Владимир Ленин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ленин.

Владимир Ленин
Владимир Ленин
Мандат
30 декември 1922 г. – 21 януари 1924 г.
Наследник Алексей Риков
член на Политбюро
Мандат
25 март 1919 г. – 21 януари 1924 г.
Роден 22 април* 1870
Симбирск, Русия
Починал 21 януари 1924 г. (на 53 г.)
Горки Ленинские, СССР
Погребан в Мавзолей на Ленин, Москва
Националност СССР, Русия
Религия атеист
Полит. партия КПСС
Професия юрист
Подпис Unterschrift Lenins.svg

Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Илич Ленин или само Ленин, е руски и съветски политик и държавен деятел, революционер и един от главните организатори и ръководители на Октомврийската революция. Той е от руско-еврейско-чувашки произход. Създател е и водач на Руската социал-демократическа работническа партия (болшевики), известна повече като болшевишката партия, създател на Третия комунистически интернационал и на първата социалистическа държава в света, първият министър-председател на Съветския съюз и създател на идеология, останала в историята с името марксизъм-ленинизъм. След Октомврийската революция е водач на Руската съветска федеративна социалистическа република, а от 1922 - де факто лидер на СССР. Обявен е от списание Тайм за една от стоте най-влиятелни личности на 20 век.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Детство и образование[редактиране | edit source]

Семейство и произход[редактиране | edit source]

Семейство Улянови

Владимир Улянов е роден в Симбирск (днес преименуван на негово име Уляновск) в Средното Поволжие на 22 април (10 април стар стил) 1870 година в семейството на Иля Улянов и Мария Улянова и е кръстен в Руската православна църква.[2][3] В семейството са общо шест деца.

Иля Улянов (1831-1886) е учител и просветен деец,[4] работил дълги години в просветната администрация на Симбирска губерния, достигайки до поста директор на началните училища. През 1882 година получава наследствена дворянска степен. Майката, Мария Улянова (1835-1916), също работи известно време като учителка. Тя е дъщеря на лекаря Александър Бланк, евреин, приел православието и получил наследствена дворянска степен, и Ана Гросшопф, чието семейство е с волжконемски и шведски корени. Някои от по-далечните предшественици на Ленин произлизат и от други етнически групи, като мордовци и калмики.

Екзекуцията на брат му и оформянето на бъдещия революционер[редактиране | edit source]

През януари 1886 година Иля Улянов умира от мозъчен кръвоизлив. През май следващата година най-големият брат на Ленин, Александър Улянов е арестуван и обесен заради участие в терористичен заговор за покушение срещу цар Александър III.[5] Сестра му Анна Улянова, която е била заедно с брат му по време на ареста, е изгонена от дома им и изпратена да живее в семейното имение в Кокушкино край Казан. Тези събития повлияват силно на младия Ленин и според официалните му биографи, изиграват основна роля за ориентирането му към радикална политическа дейност.

От 1879 до 1887 година Ленин учи в Симбирската гимназия, която завършва със златен медал. Той е добър атлет и се занимава с плуване и фигурно пързаляне. Той също така чете много и обича да играе шахмат. През август 1887 година е приет в Казанския университет, където започва да учи право и се запознава с трудовете на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Присъединява се към студентските протести и бунтове, което води до ареста му през декември същата година. Като брат на осъден терорист, той е изключен от университета, забранено му е да учи в други висши училища и е поставен под полицейски надзор.[6] През 1890 година му е разрешено да продължи образованието си в Санктпетербургския университет.[7] През януари 1892 завършва право с отличие.[8] Ленин изпъква и с успехите си по латински и гръцки и научава немски, но познанията му по френски и английски остават ограничени.[9]. Упражнява професията юрист само три месеца, като помощник адвокат, но не се справя с нито едно дело. Екзекуцията на брат му се отразява и на неговия първи професионален избор. В своето досие Ленин посочва, че упражнява професията журналист. Тази професия е посочена в документите за самоличност – лична карта. Първите професионални изяви младият Ленин реализира в обществено политическата сфера като журналист и редактор, които предопределят неговото политическо бъдеще.

