Комунистическа страна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Комунистическа страна е тази, която обикновено се управлява от една партия, представляваща пролетариата, като се ръководи от марксистко-ленинска философия, с цел постигане на комунизма. Налице са и няколко случая на комунистическите държави, с политическо участие на други непартийни организации като синдикати, заводски комитети, както и прякото демократично участие.[1][2][3][4][5] Терминът „комунистическа страна“ се използва от западни историци, политолози и медии за позоваване на тези страни. Въпреки това, за разлика от западното използване, тези страни не описват себе си като „комунистически“ нито пък твърдят, че са постигнали комунизма. Те говорят за себе си като социалистически държави или държави на работниците, които са в процес на изграждане на социализма.[6][7][8][9]

Комунистическите страни могат да бъдат ръководени от един централизиран партиен апарат, въпреки че страни като КНДР имат няколко партии. Тези партии обикновено са марксистко-ленински или техни производни варианти (включително маоизма в Китай и Чучхе в КНДР), с официална цел постигане на социализма и напредване към комунизъм. Тези страни обикновено се наричат от марксистите диктатури на пролетариата или диктатури на работническата класа, с което работническата класа е управляващата класа на страната, за разлика от капитализма, където буржоазията е управляващата класа.

Комунистически страни като СССР и КНР са критикувани от западните автори и организации на основата на липса на многопартийната западна демокрация, в допълнение към няколко други области, където социалистическо общество и западните общества се различават.

Разрастване[редактиране | редактиране на кода]

През 20-ти век, първата конституционна социалистическа държава в света става Русия през 1917 г. През 1922 г. се присъединява към други бивши територии на империята, за да се превърне в Съюз на съветските социалистически републики (СССР). След Втората световна война, червената армия окупира голяма част от Източна Европа и по този начин спомага за създаването на комунистически правителства в тези страни. Повечето комунистически страни в Източна Европа са съюзници на СССР, с изключение на СФР Югославия, която се обявява за необвързана. През 1949 г., след война срещу японската окупация и гражданската война, довела до комунистическа победа, е създадена Китайската народна република. Комунистически страни също са провъзгласени в Куба, Виетнам, Лаос и Камбоджа. Комунистическа страна е създадена и в Северна Корея, въпреки че по-късно се разграничава от комунистическото движение. През 1989 г. комунистическите режими в Източна Европа се разпадат под обществения натиск и вълна от ненасилствени движения, довели и до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Днес, съществуващите комунистически страни в света са в Китай, Куба, Лаос и Виетнам.

Те не твърдят, че са постигнали социализъм или комунизъм в техните страни. Вместо това, твърдят, че изграждат и работят за създаването на социализма в техните страни.

Политическа сила[редактиране | редактиране на кода]

Исторически, политическата организация на много социалистически страни е доминирана от една партия. Някои комунистически правителства, като Северна Корея, Източна Германия или Чехословакия имат или са имали повече от една политическа партия, но всички малки партии са или били длъжни да следват ръководството на Комунистическата партия. В социалистическите страни, правителството не търпи критика на политики, които вече са били прилагани в миналото или се изпълняват в настоящето.[10]

Независимо от това, комунистически партии са печелили избори и управляват многопартийни демокрации, без да се установи еднопартийна държава. Примери са Сан Марино, Никарагуа (1979–1990)[11], Молдова, Непал (в момента), Кипър[12] и индийските щати Керала, Западен Бенгал и Трипура.[13] Въпреки това, за целта на тази статия, изброените не попадат в обхвата на определението за социалистическа страна.

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Карта с комунистическите страни, 2016

Настоящи страни, обявили се за комунистически[редактиране | редактиране на кода]

Следните страни са еднопартийни, в които институциите на управляващата комунистическа партия и държавата са станали свързани. Те обикновено са привърженици на марксизма-ленинизма, в частност. Изброени са заедно с годината на основаването им и съответните им управляващи партии:[14]

Страна От Партия Лидер
Flag of the People's Republic of China.svg Китайска народна република 1 октомври 1949 г. Китайска комунистическа партия Си Дзинпин
Flag of Cuba.svg Република Куба 1 юли 1961 г. Кубинска комунистическа партия Раул Кастро
Flag of Laos.svg Лаоска народнодемократична република 2 декември 1975 г. Лаоска народно-революционна партия Бунянг Ворачит
Flag of Vietnam.svg Социалистическа република Виетнам 2 септември 1945 г. (на север)

