Върховен касационен съд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Върховният касационен съд (ВКС) на България (от френската casation, през руската касация, със значения на «отмяна, анулиране») осъществява върховен съдебен надзор в държавата върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела. Налага точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Касация означава отмяна. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване. В него днес работят 85 съдии с над 15 години юридически стаж, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска. ВКС разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища, когато същите са действали като втора инстанция, и срещу актове на апелативните съдилища. При възникване на въпрос за конституционосъобразност, съдът може да го отнесе до Конституционния съд.[1]

Върховният касационен съд се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. Председателите и заместник-председателите на касационния съд ръководят колегиите.

Председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от 7 години от президента на Република България, по предложение на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд изпълнява следните по-важни функции:

  • осъществява организационното ръководство на работата на Върховния касационен съд и го представлява
  • свиква и ръководи заседанията на пленума на ВКС
  • прави предложение за издаване на тълкувателни решения
  • назначава и освобождава служителите в съда

Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии,освен ако със закон е предвидено друго.

История[редактиране | редактиране на кода]

1880–1944[редактиране | редактиране на кода]

Върховният касационен съд е открит на 25 май 1880 година по силата на Закона за устройството на съдилищата[2].

1944–1991[редактиране | редактиране на кода]

След прокомунистическия Деветосептемврийски преврат през 1944 година правителството започва да приема наредби-закони, с които се създава извънреден Народен съд. Голям брой съдии и други служители на съдебната система са интернирани, изпратени в затвора или убити. С Димитровската конституция от 1947 година Върховният касационен съд, Върховният административен съд и Върховният военен съд са слети във новосъздадения Върховен съд на Народна република България. Неговите членове се избират от Народното събрание, като мнозинството са членове на Българската комунистическа партия.[3]

През следващите години съдът трябва да се отчита за дейността си на Народното събрание и неговия Президиум (след 1971 година - Държавен съвет). Той се състои от Наказателна, Гражданска и Военна колегия, като дори получава право на законодателна инициатива.[4]

1991–досега[редактиране | редактиране на кода]

Конституцията от 1991 (приета през м. юли с.г.) възстановява Върховния касационен съд, както и Върховния административен съд (който започва да функционира чак през 1996 г.) и автономността на съдебната система. По силата на § 2 КРБ ВС продължава дейността си до избиране на ВКС, което става организационно възможно със ЗСВ ДВ 59/94, а на практика - от 1996 г. (като през 1996 г. решения издава и ВС).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правомощия. // ВКС. Посетен на ?.
  2. Фонд 716К, 2 опис, 1585 а.е., 1880-1944 г.
  3. История на ВКС. // ВКС. Посетен на 15 април 2008.
  4. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 59-60.