастири при с. Иваново, Тракийската гробница при Казанлък, възрожденските църкви в София, Бачковския манастир, Зографския манастир и с редица други паметници и теми. Проучва и най-отдалечените църкви и манастири, създава уникални по своето богатство архив и картотека за всеки паметник и за отделните майстори на българското изкуство. Участва в научноизследователските експедиции на БАН и допринася за популяризиране на малко известни паметници на българското изобразително изкуство в Добруджа (1954), Северозападните Родопи (1956), Средните Родопи (1958), Северозападна България (1956), Западна България (1957 – 58) и др. Творчеството му включва важни научни изследвания в областта на изкуствознанието. Автор на повече от 30 книги и няколкостотин статии в периодичния печат. Инициатор за създаване на първата регионална енциклопедия в България – „Енциклопедичен речник Кюстендил“ (1979), и пръв неин главен редактор.

В кв. Колуша в гр. Кюстендил на площада пред средновековната църква „Свети Георги“ е издигнат негов паметник. Народен деятел на изкуството (1970), почетен гражданин на Кюстендил (1980). Носител на ордените „Георги Димитров“ (1980), „Св. св. Кирил и Методий“ I и II степен и „Червено знаме на труда“ (1970).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Трем на българското възраждане, София 1936 (второ издание 1995)
  • Черковно строителство в София до Освобождението, С. 1939
  • Резбите на иконостаса в църквата „Св. Спас“ в Скопие, С. 1942
  • Черепишки манастир, С. 1943
  • Тетевенските църкви, С. 1948
  • Ивановските стенописи, С. 1953
  • Никола Ганушев (монография), С. 1953
  • Е. Карамихайлова (монография), С. 1956
  • Казанлъшката гробница, С. 1958
  • Каменни релефи, С. 1959
  • Ктиторски портрети, С. 1960
  • Троянски манастир, С. 1962
  • Възрожденски резби, С. 1962
  • Иван Христов, С. 1965
  • Български възрожденски майстори, С. 1965
  • Бачковската костница, С. 1965
  • Климент Охридски (албум), С. 1966
  • Летописци на Априлското въстание (съавторство), С. 1966
  • Образи на Климент Охридски (с И. Василиева), С. 1967
  • Тома Вишанов – Молера, С. 1969
  • Образи на Кирил и Методий в България, С. (1970)
  • Бачковски манастир, С. 1971
  • Араповски манастир (стенописи и архитектура), С. 1972
  • Социални и патриотични теми в старото българско изкуство, С. 1973
  • Каменна пластика, С. 1973 (с колектив)
  • Борис Ненов (албум), С. 1975
  • Ивановски стенописи, С. 1975
  • Станислав Доспевски, С. 1975
  • Ерминии. Технология и иконография, С. 1976
  • История на българското изобразително изкуство, т.1, С. 1976 (съавтор)
  • Художественото наследство на манастира Зограф, 1981 (съавтор)
  • Български светци в изобразителното изкуство, С. 1987

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гаврилова, М. „Асен Василиев“, сп. Музеи и паметници на културата, С. 1974, № 4, с. 68 – 70;
  • Божков, А., „Делото на Асен Василиев“. – Изкуство, 31, 1981, кн. 7, с. 28 – 30, 40 – 41;
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, С., 1980, с. 135;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988, изд. БАН, с.96 – 8;
  • Житейски щрихи (сборник с материали от архива на Асен Василиев; изд. „Графика 19“), С. 2004;
  • Мавродинова, Лиляна, „Асен Василиев (1900 – 1981). Многолик талант с възрожденски порив и изследователски плам“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с.351 – 360.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]