Юриспруденция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Философите на правото често задават въпросите какво е право“ и „какво трябва да бъде правото“ (виж понятие за право)

Юриспрудèнция (латински iurisprudentia)[1] е теория и философия на правото; както и наука за правото и съвкупност от всички правни науки.[1]

В тази област работят изследователи на юриспруденцията, правните теоретици, правни философи; социални теоретици на правото, които анализират „природата на правото“, правното мислене (((de)) Rechtsdenken, т.е. неформалната логика накрая на линията на Платон), правните системи и правните институции.

Модерната юриспруденция започва през 18 век и се фокусира върху основните принципи на естественото право, гражданското право и правото на народите.[2]

Юриспруденцията може да се разглежда в няколко основни категории според типа въпроси, на които учените се опитват да отговорят или типа юриспруденция или школи на мисълта, които търсят най-добрите отговори на тези въпроси.

Съвременната философия на правото, която се занимава с общата юриспруденция разглежда тези проблеми най-общо в две групи:[3]

1) Вътрешни проблеми на правото и правните системи като такива.
2) Проблеми на правото като специфична социална институция и нейните връзки с по-мащабната политическа и социална ситуация, в която то се развива.

Отговори на тези въпроси дават четирите основни школи на мисълта в общата юриспруденция:[3]

Етимология и употреба[редактиране | редактиране на кода]

Терминът произлиза от латинското iurisprudentia (jus, „на правото / закона“ + prudentia, „знание, предвиждане“ – „наука за правото“ [4]) – мненията на римските юристи по правни въпроси и прилагането на правни норми в практиката [5]. Юриспруденцията в Древен Рим не се изгражда от съдебните актове, а от консултациите и тълкуванията на римските юристи.[5]

В понятието за юриспруденция в зависимост от възприетата правна система може да се влага различен смисъл. [5]

В англосаксонската правна система базирана на общото право на прецедента (страните от Британската общност, САЩ) под юриспруденция се разбира правната наука (виж и правна доктрина).[5]

Юристите в романската правна система разбират под юриспруденция съдебната практика.[5]

В страните изградили пандектна система под юриспруденция се разбира втората част от Корпус юрис цивилис.[5]

История на юриспруденцията[редактиране | редактиране на кода]

Елементи от юриспруденцията възникват още с формирането на държавата и правото. Някои учения за правото били включени в системата на общото образование още в древността. Първоначално те са съпътствани от религиозни знания и философия. Например в Индия правото на брамините се свързвало с религиозен култ и ги изучавали заедно. В Израел правото се изучавало по законите на Моисесй. В Древна Гърция стоиците преподавали съдебна реторика.
Постепенно юриспруденцията се обособява като самостоятелна учебна дисциплина и в Древен Рим вече може да се говори за наличието на определена система на юридическо образование.
Едва през III в. пр.н.е., след като правото загубва тайния си характер, юриспруденцията престава да е монопол на понтифексите, но до времето на Август, тя е основно у сенаторското съсловие.[5]

Икономическият преход налага и промени в тълкуването на нормите, тъй като не било вече изгодно да се пригаждат старите формули към новите обществени отношения.[5] С това идва и признаването от принцепса на ius publice respondendi.[5] Според Закона за цитиранията по времето на Домината произведенията на признатите римски юристи имали силата на закон като се отчитало количеството твърдения в определена посока.[5]

Консултациите на юриста не са задължително в интерес на този, който се консултира, но са безплатни – honorarum.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков, Емилия Пернишка. „Речник на чуждите думи в българския език“, пето издание. София, „Наука и изкуство“, 2007. ISBN 954-02-0263-9. с. 881.
  2. ((en)) „Jurisprudence“, Black's Law Dictionary
  3. а б ((en)) Shiner, „Philosophy of Law“, Cambridge Dictionary of Philosophy
  4. ((en)) "Jurisprudence", Online Etymology Dictionary
  5. а б в г д е ж з и к л Андреев, проф. Михаил. Римско частно право. 5 прер. изд. С: НиИ, 1975