Юриспруденция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Философите на правото често си задават въпроса „какво е право?“ и „какво трябва да бъде правото?“ (виж понятие за право)

Юриспруденция е теория и философия на правото. В тази област работят изследователи на юриспруденцията, правните теоретици – правните философи, социални теоретици на правото, които анализират „природата на правото“, правното мислене (((de)) Rechtsdenken, т.е. неформалната логика накрая на линията на Платон), правните системи и правните институции. Модерната юриспруденция започва през 18 век и се фокусира върху основните принципи на естественото право, гражданското право и правото на народите. [1] Юриспруденцията може да се разглежда в няколко основни категории според типа въпроси, на които учените се опитват да отговорят или типа юриспруденция или школи на мисълта, които търсят най-добрите отговори на тези въпроси. Съвременната философия на правото, която се занимава с общата юриспруденция разглежда тези проблеми най-общо в две групи:[2]

1) Вътрешни проблеми на правото и правните системи като такива.
2) Проблеми на правото като специфична социална институция и нейните връзки с по-мащабната политическа и социална ситуация, в която то се развива.

Отговори на тези въпроси дават четирите основни школи на мисълта в общата юриспруденция:[2]

Етимология и употреба[редактиране | редактиране на кода]

Терминът произлиза от латинското iurisprudentia (jus, „на правото / закона“ + prudentia, „знание, предвиждане“ – „наука за правото“ [3]) – мненията на римските юристи по правни въпроси и прилагането на правни норми в практиката [4]. Юриспруденцията в Древен Рим не се изгражда от съдебните актове, а от консултациите и тълкуванията на римските юристи. [4]

В понятието за юриспруденция в зависимост от възприетата правна система може да се влага различен смисъл. [4]

В англосаксонската правна система базирана на общото право на прецедента (страните от Британската общност, САЩ) под юриспруденция се разбира правната наука (виж и правна доктрина). [4]

Юристите в романската правна система разбират под юриспруденция съдебната практика. [4]

В страните изградили пандектна система под юриспруденция се разбира втората част от Корпус юрис цивилис. [4]

История на юриспруденцията[редактиране | редактиране на кода]

Елементи от юриспруденцията възникват още с формирането на държавата и правото. Някои учения за правото били включени в системата на общото образование още в древността. Първоначално те са съпътствани от религиозни знания и философия. Например в Индия правото на брамините се свързвало с религиозен култ и е изучавали заедно.В Израел правото се изучавало по законите на Моисесй. В Древна Гърция стоиците преподавали съдебна реторика.

Постепенно юриспруденцията се обособява като самостоятелна учебна дисциплина и в Древен Рим вече може да се говори за наличието на определена система на юридическо образование.
Едва през III в. пр.н.е. след като правото загубва тайния си характер юриспруденцията престава да е монопол на понтифексите, но до времето на Август, тя е основно у сенаторското съсловие. [4]Икономическият преход налага и промени в тълкуването на нормите, тъй като не било вече изгодно да се пригаждат старите формули към новите обществени отношения. [4]С това обаче идва и признаването от принцепса на ius publice respondendi.[4] Според Закона за цитиранията по времето на Домината произведенията на признатите римски юристи имали силата на закон като се отчитало количеството твърдения в определена посока. [4] Консултациите на юриста не са задължително в интерес на този, който се консултира, но са безплатни – honorarum.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) „Jurisprudence“, Black's Law Dictionary
  2. а б ((en)) Shiner, „Philosophy of Law“, Cambridge Dictionary of Philosophy
  3. ((en)) "Jurisprudence", Online Etymology Dictionary
  4. а б в г д е ж з и к л Андреев, проф. Михаил. Римско частно право. 5 прер. изд. С: НиИ, 1975