Княжество България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Княжество България
—  монархия  —
 
 
1878 — 1908  
Знаме Герб
Национален химн
Шуми Марица

Местоположение на Княжество България

България след Берлинския конгрес, 1878 г.
Континент Европа
Столица Търновград (1878-1879)
София (1879–1908)
 - Най-голям град Русе[1]
Официален език български език
Религия ~ християнство
Нац. празник 6 септември
Форма на управление Констит. монархия
Династия Батенберг (1878-1885)
Държавен глава
  Княз
   - 1879–1886 Александър I
   - 1886–1908 Фердинанд I
  Регент
   - 1886–1887 Стефан Стамболов
   - 1886–1887 Сава Муткуров
   - 1886–1887 Петко Каравелов
  Министър-председател
   - 1879 Тодор Бурмов (първи)
   - 1908 Александър Малинов
(последен)
Законодат. власт Народно събрание
История
 - Санстефански мирен договор
3 март 1878 г.
 - Берлински договор
13 юли 1878 г.
 - Съединение на България
6 септември 1885 г.
 - Провъзгласяване на царство
5 октомври 1908 г.
Площ
 - Общо (1880) 63 752 km²
 - Общо (1908) 95 223 km²
Население  
 - Преброяване 2 007 919 (от 1880 г.)
 - Гъстота 31,5 д./km² 
 - Преброяване 4 215 000 (от 1908 г.)
 - Гъстота 44,3 д./km² 
Валута Български лев
Днес част от Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Serbia.svg Сърбия
редактиране

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимост през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Още през Руско-турската освободителна война (1877–1878) се сформира временно руско управление из Българските земи. През май 1878 година за руски императорски комисар в България е назначен княз Александър Дондуков за срок от две години, но Берлинският договор съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание на което участват 229 народни представители (от тях 88 избрани пряко от народа (по един на 10 000 избиратели), 117 влизат „по право“, въз основа на служебното си положение, 19 са назначени от княз Дондуков-Корсаков и 5 са представители на различни организации и дружества.), на което се изработва българската конституция. В Учредителното събрание свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинство. Сред депутатите преобладават представители на възрожденската интелигенция, има още участници в църковната борба и движението за национална култура, в революционната борба, в Руско-турската война и ВРУ. Повечето народни представители са сравнително млади, голяма част са градски жители. На 16 април 1879 година е приет основният закон според който България е определена за конституционна монархия с еднокамарен парламент и право на глас на всички мъже навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт. На 17 април 1879 година се свиква Първо велико народно събрание, и по предложение на руския император за княз е избран хесенският принц Александър Батенберг, племенник на руската императрица Мария Александровна, съпруга на царя освободител Александър II.[2].

Александър I Батенберг[редактиране | редактиране на кода]

Александър I Батенберг става княз на 22 годишна възраст, преди това той е бил доброволец в освободителната война. Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, но този път доброволно. Назначен е регентски съвет начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на нов княз.

Фердинанд I[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд Сакс Кобург Готски е избран за княз на България от Третото велико народно събрание през 1887 година[3]. Той е княз до 1908 година, когато обявява независимостта и става цар на българите.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението през 1893 година в Княжеството има 3 310 801 жители, от които:

Структура на населението през 1893 година[4]
Група Население
Българи (православни) 2 464 404
Турци 558 364
Румънци 62 227
Гърци 58 296
Цигани 51 946
Евреи 27 777
Българи (мохамедани) 20 974
Татари 17 481
Гагаузи 9 520
Арменци 6 900
Българи (протестанти) 2 384
Цинцари 733
Други 13 616
Сред „другите“ са французи, сърби, руснаци,
италианци и най-много немци.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Според Търновската конституция, Глава II, чл. 4 до чл. 18:

България се оформя като парламентарна монархия с умерено либерално устройство, като князът е Върховен представител и глава на Държавата. Спазен е принципът за разделение на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Българският народ се ползва от всеобщо избирателно право без никакви ограничения; получава свобода на печата, на вероизповеданията, на сдруженията и т.н.

—Конституция на Българското княжество (1879)

[5]

Конституция на Българското княжество се оказва един от най-свободолюбивите за времето си основни закони на една европейска страна.

Народно събрание[редактиране | редактиране на кода]

Мнистерски съвет[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

География[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Историческо развитие на Русе след Освобождението. // Регионален исторически музей, Русе. Посетен на 09 май 2014.
  2. Избирането на Александър Батенберг за български княз, видео материал на БНТ - www.bnt.bg
  3. Фердинанд - подем и падение за България, в News.bg - www.news.ibox.bg
  4. Димитровъ, Г., „Княжество България въ историческо, географическо и етнографическо отношение“, част 3, град София, 1894 г., Придворна печатница Б. Шимачекъ, стр. 27
  5. Конституция на Българското княжество, 1879 - www.parliament.bg