Георги Лвов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Лвов
Георги Лвов
Премиер на Руска република
Мандат
2 март 1917 – 7 юли 1917
Назначен от Временно руско правителство
Предшественик Николай Голицин
Наследник Александър Керенски
Роден
Починал
7 март 1925 г. (63 г.)
Полит. партия Конституционно-демократична партия
Университет Московски държавен университет
Подпис Lvov GE sig.jpg

Георги Евгениевич Лвов (от руски Георгий Евгеньевич Львов) е руски дворянин, княз. Държавник, министър-председател на Русия от 15 март до 21 юли 1917 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Лвов е роден 21 октомври 1861 г. в Дрезден, Германия. Баща му е принц Евгений Лвов (1817 – 1896 г.), маршал на благородството в област Алескин, известен с либералните си възгледи, майка му е Барбара Мосолов (1828 – 1904 г.). Най-големият му брат Алекс (живял до 1896 г.) е начело на Московската школа на живописта. Друг от братята му, Владимир, е главен архиватор в Министерство на външните работи в Москва. Детството си Лвов прекарва в Поповка-район Алексин близо до Тула, а след като децата порастват семейството се мести в Москва. Лвов завършва частно училище в Москва през 1881 г. и Московския университет през 1885 г. с диплома по право. През 1900 г. става председател на земството в Тула, след това той се жени за графиня Бобринск, която умира през 1903 г. Работи на държавната служба до 1893 г. Неославянофил по политически възгледи, той бързо се превръща в активен участник в движението Земствос в началото на ХХ век. Той също организира борби срещу глада. По време на Руско-Японската война през 1905 г. се присъединява към Конституционно-демократическа партия (кадети). Една година по-късно партията печели изборите за Първата руска дума. Година по-късно е лидер на Съюза на Земствос и член на Земгор. Организациите участват в подпомагането и лекуването на ранените руски войници по време на Първата световна война. Като депутат, той участва в благотворителни мероприятия, за да помогне на гладните и бедните жертви на пожара. По време на премиерския пост на който е изпратен в Иркутск той споделя някои от идеите на Пьотър Столипин. През 1909 г. той публикува книга в региона на Амур, като в нея разкритикува руските власти за неизпълнение на задължението за осигуряване на добър живот на хората, а след това той отива в Канада, за да се запознае с делото за презаселване. От 1911 г. е в Партията на прогресистите. През 1912 г. неговата кандидатура за поста за кмет на Москва е била отхвърлена от министъра на вътрешните работи, който намира в публичните изявления на Лвов „антиправителствена пропаганда отрова.“ Председател е на Всеруския съюз на Земствос (1914).

По време на Февруарската революция в Русия е назначен от абдикиралия император Николай II за министър-председател на Временото правителство. Не успява да събере достатъчно подкрепа и подава оставка през юли 1917 г. в полза на министъра на правосъдието Александър Керенски. След Oктомврийската революция е арестуван. След като е освободен емигрира във Франция, където прекарва остатъка от живота си. Пише автобиографията си озаглавена „Воспоминания“, а Тихон Полнер издава негова биография „Жизненный путь князя Георгія Евгеніевича Львова. Личность. Взгляды. Условія дѣятельности“ (1932). Умира в Париж и е пограбан в гробището Сен-Женевиев де-Боис.

Негов паметник е изграден в Алексин, както и малка изложба за живота му в градския музей. В Поповка има и друг паметник срещу местната църква и плакат на стената на основаното от него местно училище.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Львов, Георгий Евгеньевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.