Княжество България
| Княжество България | ||||||
| Автономно княжество | ||||||
|
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||
| Национален химн Шуми Марица |
||||||
 България след Берлинския конгрес, 1878 г. |
||||||
| Континент | Европа | |||||
| Столица | София | |||||
| - Най-голям град | Русе[1] | |||||
| Официален език | български език | |||||
| Религия | ~ християнство | |||||
| Форма на упр. | Констит. монархия | |||||
| Династия | Батенберг (1878-1885) | |||||
| Държавен глава | ||||||
| Княз | ||||||
| - 1879–1886 | Александър I | |||||
| - 1886–1908 | Фердинанд I | |||||
| Министър-председател | ||||||
| - 1879 | Тодор Бурмов | |||||
| - 1908 | Александър Малинов | |||||
| Законодат. власт | Народно събрание | |||||
| Епоха | ||||||
| - Санстефански мирен договор | ||||||
| 3 март 1878 г. | ||||||
| - Берлински договор | ||||||
| 13 юли 1878 г. | ||||||
| - Съединение на България | ||||||
| 6 септември 1885 г. | ||||||
| - Провъзгласяване на царство | ||||||
| 5 октомври 1908 г. | ||||||
| Площ | ||||||
| - Общо (1880 г.) | 63 752 km² | |||||
| - Общо (1908 г.) | 95 223 km² | |||||
| Население | ||||||
| - Преброяване | 2,007,919 (1880 г.) | |||||
| - Гъстота | 31.5 д./km² | |||||
| - Преброяване | 4,215,000 (1908 г.) | |||||
| - Гъстота | 44.3 д./km² | |||||
| Валута | Български лев | |||||
.png)
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимостта през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.
Образуване[редактиране | редактиране на кода]
Още през Руско-турската освободителна война (1877-1878) се сформира временно руско управление из Българските земи. През май 1878 година за руски императорски комисар в България е назначен княз Александър Дондуков за срок от две години, но Берлинският договор съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание на което участват 229 депутати (по-голямата част от тях избрани от народа), на което се изработва българската конституция. На 16 април 1879 година е приет основният закон според който България е определена за конституционна монархия с еднокамарен парламент и право на глас на всички мъже навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт. На 17 април 1879 година се свиква Първо велико народно събрание, и по предложение на руския император за княз е избран хесенският принц Александър Батенберг, племенник на руската императрица Мария Александровна, съпруга на царя освободител Александър II.[2][3].
Александър I Батенберг[редактиране | редактиране на кода]
Александър I Батенберг става княз на 22 годишна възраст, преди това той е бил доброволец в Руско-турската освободителна война. Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, но този път доброволно. Назначен е регентски съвет начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на нов княз.
Фердинанд I[редактиране | редактиране на кода]
Фердинанд Сакс Кобург Готски е избран за княз на България от Третото велико народно събрание през 1887 година[4]. Той е княз до 1908 година, когато обявява независимостта и става цар на българите.
Население[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Според преброяването на населението през 1893 година в Княжеството има 3 310 801 жители, от които:
| Група | Население |
|---|---|
| Българи (православни) | 2 464 404 |
| Турци | 558 364 |
| Румънци | 62 227 |
| Гърци | 58 296 |
| Цигани | 51 946 |
| Евреи | 27 777 |
| Българи (мохамедани) | 20 974 |
| Татари | 17 481 |
| Гагаузи | 9 520 |
| Арменци | 6 900 |
| Българи (протестанти) | 2 384 |
| Цинцари | 733 |
| Други | 13 616 |
| Сред „другите“ са французи, сърби, руснаци, италианци и най-много немци. |
|
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източник[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Историческо развитие на Русе след Освобождението. // Регионален исторически музей, Русе. Посетен на 09 май 2014.
- ↑ http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=2164
- ↑ http://bnt.bg/bg/productions/45/edition/7217/nacionalen_kalendar_17_april_2010
- ↑ http://news.ibox.bg/material/id_2040978332/fpage_1/
- ↑ Димитровъ, Г., „Княжество България въ историческо, географическо и етнографическо отношение“, част 3, София, 1894, Придворна печатница Б. Шимачекъ, стр. 27