Ранна революционна дейност[редактиране | edit source]

Полицейската снимка на Улянов от 1895 година

През есента на 1888 година на Улянов е разрешено да се завърне в Казан. Там той участва в марксистки кръжоци, където се изучават и обсъждат съчиненията на Маркс, Енгелс и Плеханов.[10]. За известно време се опитва да се занимава със селско стопанство в имение, закупено от майка му. По-късно на това място е построен музей на Ленин.[11]. През 1889 година семейството се мести в Самара, където след дипломирането си Владимир Улянов работи като адвокат, поддържа връзка с местните революционери и се занимава главно с дела, свързани с поземлената собственост.[12][13]

През 1893 година той се премества да живее в Санкт Петербург и подновява политическата си дейност, която обединява заедно няколко местни марксистки групи. Те се занимават с писането на трудове по проблемите на марксистката политикономия, историята на руското освободително движение и разработват програмата на социал-демократическата партия. Част от тези произведения са издадени легално. Дейността на Ленин като публицист и изследовател на капитализма в Русия го прави известен и популярен сред социал-демократите, опозиционно настроените либерали, както и сред редица други кръгове.[14] През май 1895 година Владимир Илич заминава зад граница. В Швейцария той се среща с Георгий Плеханов, в Германия с Вилхелм Либкнехт и във Франция с Пол Лафарг, а след завръщането си заедно с други млади революционери основава организацията Съюз на борбата за освобождение на работническата класа[15]. Съюзът води умело пропагандаторска дейност сред работниците.

На 7 декември същата година, заедно с други участници в организацията, Владимир Улянов е арестуван по подозрения в заговор срещу император Александър III и остава в затвора в продължение на 14 месеца.[16] През февруари 1897 година е освободен от затвора, но е интерниран в село Шушенское, Енисейска губерния, в южната част на Сибир. През юли 1898 година той се жени за своя съратничка, социалистката Надежда Константиновна Крупская. През април 1899 г. под псевдонима Владимир Илин издава труда „Развитие на капитализма в Русия“ - първата от 30-те му книги, написани по време на заточение.[16][17] В края на 1890-те става известен сред марксистите под псевдонима К.Тулин. През 1898 година се провежда първият конгрес на РСДРП.

Първа емиграция 1900-1905 година[редактиране | edit source]

Ленин напуска Русия на 29 юли 1900 година и заминава за Швейцария, където води преговори с Плеханов за издаване на нов вестник, „Искра“. Тиражът на вестника е 8000 екземпляра, но понякога и 10 000. Разпространението му спомага за създаване на нелегални организации в Руската империя. Ленин живее в Мюнхен (1900–1902), Лондон (1902–1903) и Женева (1903–1905).[18][19] През 1902 година излиза неговият труд „Какво да се прави: наболелите въпроси на нашето движение“. Заглавието повтаря заглавието на книгата на Николай ЧернишевскиКакво да се прави“. През 1903 година в Лондон се провежда вторият конгрес на РСДРП. Владимир Улянов приема активно участие в подготовката на конгреса, от 1901 година той работи по програмата и устава на партията. Програмата се състои от две части: програма-минимум и програма-максимум. Първата предлага сваляне на царизма и установяване на демократична република, унищожаване на остатъците на крепостничеството, въвеждане на осемчасов работен ден, признание на правото на нацията на самоопределение и установяване на равноправие на отделните нации; програмата-максимум определя крайната цел на партията — построяване на социалистическото общество посредством социалистическа революция и диктатура на пролетариата. На самия конгрес той е председател на редица заседания и взима отношение и се произнася по много въпроси. Появяват се различни мнения и разногласия по редица въпроси, които се разделят основно на две - „твърди“ (последователите на Ленин) и „меки“ (последователите на Мортов). Противниците на Ленин виждат в неговото предложение не партия на работниците, а секта за заговор.[20][21] Тези събития са в основата на разделянето по-нататък на партията на болшевики (от мнозинство, на руски болшинство) и меншевики (от малцинство, на руски меншинство).[22]

Революцията от 1905-1907 година[редактиране | edit source]

Още в края на 1904 година, на фона на нараствающото стачно движение, между фракциите на „мнозинството“ и „малцинството“ освен организационни, се появяват и разногласия по политическите въпроси.[23] Революцията от 1905-1907 година заварва Ленин в Швейцария.

