Върховен касационен съд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Върховният касационен съд (ВКС) на България осъществява върховен съдебен надзор в държавата върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела. Налага точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Касация означава отмяна. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване. В него днес работят 85 съдии с над 15 години юридически стаж, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска. ВКС разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища, когато същите са действали като втора инстанция, и срещу актове на апелативните съдилища. При възникване на въпрос за конституционосъобразност, съдът може да го отнесе до Конституционния съд.[1]

Върховният касационен съд се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. Председателите и заместник-председателите на касационния съд ръководят колегиите.

Председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от 7 години от президента на Република България, по предложение на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд изпълнява следните по-важни функции:

  • осъществява организационното ръководство на работата на Върховния касационен съд и го представлява
  • свиква и ръководи заседанията на пленума на ВКС
  • прави предложение за издаване на тълкувателни решения
  • назначава и освобождава служителите в съда

Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.

История[редактиране | редактиране на кода]

1880–1994[редактиране | редактиране на кода]

Върховният касационен съд е открит на 25 май 1880 година по силата на Закона за устройството на съдилищата[2].

1944–1991[редактиране | редактиране на кода]

След прокомунистическия Деветосептемврийски преврат през 1944 година правителството започва да приема наредби-закони с които се създава извънреден Народен съд. Голям брой съдии и други служители на съдебната система са интернирани, изпратени в затвора или убити. С Димитровската конституция от 1947 година Върховният касационен съд, Върховният административен съд и Върховният военен съд са слети във новосъздадения Върховен съд на Народна република България. Неговите членове се избират от Народното събрание, като мнозинството са членове на Българската комунистическа партия.[3]

През следващите години съдът трябва да се отчита за дейността си на Народното събрание и неговия Президиум (след 1971 година - Държавен съвет). Той се състои от Наказателна, Гражданска и Военна колегия, като дори получава право на законодателна инициатива.[4]

1991–досега[редактиране | редактиране на кода]

Конституцията от 1991 година възстановява Върховния касационен съд, Върховния административен съд и автономността на съдебната система. По силата на § 2 КРБ ВС продължава дейността си до избиране на ВКС, което става организационно възможно със ЗСВ ДВ 59/94, а на практика - от 1996 г. (като през 1996 г. решения издава и ВС).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правомощия. // ВКС. Посетен на ?.
  2. Фонд 716К, 2 опис, 1585 а.е., 1880-1944 г.
  3. История на ВКС. // ВКС. Посетен на 15 април 2008.
  4. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 59-60.