Юриспруденция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Философите на правото често си задават въпроса "какво е право?" и "какво трябва да бъде правото?" (виж понятие за право)

Юриспруденция е теория и философия на правото. В тази област работят изследователи на юриспруденцията, правните теоретици - правните философи, социални теоретици на правото, които анализират "природата на правото", правното мислене, правните системи и правните институции. Модерната юриспруденция започва през 18 век и се фокусира върху основните принципи на естественото право, гражданското право и правото на народите. [1] Юриспруденцията може да се разглежда в няколко основни категории според типа въпроси, на които учените се опитват да отговорят или типа юриспруденция или школи на мисълта, които търсят най-добрите отговори на тези въпроси. Съвременната философия на правото, която се занимава с общата юриспруденция разглежда тези проблеми най-общо в две групи:[2]

1) Вътрешни проблеми на правото и правните системи като такива.
2) Проблеми на правото като специфична социална институция и нейните връзки с по-мащабната политическа и социална ситуация, в която то се развива.

Отговори на тези въпроси дават четирите основни школи на мисълта в общата юриспруденция:[2]

Етимология и употреба[редактиране | edit source]

Терминът произлиза от латинското iurisprudentia (jus, "на правото / закона" + prudentia, "знание, предвиждане" - "наука за правото" [3]) - мненията на римските юристи по правни въпроси и прилагането на правни норми в практиката [4]. Юриспруденцията в Древен Рим не се изгражда от съдебните актове, а от консултациите и тълкуванията на римските юристи. [4]

В понятието за юриспруденция в зависимост от възприетата правна система може да се влага различен смисъл. [4]

В англо-саксонската правна система базирана на общото право на прецедента (страните от Британската общност, САЩ) под юриспруденция се разбира правната наука (виж и правна доктрина). [4]

Юристите в романската правна система разбират под юриспруденция съдебната практика. [4]

В страните изградили пандектна система под юриспруденция се разбира втората част от Корпус юрис цивилис. [4]

История на юриспруденцията[редактиране | edit source]

Елементи от юриспруденцията възникват още с формирането на държавата и правото. Някои учения за правото били включени в системата на общото образование още в древността. Първоначално те са съпътствани от религиозни знания и философия. Например в Индия правото на брамините се свързвало с религиозен култ и е изучавали заедно.В Израел правото се изучавало по законите на Моисесй. В Древна Гърция стоиците преподавали съдебнa реторика.

Постепенно юриспруденцията се обособява като самостоятелна учебна дисциплина и в Древен Рим вече може да се говори за наличието на определена система на юридическо образование.
Едва през III в. пр. н. е. след като правото загубва тайния си характер юриспруденцията престава да е монопол на понтифексите, но до времето на Август, тя е основно у сенаторското съсловие. [4]Икономическият преход налага и промени в тълкуването на нормите, тъй като не било вече изгодно да се пригаждат старите формули към новите обществени отношения. [4]С това обаче идва и признаването от принцепса на ius publice respondendi.[4] Според Закона за цитиранията по времето на Домината произведенията на признатите римски юристи имали силата на закон като се отчитало количеството твърдения в определена посока. [4] Консултациите на юриста не са задължително в интерес на този, който се консултира, но са безплатни – honorarum.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) "Jurisprudence", Black's Law Dictionary
  2. а б ((en)) Shiner, "Philosophy of Law", Cambridge Dictionary of Philosophy
  3. ((en)) "Jurisprudence", Online Etymology Dictionary
  4. а б в г д е ж з и к л Андреев, проф. Михаил. Римско частно право. 5 прер. изд. С: НиИ, 1975

Виж още[редактиране | edit source]

Общи[редактиране | edit source]

Философи А-Я[редактиране | edit source]