Лиляна Мавродинова
| Лиляна Мавродинова | |
| изкуствовед и историк на изкуството | |
| Родена |
25 февруари 1932 г.
|
|---|---|
| Починала | 12 октомври 2016 г.
София, България |
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | средновековно изкуство |
| Работила в | Институт за изследване на изкуствата и Кирило-Методиевски научен център към БАН |
| Повлияна | Никодим Кондаков, Андре Грабар |
| Семейство | |
| Баща | Никола Мавродинов |
| Майка | Вера Иванова-Мавродинова |
Лиляна Николова Мавродинова (1932 – 2016) е български и международно признат изкуствовед, историк на изкуството и медиевист, професор. Продължава най-добрите традиции на проучването на т. нар. славяно-византийско и църковно културно наследство, създадени в България от Никодим Кондаков и Андре Грабар.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 25 февруари 1932 г. в София. Внучка е на изтъкнатия изследовател на българското културно-историческо наследство академик Йордан Иванов и дъщеря на водещия експерт по българско църковно изкуство чл.-кор. проф. Никола Мавродинов и археолога Вера Иванова-Мавродинова. Завършва българска филология в Софийския университет (1953). Работи в Института по изкуствознание към БАН, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет и Кирило-Методиевския научен център към БАН (от 1993 г.) [1]. Кандидат на изкуствознанието (1965), научен сътрудник (1967) и старши научен сътрудник (1978).
Мавродинова проучва непубликувани и малко изследвани паметници на средновековното изкуство[2] – стенописите в църквите: при Асеновата крепост (Изв. ИИИ, 10/1967), в Долна Каменица (1969), „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново (1974), „Свети Никола“ в Мелник (1975), скалните манастири в Иваново (Изкуство, 9/1976), „Свети Йоан Богослов“ в Земен (МПК 2/1965, 1966, 1980), развитието на църковния и светски стенописен орнамент в България, съвместно с Анна Рошковска (1985); особеностите и развитието на иконографския тип на Свети Теодор в средновековната живопис (Изв. ИИИ 13/1969), традиционното и новото в българската монументалната живопис през XIII в. (В: Традиции и нови черти в българското изкуство, С., 1976), стенописите на църквата „Свети Димитър“ в Паталеница (Palaeobulgarica XXIIІ 1999/2) и др. Значителен е научният принос на Мавродинова в сравнителното изследване на паметниците на българската средновековна стенопис и особеностите на иконографията на големите християнски празници и страдания на Христос (2005).
През 1998 година с публикация е отбелязан 65-годишният юбилей на Лиляна Мавродинова.
Умира на 12 октомври 2016 г.[3] Част от ценния архив на сем. Мавродинови се обработва в ИИИ-БАН[4][5].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Иконография на големите църковни празници и страданията на Христос. С. Изток-Запад, 2012 (КМНЦ-БАН 2005)[1][неработеща препратка]
- Бележки върху украсата на две глаголически евангелия. Списание Paleobulgarica ХХVІІІ, 2004, № 2, 34 – 44.
- За сюжета, обединил изображенията на Богородица и евангелиста св. Йоан Богослов върху Погановската икона. Списание Paleobulgarica ХХVІ, 2002, № 4, 66 – 74.
- Мястото на стенописите от църквата „Св. Димитър“ в с. Паталеница, Пазарджишко, в историята на средновековната балканска живопис. Списание Paleobulgarica ХХІІІ, 1999/2, с. 3 – 29.
- Боянските стенописи от 1259 г. и въпросът за Ренесанса. Списание „Проблеми на изкуството“, 1995/1, 56 – 58;
- Новооткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил (Предварителни бележки). Списание Старобългарска литература, 1991/25-26, 194-210.
- Ценно изследване на иконописта по нашите земи. Списание „Проблеми на изкуството“, 1983/4, 58 – 59.
- За декоративната система и идейно-смисловото съдържание на Боянските стенописи. Списание „Проблеми на изкуството“, 1983/2, 40 – 44;
- Земенската църква, София, 1980;
- Стенописите на църквата „Св. Марина“ при Карлуково. Списание „Проблеми на изкуството“, 1978/1, 49 – 56.
- Интересно юбилейно издание. Списание „Проблеми на изкуството“, 1977/1, 59 – 60.
- Традиция и нови моменти в българската монументална живопис през ХIII в. – В: Традиция и нови черти в българското изкуство: Сб. от науч. изследвания и съобщения. София, БАН, 1976.
- Стенописите на Земенската църква, ИИИИ, VIII, 1965, 257 – 280.
- Кой е ктиторът на Земенската църква, МПК, V, 1965/2, 4 – 9.
- Стилът на земенските стенописи, Списание „Изкуство“ XI, 1963/6, 17 – 34;
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Институт по литература – БАН, Published on Apr 14, 2012
- Гергова, Иванка. Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 2, И-О, 1995, с. 576 – 578.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Изложба „Кирило-Методиевото наследство – знание за всички“, 10-16.05.2019 г. в НМ „Земята и хората“, сайт на Кирило-Методиевския научен център, 6 февруари 2019.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. 2 М-Р, С., ИИБАН, 1987, с. 11.
- ↑ Некролог, Кирило-Методиевски научен център при БАН, 17-10-2016.
- ↑ Ванев, Иван. Неизвестна фотография от архива на семейство Мавродинови. В: Изкуствоведски четения 2019, Старо изкуство. София, БАН, 2019 (под печат).
- ↑ Изкуствоведски четения на БАН 2019: Програма
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
