Анна Ивановна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Анна (Русия))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Анна.

Анна
руска императрица и самодържец всеруски
Louis Caravaque, Portrait of Empress Anna Ioannovna (1730).jpg
Лични данни
Управление 29 януари 1730 - 28 октомври 1740
Коронация 9 май 1730
Пълно име Анна Ивановна
Други титли херцогиня на Курландия
Родена 7 февруари* 1693
Москва, Русия
Починала 28 октомври* 1740
Санкт Петербург, Русия
Погребана в Катедралата "Св. Петър и Павел", Санкт Петербург
Предшествана от Петър II
Наследена от Иван VI
Династия Романови
Баща Иван V
Майка Прасковя Салтикова

Анна Ивановна (на руски Анна Ивановна) е херцогиня на Курландия (1711-1730) и императрица на Русия (1730-1740). Най-влиятелна фигура в нейния двор е херцог Ернст Йохан Бирон. При управлението на императрица Анна Русия участва във Войната за полското наследство и Руско-турската война от 1735-1739.

Биография[редактиране | edit source]

Анна Ивановна е дъщеря на цар Иван V и племенница на император Петър I Велики. През ноември 1710 чичо ѝ я жени за Фридрих Вилхелм, херцог на Курландия, но след отпътуването на двамата от Санкт Петербург през януари 1711 херцогът умира. Анна пристига сама в Курландия и управлява страната с помощта на своя съветник Петър Бестужев. След смъртта на съпруга си тя не се жени, но се смята, че дълго време неин любовник е Ернст Йохан Бирон.

След смъртта на руския император Петър II през 1730, Върховният таен съвет, начело с княз Дмитрий Голицин, поставя Анна Ивановна на трона. В замяна тя подписва т.нар. кондиции - ограничения на властта ѝ в полза на Съвета. Въпреки това, малко по-късно, с подкрепата на гвардията и дворянството, тя отменя кондициите и разпуска Върховния таен съвет, като членовете му са екзекутирани или изпратени на заточение. Възстановена е тайната полиция, която смазва всички опити за противопоставяне на режима. Императрицата изпитва недоверие към руската аристокрация и на ръководни позиции са издигнати много хора с германски произход. Сред тях са Ернст Йохан Бирон, външният министър Андрей Остерман, военния министър Бурхард Мюних.

Външната политика на Русия при управлението на Анна Ивановна се определя от съюза с Карл VI, ерцхерцог на Австрия и император на Свещената Римска империя. Двете страни постигат успех във Войната за полското наследство (1733-1738). Те успяват да изместят от трона на Жечпосполита Станислав Лешчински, подкрепян от Франция, Испания и голяма част от поляците, като поставят на негово място Август III, което засилва руското влияние в Полша.

Отново в съюз с Австрия, през 1736 Русия започва война срещу Османската империя. След като първоначално успява да окупира Крим, Русия губи повечето от завладените територии, а след сепаративния мир между Карл VI и османците е принудена да прекрати войната. Към Русия е присъединен град Азов, при условие, че укрепленията му бъдат разрушени.

Малко преди смъртта си Анна Ивановна посочва за свой наследник Иван VI, внук на нейната сестра Екатерина Ивановна, който по това време е на няколко месеца. Императрица Анна умира през 1740.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna of Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Фридрих Вилхелм херцогиня на Курландия (1711 – 1730) Фердинанд
Петър II Алексеевич императрица на Русия (1730 – 1740) Иван VI Антонович