2 юли 1976 г. (обединен)

Комунистическа партия на Виетнам Нгуен Фу Чонг

Северна Корея[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of North Korea.svg Корейската народно-демократична република (от 1948 г.) твърди, че нейната система е социалистическа, въпреки че официалната идеология на правителството е Чучхе на Ким Ир Сен, за разлика от традиционната марксистко-ленинска. През 2009 г. конституцията на КНДР е изменена така, че не само отрича всички марксистко-ленински идеи, но също така и отпада всяко позоваване на „комунизма“.[15]

Многопартийни страни с управляваща комунистическа партия[редактиране | редактиране на кода]

Има многопартийни страни с комунистически партии, ръководещи правителството. Такива страни не се считат за комунистически, тъй като позволяват многото партии, и не предоставят конституционна роля за техните комунистически партии.

Молдова и Гаяна също се управляват от марксистко-ленински партии.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sloan, Pat. Soviet democracy. // 1937. Посетен на 19 July 2016.
  2. Farber, Samuel. Before Stalinism: The Rise and Fall of Soviet Democracy. // 1992. Посетен на 19 July 2016.
  3. Getzler, Israel. Kronstadt 1917-1921: the fate of a Soviet democracy.. // Cambridge University Press, 2002. Посетен на 19 July 2016.
  4. Webb, Sidney, and Beatrice Webb. Soviet communism: a new civilisation?. // 1935. Посетен на 19 July 2016.
  5. Busky, Donald F.. Democratic Socialism: A Global Survey. Praeger, July 20, 2000. ISBN 978-0275968861. с. 9. In a modern sense of the word, communism refers to the ideology of Marxism-Leninism.
  6. Wilczynski, J.. The Economics of Socialism after World War Two: 1945-1990. Aldine Transaction, 2008. ISBN 978-0202362281. с. 21. Contrary to Western usage, these countries describe themselves as ‘Socialist’ (not ‘Communist’). The second stage (Marx’s ‘higher phase’), or ‘Communism’ is to be marked by an age of plenty, distribution according to needs (not work), the absence of money and the market mechanism, the disappearance of the last vestiges of capitalism and the ultimate ‘whithering away of the state.
  7. Steele, David Ramsay. From Marx to Mises: Post Capitalist Society and the Challenge of Economic Calculation. Open Court, September 1999. ISBN 978-0875484495. с. 45. Among Western journalists the term ‘Communist’ came to refer exclusively to regimes and movements associated with the Communist International and its offspring: regimes which insisted that they were not communist but socialist, and movements which were barely communist in any sense at all.
  8. Rosser, Mariana V. and J Barkley Jr.. Comparative Economics in a Transforming World Economy. MIT Press, July 23, 2003. ISBN 978-0262182348. с. 14. Ironically, the ideological father of communism, Karl Marx, claimed that communism entailed the withering away of the state. The dictatorship of the proletariat was to be a strictly temporary phenomenon. Well aware of this, the Soviet Communists never claimed to have achieved communism, always labeling their own system socialist rather than communist and viewing their system as in transition to communism.
  9. Williams, Raymond. Socialism. // Keywords: A vocabulary of culture and society, revised edition. Oxford University Press, 1983. ISBN 0-19-520469-7. с. 289. The decisive distinction between socialist and communist, as in one sense these terms are now ordinarily used, came with the renaming, in 1918, of the Russian Social-Democratic Labour Party (Bolsheviks) as the All-Russian Communist Party (Bolsheviks). From that time on, a distinction of socialist from communist, often with supporting definitions such as social democrat or democratic socialist, became widely current, although it is significant that all communist parties, in line with earlier usage, continued to describe themselves as socialist and dedicated to socialism.
  10. Furtak, Robert K. The political systems of the socialist states, St. Martin's Press, New York, 1986, p. 18-19.
  11. Kinzer, Stephen. NICARAGUA'S COMMUNIST PARTY SHIFTS TO OPPOSITION. // The New York Times. 15 January 1987.
  12. "Cyprus elects its first communist president", The Guardian, 25 February 2008.
  13. Kerala Assembly Elections-- 2006
  14. ЦРУ World Factbook: FIELD LISTING :: GOVERNMENT TYPE
  15. DPRK has quietly amended its Constitution. // Leonid Petrov's KOREA VISION.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Communist state“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.