Никола Мавродинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Мавродинов
български учен
Роден
Починал
28 февруари 1958 г. (53 г.)
Научна дейност
Област История на изкуството, археология
Работил в Археологически музей при БАН
Висш инженерно-строителен институт в София
Висш институт за изобразителни изкуства в София

Никола Петров Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 ноември 1904 г. в Тутракан. Завършва история на изкуството и археология в Лиеж, Белгия (1928). Асистент в Народния музей в София (1931 – 1934). Уредник в същия музей (1934 – 1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944 – 1949). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954 – 1958), по история на българското изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955 – 1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г. Умира на 28 февруари 1958 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив“. – ГПлНБ, 1926, 21 – 53.
  • Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с.
  • „Външната украса на старобългарските църкви“. – ИБАИ, 8, 1934, 262 – 330.
  • „Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити)“. – Мадара, 2, 1936, 155 – 272.
  • „Проучвания върху старобългарското изкуство“. – ГНАМ, 6, 1936, 323 – 381.
  • „Византийската и старобългарската архитектура“. – Родина, 1938/1939, №2, 140 – 155.
  • „Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония“. – МПр, 1942, № 2, 1 – 25; № 4, 88 – 129.
  • „Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници“. – СпБАН, 63, 1942, 91 – 116.
  • Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с.
  • Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
  • Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции.
  • Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
  • „Разкопки и проучвания в Плиска“. – РП, 3, 1948, 159 – 170.
  • „Родословното дърво на царица Елена в Матейче“. – ИБИД, 22 – 24, 1948, 203 – 213.
  • Обща история на изкуството. Ч.1, 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с.
  • „Античната гробница в Казанлък“. – Изкуство, 1950, № 4, 21 – 32.
  • „Живопись античной гробницы в Казанлыке“. – ВДИ (М.), 1954, № 2, 152 – 173.
  • Византийската архитектура. 1955, 180 с.
  • Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с.
  • Изкуството на Българското възраждане. 1957, 460 с.
  • Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с.
  • Старобългарското изкуство. XI–XVIII в. 1966, 160 с.
  • Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Паскалева, К. „Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог“. – Изкуство, 1968, № 3, 36 – 40;
  • „Член-кореспондент проф. Никола Мавродинов“. – Ист. преглед, № 3, 129 – 131.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]