Василий III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Василий III
Василий III Иванович
Велик княз на Москва
Vasili III of Russia.jpg
Роден
Починал
ПогребанМосква, Русия

Религияправославие
Управление
Период1505 – 1533
ПредшественикИван III
НаследникИван IV
Coat of arms of Russia (XV Century).svg
Семейство
РодРюриковичи
БащаИван III
МайкаСофия Палеологина
Братя/сестриЕлена Ивановна
СъпругаСоломония Сабурова (1505)
Елена Глинская (1527)
ДецаИван IV
Юрий Василевич
Василий III в Общомедия

Василий III Иванович (на руски: Василий III Иванович) е велик княз на Московското княжество от 1505 до 1533. Той продължава политиката на баща си Иван III, като централизира управлението и присъединява към княжеството няколко съседни области.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Василий III е син на Иван III Велики и София Палеологина, племенница на последния византийски император. Според договор с императора на Свещената римска империя Максимилиан I Василий е първият цар на Руските земи.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Василий III се възползва от затрудненията на литовския велик княз Зигмунт I и през 1512, с помощта на разбунтувалия се литовски княз Михаил Глински, превзема Смоленск, най-важната крепост по източната граница на Литва. През 1522 Зигмунт I е принуден да признае загубата на града. Василий присъединява към Московското княжество и последните автономни руски области – Псков (1510), Волоколамск (1513), Рязан (1521) и Новгород Северски (1522).

Отношенията на Василий III с татарските му съседи са сложни. През 1519 войските на кримския хан Мохамад Гирай достигат до Москва. В същото време Василий успява да наложи влиянието си на изток, като поставя на трона на Казанското ханство подкрепяни от него претенденти.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешната си политика Василий III потиска всяка опозиция или опит за критика към действията му. Той се опитва да ограничава привилегиите на болярите, като много видни фигури са изпратени в изгнание (Василий Шуйски, Иван Воротински) или в затвора (Максим Грък, Васиян Патрикеев) или екзекутирани (Иван Берсен-Беклемишев). Дори московският митрополит Варлаам е отстранен от поста си, защото не подкрепя Василий в борбата му с княз Василий Шемячич.

Наследник[редактиране | редактиране на кода]

Голям проблем за Василий става липсата на наследник. През 1526 той изпраща жена си Соломония Сабурова в манастир и се жени за Елена Глинска, племенница на Михаил Глински, а според някои сведения и потомка на сръбските князе. През 1530 тя ражда син, който наследява Василий като Иван IV. Според легендите, Соломония Сабурова също ражда син няколко месеца след изпращането си в манастир.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Горматюк, Александр А. Царский лик. Надгробная икона Великого князя Василия ІІІ. М., Всеросс. худ. научно-рест. центр им. И. Е. Грабаря, 2003.
  • Шишов, Алексей В. Василий III. Последний собиратель земли Русской. М., Вече, 2007 (Устроители земли Русской).
  • Филюшкин, А.И. Василий III. М., 2010.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vasili III of Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Иван III Велики велик княз на Москва (1505 – 1533) Иван IV Грозни