Октомврийска революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Октомврийската революция)
Вижте пояснителната страница за други значения на Октомврийска революция.

Октомврийска революция
Октябрьская революция
Руска революция
CruiserAurora061609.jpg
Крайцерът „Аврора“, дал началото на революцията
СтранаРуска република Руска република
Дата7 ноември – 8 ноември 1917 г.
Основни целипремахване на капитализма и социалистическа трансформация
Резултати
  • Победа на болшевиките
  • Образуване на РСФСР
  • Начало на гражданската война
ОрганизаторБолшевишка партия
Движещи силиПоддръжници на прехвърлянето на държавната власт към болшевишката партия
Брой на участницитеоколо 61 500 (вкл. червеногвардейци и доброволци)
ПротивнициПоддръжници на временното руско правителство
Арестуваничленовете на временното руско правителство

бележки
  • Болшевиките завземат Зимния дворец практически без организирана съпротива.
Октомврийска революция в Общомедия

Октомврийската революция, наричана също Октомврийско въстание, Болшевишки преврат, Октомврийски преврат и други подобни, е едно от най-значимите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 г. и оказало влияние на световната история за десетилетия напред. Официалното ѝ название в СССР е Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).

Процесът на установяване на властта на болшевишката партия в рамките на Руската империя, започва на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 година в столицата Санкт Петербург. По същество тя е въоръжен преврат и замяна на Временното правителство, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари същата година.

Резултат от революцията са Гражданската война, свалянето на Временното правителство и идването на власт на правителство, сформирано от Втория общоруски конгрес на съветите, в който абсолютно мнозинство от делегатите имат болшевиките и техните съюзници левите есери, поддържани от някои национални организации, малка част от меншевиките-интернационалисти и някои анархисти. През ноември 1917 г. новото правителство получава поддръжката на мнозинството на извънредния Конгрес на селските депутати.

Временното правителство е свалено от въоръжено въстание на 25 – 26 октомври (7 – 8 ноември по нов стил), чиито главни ръководители са Владимир Ленин, Лев Троцки, Яков Свердлов и др. Непосредственото ръководство на въстанието се осъществява от Военно-революционния комитет на Петроградския съвет, в който влизат и левите есери. Успехът на въстанието се дължи на поддръжката на значителна част на народа, бездействието на Временното правителство, неспособността на меншевиките и десните есери да предложат реална алтернатива на болшевизма.

На практика Троцки извършва цялата организационна и агитационна дейност по подготовката на въстанието. По това време Ленин е в принудителна емиграция във Виборг (тогава във Финландия), Сталин, като член на революционния комитет осъществява връзката с Ленин, който непрекъснато пише инструкции, Каменев и Зиновиев се обявяват против въстанието или поне то да се отсрочи, Виктор Ногин и Алексей Риков са председател и зам. председател на Московския съвет и нямат участие в Петроград. На 23 октомври, два дена преди щурма на Зимния дворец, Троцки държи агитационна реч пред гарнизона от Петропавловската крепост, оценяван като колебаещ се. Друго, особено важно обстоятелство, е идеята на Троцки въстанието да бъде под егидата на Петросъвета (вече 90% болшевизиран), а не на РСДРП, като по този начин въстанието придобива легитимност. (В Русия, в този период на двувластие, съветите на работническите и войнишките депутати са втората официална власт, наред с Думата и Временното правителство). Затова е организиран и II-ят конгрес на Петросъвета, който протича от 25 до 27 октомври в Смолни, едновременно с въстанието. Лозунгът „Вся власть советам!“ (Ленин, Априлски тезиси) привлича към революцията и по-широки маси, не само болшевики. Впоследствие ролята на Ленин и особено на Сталин ще бъде силно преувеличена, а приносът на Троцки – омаловажен.

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват широк спектър оценки за Октомврийската революция: за едни това е национална катастрофа, прекъснала естествения ход на развитие на предреволюционна Русия, довела до гражданска война, изоставане от другите държави и установяване в Русия на тоталитарна система на управление (или наопаки – към края на Велика Русия като империя).

За други Октомврийската революция е най-великото прогресивно събитие в историята на човечеството, оказало огромно влияние на целия свят, позволило на Русия да избере некапиталистически прогресивен път на развитие, изкарало страната от вековната изостаналост, обезпечило невиждан по-рано растеж на икономиката, науката, индустрията и селското стопанство, ликвидирала феодалните порядки и през 1917 г. по-скоро спасила страната от катастрофа. Според съветската историография октомври 1917 г. е исторически предопределен и неизбежен край на пътя, по който „народните маси“ са тръгнали съзнателно и под ръководството на болшевиките, водещ до освобождението на всички народи по света.

Между тези две крайни гледни точки има и широк спектър от други мнения на историци по целия свят, опитващи се да определят що за събитие е Октомврийската революция.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Октябрьская революция“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​