На III-ия конгрес на РСДРП, проведен в Лондон през април 1905 година, Ленин подчертава, че основната задача на революцията е да се сложи край на самодържавието и останките от крепостничество в Русия. Въпреки буржоазния характер на революцията, по мнението на Ленин, главната ѝ движеща сила трябва да бъде работническата класа, като най-заинтересована от победата, а нейните естествени съюзници – селяните. Одобрявайки гледната точка на Ленин, конгресът определя тактиката на партията: организиране на стачки, демонстрации и подготовка на въоръжени въстания.

При първа възможност, в началото на ноември 1905 Ленин нелегално, под фалшиво име пристига в Санкт Петербург и oглавява избраните от конгреса Централен и Петербургски комитети на болшевиките; голямо внимание отделя на ръководството на вестник „Нов живот“. Под ръководството на Ленин партията подготвя въоръжено въстание. По това време работи по книгата „Двете тактики на социалдемокрацията в демократичната революция“, която набляга на необходимостта от хегемония на пролетариата и въоръжено въстание. В борбата за привличане на своя страна на селяните (която се провежда активно чрез Есерите), Ленин пише брошурата „За селската беднота“.

През 1906 заминава за Финландия. През 1907 година Ленин е сред организаторите на Тифлиския банков обир, като през есента отново напуска страната. Според Ленин, въпреки поражението на декемврийското въоръжено въстание, болшевиките използват всички революционни възможности, като първи тръгват по пътя на въстанието и последни го изоставят, когато този път става невъзможен.[24]

Втора емиграция 1908 - 1917 година[редактиране | edit source]

В началото на януари 1908 г. Ленин се връща в Женева. Поражението на революцията от 1905 - 1907 г. не го спира да продължи борбата, вярвайки в неизбежното повторение на революционния подем. „Победените армии се учат бързо“[25], пише по-късно Ленин за този период.

В края на 1908 година заедно с Григорий Зиновиев и Лев Борисович Каменев се премества в Париж. Това е първата му среща и запознаване с Инеса Арманд, с която има връзка до нейната смърт през 1920 година. През 1909 г. публикува големия си философски труд „Материализъм и емпирокритицизъм“. Написан е, след като Ленин осъзнава колко широка популярност придобиват в средите на социалдемократите материализма и емпирокритицизма.

През 1912 г. решително се разделя с меншевиките, настоявайки за легализация на РСДРП. На 5 май 1912 година излиза първия брой на вестник „Правда“. Крайно неудовлетворен от редакциите на вестника, чийто главен редактор е Сталин, Ленин изпраща Каменев в Петербург. За две години Улянов публикува 270 статии във вестника, като междувременно е и представител на РСДРП във Втория Интернационал.

Първата световна война го заварва в Австро-Унгария. Заподозрян в шпионаж, той е арестуван от австрийската жандармерия. След застъпничеството на депутата от австрийския парламент Адлер, той е освободен на 6 август 1914 година. Ленин определя войната като империалистическа и чужда на интересите на трудещите се. По това време той заявява, че се е превърнал от социал-демократ в комунист.[26]

През 1916 година се мести от Берн в Цюрих. Тук той завършва своя известен очерк „Империализмът като последен стадий на капитализма“. Ленин не очаква революция през 1917 година. Но през април 1917 година с помощта на германските власти той и още 35 съратника напускат Швейцария през Германия и се отправят с влак за Русия.

Февруарската революция от 1917 г. и априлските тезиси[редактиране | edit source]

Ленин в нелегалност дегизиран като работник под името К. П. Иванов, юли 1917 г.

