Индийска философия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Индия има богата и разнообразна философска традиция датираща от съчиняването на Упанишадите в късния Ведически период. Според Сарвепали Радхакришнан, най-древните от тях съставляват „...най-ранните философкски съчинения в света.“"[1]

От късната средновековна епоха (ca.1000-1500) различни школи (санскрит: даршани) на индийската философия се идентифицират като ортодоксални (скт: астика) или неортодоксални (скт: настика) в заивисимост от това дали те възприемтат Ведите като непогрешим източник на знание.[2] В индуистката философия има шест ортодоксални школи и три хетеродоксални школи. Ортодоксалните са няя, вайшешика, самкхя, йога, пурва миманса и веданта. Хетеродоксалните са джайнизъм, будизъм и материалистичната (чарвака).

Овновните школи индийска философия са формализирани главно между 1000 пр. н. е. и ранните векове от новата ера. Следващите векове произвеждат коментари и реформулации до 20 век. Съревнованието между различните щколи е интензивно, особено между 800 пр. н. е. и 200 н. е. Някои, като шиваизма, адвайта веданта, джаийнизма и будизма оцеляват, докато други като самкхя и адживика не оцеляват, като са или асимилирани или изчезват.

Санскритския термин за "философ" е даршаника, този, който е запознат с философските системи или даршани.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. p 22, The Principal Upanisads, Harper Collins, 1994
  2. Oxford Dictionary of World Religions, p. 259
  3. Apte, p. 497.