Законност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Законността е политико-правен режим при който държавата и в частност нейните публични органи - съд, прокуратура, полиция, както и гражданите и другите субекти на правото са длъжни стриктно да се придържат към установения по силата на основния закон правов ред, съблюдавайки правните норми, законите и въобще правото в неговата систематизираност.

Принцип на законност[редактиране | редактиране на кода]

Принципът на законност обуславя начина на формиране и функциониране на системата на правото по отношение на прилагането на законовите разпоредби и спазването на законовите изисквания от субектите на правото. Принципът на законност се характеризира с:

  1. Върховенство на закона;
  2. Единство на законността посредством правовата държава;
  3. Всеобщност или универсалност на принципа на законност (отнася се до всички субекти без изключение);
  4. Целесъобразност на законността - виж и цел на закона;
  5. Равенство пред закона;
  6. Гарантиране на основните права и свободи;
  7. Неотвратимост на наказанието при осъществено правонарушение;
  8. Зависимост между законността и правната култура на обществото;

Гаранции на законност[редактиране | редактиране на кода]

Гаранциите за законност са обективните условия, субективните фактори, както и специалните средства, обезпечаващи режима на законност. Те биват:

  • икономически;
  • политически;
  • духовни;
  • обществени;

Специалните средства обезпечаващи режима на законност са юридически и организационни.

Правните гаранции са материалноправни способи и процесуалноправни средства, последните подсигуряващи защитата в случай на нарушение на правата и свободите на гражданите и т.н. Друг способ подсигуряващ законността е междуведомствения и вътрешноведомствения контрол.

Съдебният контрол е универсален способ за защита на основните права и свободи и за спазването на принципа на законност. Адвокатурата играе важна роля в опазването на законността.

За опазването на законността е важно спазването на основния закон - Конституцията. Съгласно българската конституция, тя е "върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат", като "разпоредбите (правните ѝ норми) на Конституцията имат непосредствено действие" (чл. 5, ал. 1 и ал. 2).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]