Андрей Грабар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Грабар
André Grabar
руски учен

Роден
Починал
Научна дейност
Област Изкуствознание, археология, византология
Образование Киевски университет
Петроградски университет
Одески университет
Работил в Археологическия музей в София
Колеж дьо Франс

Андрей Николаевич Грабар е изкуствовед и археолог - византолог от Украйна, който е сред най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Роден в Украйна и получил образование в Руската империя, по-голяма част от живота си прекарва във Франция, САЩ и България и всички негови трудове са написани на френски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден и израсъл в семейството на юрист. Учи в Киевския, Петроградския и Одеския университет. През 1919 г. пристига във Варна, впоследствие се премества в София. Живее и твори в България от 1919 до 1925 г. Член на Българския археологически институт от 1921 г. Сътрудник на Археологическия музей в София. От 1926 г. живее в Страсбург, Франция. Там защитава през 1928 г. научна работа на тема за религиозната живопис в България и за източните влияния в балканското изкуство. Историк изкуствовед, специалист по Византия.

Лектор по руски език и асистент по история на изкуствата в университета в Страсбург (1926-1928). Директор в Училището за висши изследвания в Париж (1938). Професор в Колеж дьо Франс в Париж (1946-1966). Почетен професор. Член на френската Академия за надписи и художествена проза (1955), Българската академия на науките (1969), Австралийската, Британската, Датската, Норвежката и Югославската академия на науките. Почетен доктор е на университетите в Принстън, САЩ и Упсала, Швеция. Кавалер на ордена „Pour le Mérite“. Почетен член е на дружеството „Икона“ в Париж.

От 1966 г. е в пенсия. Умира на 5 октомври 1990 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Стенописът в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във В. Търново. ГНМ, 1921, 90-112;
  • Няколко средновековни старини в Западна България. ГНМ, 1921, 286-296;
  • Роспись церкви-костницы Бачковского монастыря. ИБАИ, 2, 1923-1924, 1-68;
  • Un reflet du monde latin dans la peinture Balkanique du XIII siecle. Byzantion, 1, 1924, 229-243;
  • До история „болгарской живописи“. – В: В. Златарски. 1925, 555-573;
  • Погановският манастир. – Известия на Българския Археологически Институт, IV, 1926-1927, с. 172-210;
  • La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, T. 1. 1928; T. 2. 1928.;
  • Recherches sur les influences orientales dans l'art balkanique. Paris, 1928. 180 p.;
  • Боянската църква. 1938, 188 с;
  • Византийското изкуство. 1938, 295 с;
  • Sculptures byzantines de Constantinople. IVe-Xe siecle. – Bibl. arch. et hist. de l'inst. Fr. d'arch.d'Istanboul, t. 16, Paris, 1963;
  • Die byzantinische Kunst des Mittelters/Von 8 zum 15 Jahrh. Baden-Baden, 1964, 260 p.;
  • Les voies de la creation en iconographie chretienne: Antiquite et Moyen Age. – Paris: Flammarion, 1979 (2-ро издание – 1994. 442 с.) (на английски език – Princeton, 1968)
  • Избрани произведения. Т. 1. 1982, 350 с; Т. 2. 1983, 339 с.

За Андрей Грабар[редактиране | редактиране на кода]

  • Божков, Ат. Приносът на Андрей Грабар за българското изкуствознание. – Изкуство, 1967, № 5, 3-6; 2314.
  • Дуйчев, Ив. Андрей Грабар на 70 години. – Народна култура, № 30, 23 юли 1966.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]