През февруари 1917 година зимата е сурова, цари всеобщ глад и изтощение от войната. Настъпва икономическа криза. Революцията започва в началото на месец февруари с няколко стачки и демонстрации на петроградските работници. В следващите дни стачката се разпространява из целия град и напрежението расте. При сблъсъците с полицията има много човешки жертви. Столицата е в хаос и размирици. На 2 март царят абдикира. Ленин се завръща в Русия през април и призовава към „социална революция“.[27] По улиците на Петроград за посрещането му, по данни на большевиките, са мобилизирани 7000 войници[28]. Призивът за социална революция смущава даже привържениците му[29]. Появяват се дори призиви сред матросите за арестуването на Ленин. Войниците от Московския полк взимат решение да разгромят редакцията на вестник „Правда“.[30]. На 4 април Ленин излиза с тезиси, които са публикувани в „Правда“ едва на 7 април.[31] Новите идеи на вожда се струват твърде радикални дори на близките му съратници.[32].[33] Това са знаменитите „Априлски тезиси[34] В тях той заявява:„Никаква подкрепа на временното правителство“ и „Цялата власт – на Съветите“ (вся власть — Советам), говори за прерастване на буржоазната революция в пролетарска и ликвидиране на армията и полицията. Той също така се обявява против войната, като я нарича грабителска и империалистическа. От април до юли написва над 170 статии, брошури и проекти на резолюции.

Октомврийската революцията от 1917 година[редактиране | edit source]

В Петроград недоволството от режима кулминира по време на юлските бунтове на работниците и войниците.[35] След като са потушени, правителството обвинява Ленин и болшевиките за това.[36] Опонентите на Ленин също обвиняват Ленин като го наричат немски агент и провокатор, единственият, който ги защитава, е Троцки.[37]

Временното правителство арестува болшевиките и обявява партията им за незаконна. Това принуждава Ленин да имигрира отново, този път във Финландия. Там правейки равносметка на събитията, той се уверява че временното правителство трябва да бъде свалено с въоръжена борба.[38] Междувременно той публикува Държава и революция (1917), където предлага съвети на работници, селяни и войници вместо парламент.[39]

Ленин се завръща в Русия през октомври и ръководи революцията от Смолни, атаката на Зимния дворец и установяването на властта на болшевиките. Октомврийската революция (7-ми ноември по нов стил) довежда до установяване на нова обществена система в Русия, характерна с тоталитарна еднопартийна власт, централно планирана икономика и национализация на частната собственост. На 8 ноември 1917 г. Ленин е избран за председател на Съвета на народните комисари. Още през януари 1918 година той издава декрет за създаването на работническо-селска Червена армия. Една от първите му задачи е и подписването на Брест-Литовския мирен договор с Германия на 3 март 1918 година. В управлението на Русия Ленин въвежда тезата за диктатура на пролетариата. Той се обръща към учените от страната да излязат с предложения и план за възстановяване на промишлеността на Русия и нейното икономическо възраждане, както и развитието на науката. През 1919 година по инициатива на Владимир Илич Ленин е създаден Комунистическия интернационал.

На 30 август 1918 г. срещу него е извършено неуспешно покушение, според официалната версия от есерката Фани Каплан. Причините и мотивите за това покушение остават неизвестни до ден днешен.[40][41]. Има различни версии. Според една от тях това е заговор, организиран от Джерджински. Според друга покушението няма политически, а личен характер. Ленин е тежко ранен, в безсъзнание и в началото раните му се считат смъртоносни. Единият от куршумите попада във врата, точно под челюстта, а другият в ръката. За него се грижи и го оперира лекарят Владимир Минц. Той се възстановява сравнително бързо, но се счита, че неизваденият куршум от тялото му е една от причините за влошаване на здравето му по-късно.

Глава на Съветския съюз[редактиране | edit source]

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

След революцията извършва репресии срещу частта от интелигенцията, противопоставяща се на реформите му. При неговото управление започва и насилственото изселване на различни противници на революцията, както и създаването на първите принудително-трудови лагери, станали известни по-късно под управлението на Сталин като ГУЛАГ. Същевременно Ленин успява да въведе ред в обзетите от хаос армия, стопанство и държавен апарат на Русия посредством системата на "военния комунизъм". Под негово ръководство са отблъснати интервентските войски на Антантата и са разгромени белогвардейските армии в Гражданската война в Съветска Русия. През 1921 г., с цел да изведе страната от тежката следвоенна икономическа криза, Ленин предлага въвеждането на т.нар. Нова икономическа политика (НЕП), в която има елементи на дребно пазарно стопанство. Чрез НЕП се постига раздвижване на търговските връзки и създаването на данъчен контрол върху тях. С развиването на едрата и лека промишленост и държавната търговия НЕП става излишно, създаващо буржоазия, бреме и е отменена от Сталин.

