Диалектически материализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Диалектическият материализъм (наричан още диамат) е философско направление, изучаващо закономерностите и същността на битието, отношението на човека към света и историческите изменения на това отношение в процеса на практически и теоретически действия. Диалектическият материализъм е създаден от Карл Маркс и Фридрих Енгелс през 19-ти век и след това доразвит от Ленин през 20-ти век. Той се счита за идеологическа основа на марксизма.

Исторически аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Терминът диалектически материализъм не е измислен от Маркс. За първи път е употребен от Йозеф Дицген (Joseph Dietzgen), немски социалист и марксист, през 1887 година. Среща се и в писанията на Каутски за Фридрих Енгелс.

Основният аспект е трансформирането на идеалистическата диалектика на Хегел (известно като „изправянето ú на крака“), а другият е идеята на Хегел за класовата борба. Използван е и преработеният философски материализъм на Фойербах.

Трите основни закона[редактиране | редактиране на кода]

  • Закон за единство и борба на противоположностите - идеята на Маркс и Енгелс, взета от природата е, че противоположностите съществуват в единство, макар да са взаимно изключващи се, те виждат единството като временно, но борбата между тях като постоянна и това според тях създава условие за вечно движение, саморегулиране и промяна.
  • Закон за прехода на количествените натрупвания в качествени изменения - идеята е, че в течение на години се натрупват малки, незначителни изменения, които в един критичен момент, изведнъж и скокообразно, водят до появата на нещо качествено ново.
  • Закон за отрицание на отрицанието - елементарно, този закон се обяснява с повтарящия се цикъл на теза, антитеза и синтеза

Основни понятия от марксизма[редактиране | редактиране на кода]

  1. Човешкото битие е материално и обективно.
  2. Човешкото съзнание е субективно отражение на обективната действителност.
  3. Битието определя съзнанието (социална детерминираност на психиката).
  4. Битието на хората е социално и човекът е човек, доколкото съществува като социална единица.
  5. Смисълът на битието е в историческата му проекция, т.е. в материалните последствия от нашата дейност в историята.
  6. Обществото е класово разделено.
  7. Двигателят на историческото развитие е класовата борба, която се води между експлоатираните (пролетариите) и експлоататорите (капиталистите).
  8. Предмет на тази борба са оръдията за производство. Техните собственници експлоатират труда на пролетариите, които не притежават оръдия за производство.
  9. В резултат на този процес капиталистите все повече забогатяват, а работниците обедняват.
  10. На следващия стадий на капитализма (според Ленин) с цел да увеличат своите богатства, като намерят евтина работна ръка, капиталистите започват да нападат и завземат други страни, отнемайки суверенитета им (стадий на империализма).
  11. На този етап капитализмът ерозира, класовата борба ескалира и единственият изход е в пролетарската революция и установяване на „диктатура на пролетариата“, която да контролира средствата за производство и да преразпредели справедливо ресурсите и продуктите на принципа "на всекиго според нуждите, от всекиго според възможностите".

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Диалектически материализъм“, учебник за студенти по медицина и стоматология, под ред. на проф. Г. Векилов, Медицина и Физкултура, София, 1986