Външна политика[редактиране | edit source]

Ленин е основоположник на първата в света "държава на работниците и селяните". Милиони хора по света са вдъхновени от примера на Съветска Русия и се опитват да го следват – това се насърчава и от официалната политика на СССР за осъществяване на политиката на износ на революция по целия свят.

В самото начало на управлението на Ленин на дотогава подвластните на Руската империя народи е дадена възможност за самоопределение в национални държави. Скоро обаче почти всички новообразувани държави - Финландия, Украйна, кавказките републики са овладени от враждебни на Съветска Русия правителства, които започват война срещу нея. Това кара Ленин да промени отношението си по въпроса и след завоюването на някои от тези страни от Червената армия да ги присъедини към ново държавно обединение под доминацията на Русия – Съветския съюз.

Смърт[редактиране | edit source]

Последната снимка на Ленин

Ленин умира на 21 януари 1924 г., като през последните две години преди това е на практика неработоспособен, получава удар и прекарва времето си в инвалидна количка в градчето Горки край Москва. По инициатива на Сталин е държан откъснат от текущите събития. В едно от последните си напътствия, Ленин диктува т.нар. "Писмо до Конгреса", в което съветва своите съмишленици да сменят Сталин от поста "генерален секретар на ВКП(б)", тъй като е особено властолюбив. Текстът на писмото е държан в тайна от обществеността, вкл. и от състава на Конгреса на болшевишката партия и става известен едва при последното издаване на събраните съчинения на Ленин (55 тома) по времето на Горбачов.

След смъртта му, по предложение на Лев Троцки, Ленин е балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад. В него е изложено на показ балсамираното тяло на Владимир Ленин. Монументалната гранитна сграда на Алексей Шчусев заимства някои елементи на античните мавзолеи особено на гроба на Кир Велики.

Годините след Ленин[редактиране | edit source]

Литературни произведения[редактиране | edit source]

  • Империализмът като най-висок стадий на капитализма - Популярен очерк, 1916 г.

Бележки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Time 100: V.I. Lenin
  2. Read, Christopher, Lenin (2005) Abingdon: Routledge p. 4.
  3. Hill, Christopher, Lenin and the Russian Revolution (1971) Penguin Books:London p. 35.
  4. Значение слова "Ульянов Илья Николаевич" в Большой Советской Энциклопедии. // bse.sci-lib.com. Посетен на 16 август 2009.
  5. Christopher Read (2005) Lenin: 16
  6. Hill, Christopher, Lenin and the Russian Revolution (1971) Penguin Books:London p. 36.
  7. Service, Robert. Lenin: A Biography. London, Pan. ISBN 0-330-49139-3.
  8. Read, Christopher Lenin (2005) p. 18.
  9. Danilov, Eugene. Lenin: Secrets of Life and Death. Zebra E, Moscow, 2007. ISBN 978-5-17-043866-2. с. 181.
  10. Цит. по: Шуб В. Политические деятели России. — С. 157.
  11. Дом-музей В. И. Ленина в с. Алакаевка
  12. J. Brooks and G. Chernyavskiy (2007) Lenin and the Making of the Soviet State. Bedford/St Martin's: Boston and New York
  13. Е. Тетерев Октябрьская революция и адвокатура: путь к правовому государству и гражданскому обществу
  14. История России XX — начала XXI века / А. С. Барсенков, А. И. Вдовин, С. В. Воронкова; под ред. Л. В. Милова. — М.: Эксмо, 2007. — 960 с.
  15. Ленин В. И. Полное собрание сочинений. / подг. Никольской Л. Ф. — Т. 2. — С. 660. — «Даты жизни и деятельности В. И. Ленина».
  16. а б Lenin, V.I.. The Development of Capitalism in Russia: The Process of the Formation of a Home Market for Large-Scale Industry. // Written in 1896–1899; First printed in book form in March 1899; Published according to the text of the second edition, 1908. Посетен на 2007-03-16.
  17. В. И. Ленин «Развитие капитализма в России».
  18. Paul Le Blanc (1908) Revolution, Democracy, Socialism, Selected Writings of Lenin. London, Pluto Press p. 9
  19. Rupert Woodfin (2004) Introducing Marxism. Royston: Icon Books: 89–90
  20. Ленин В. И. Рассказ о II съезде
  21. Дойчер И. Вооружённый пророк. — М., 2006. — С. 92.
  22. Наш Ильич. К 140-летию со дня рождения Ленина. Радио Свобода, запись передачи, вышедшей в эфир 21 января 1958 года.
  23. [С. Тютюкин, В. Шелохаев. Стратегия и тактика большевиков и меньшевиков в революции http://www.situation.ru/app/j_art_689.htm]
  24. Ленин В. И. Кризис меньшивизма // Полное собрание сочинений. — 5-е изд. — М.: Издательство политической литературы, 1958—1965. — Т. 14. — С. 169.
  25. Ленин В.И.: ПСС, Детская болезнь «левизны» в коммунизме (1920)
  26. «Воспоминания о Ленине», «Государственное издательство политической литературы», Москва, 1956, С. Ю. Багоцкий: «Это конец II Интернационала,-произнес он (Ленин) и добавил:-С сегодняшнего дня я перестаю быть социал-демократом и становлюсь коммунистом»
  27. Мельгунов, С. П. «Золотой немецкий ключ» к большевистской революции// Как большевики захватили власть. «Золотой немецкий ключ» к большевистской революции / С. П. Мельгунов; предисловие Ю. Н. Емельянова. — М.: Айрис-пресс, 2007. — 640 с.+вклейка 16 с. — (Белая Россия). ISBN 978-5-8112-2904-8, стр. 571
  28. Мельгунов, С. П. «Золотой немецкий ключ» к большевистской революции// Как большевики захватили власть. «Золотой немецкий ключ» к большевистской революции / С. П. Мельгунов; предисловие Ю. Н. Емельянова. — М.: Айрис-пресс, 2007. — 640 с.+вклейка 16 с. — (Белая Россия). ISBN 978-5-8112-2904-8, стр. 571
  29. Мельгунов, С. П. «Золотой немецкий ключ» к большевистской революции// Как большевики захватили власть. «Золотой немецкий ключ» к большевистской революции / С. П. Мельгунов; предисловие Ю. Н. Емельянова. — М.: Айрис-пресс, 2007. — 640 с.+вклейка 16 с. — (Белая Россия). ISBN 978-5-8112-2904-8, стр. 566
  30. Мельгунов, С. П. «Золотой немецкий ключ» к большевистской революции// Как большевики захватили власть. «Золотой немецкий ключ» к большевистской революции / С. П. Мельгунов; предисловие Ю. Н. Емельянова. — М.: Айрис-пресс, 2007. — 640 с.+вклейка 16 с. — (Белая Россия). ISBN 978-5-8112-2904-8, стр. 572
  31. Никонов В. А. Молотов: Молодость. — М.: ВАГРИУС, 2005. — С. 257.
  32. Плеханов Г. В. «О тезисах Ленина и о том, почему бред бывает подчас весьма интересным», «Единство» 1917: 9 апреля, № 9; 10 апреля, № 10; 12 апреля, № 11
  33. Молотов В. М. О Владимире Ильиче Ленине. — Ч. 2. — Л. 8.
  34. Схватка вокруг «апрельских тезисов». — Пётр Романов, политический обозреватель «РИА Новости»
  35. Read, Christopher, Lenin (2005): 158–61
  36. Read, Christopher, Lenin (2005): 160–1
  37. Biography of Grigory Aleksinsky, XPOHOC, www.hrono.ru
  38. Read, Christopher, Lenin (2005): 162–3
  39. Lenin, Vladimir. The State and Revolution. // 1917.
  40. Покушения в Кремле: От Ленина до Ельцина Тайны. Версии. Подоплёка. Николай Зенькович | Право | Власть
  41. Непредсказуемое прошлое. Алгоритмы реконструкции