Социалистическа федеративна република Югославия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Социалистическа федеративна република Югославия
Социјалистичка Федеративна Република Југославија
Socijalistička Federativna Republika Jugoslavija
Socialistična Federativna Republika Jugoslavija
федеративна социалистическа държава
 
1943 — 1992
Знаме Герб
Национален девиз
Братство и единство
Национален химн
Хей, славяни

Местоположение на Социалистическа федеративна република Югославия

Континент Европа
Столица Белград
Официални езици македонски, сърбо-хърватски, словенски
Форма на упр. Република, Марксистко-ленинистка еднопартийна система
Държавен глава
  Президент
   - 1945-1953 Иван Рибар
   - 1953-1980 Йосип Броз Тито
   - 1991-1992 Стиепан Месич
  Министър-председател
   - 1945-1953 Йосип Броз Тито
   - 1989-1991 Анте Маркович
Епоха Студена война
 - Създаване
29 ноември 1943 г.
 - Присъединяване към ООН
24 октомври 1945 г.
 - Конституционна реформа
21 февруари 1974 г.
 - Разпадане
25 юни 1991 - 27 април 1992 г.
Площ
 - Общо (1989 г.) 255 804 km²
Население  
 - Преброяване 23,724,919
Валута Динар (YUD) = 100 пара
Предшественик
Наследник
Кралство Югославия
Босна и Херцеговина
Република Македония
Словения
Хърватия
Съюзна република Югославия
Днес част от
редактиране

Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) е югославска държава, която наследява Кралство Югославия и съществува до разпадането си през 1991–1992 г. по време на Югославските войни. Неофициално тя е наричана също Титова Югославия или Авнойска Югославия. Тя е социалистическа държава-федерация, състояща се от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия.

Име[редактиране | edit source]

Югославската държава е създадена през 1918 г. под името Кралство на сърби, хървати и словенци. През януари 1929 г. крал Александър I налага диктатура в страната и я преименува на Кралство Югославия. Така за пръв път терминът "Югославия", който се използва десетилетия наред, става официален. След окупирането на Кралството по време на Втората световна война, АВНОЮ обявява през 1943 г. своето намерение да възроди държавата под името Демократическа федеративна Югославия, като оставя въпроса за република или кралство отворен.

През 1945 г. държавата става Федеративна народна република Югославия (ФНР Югославия, ФНРЮ), а нейната конституция влиза в сила през 1946 г. През 1963 г. държавата получава окончателното название Социалистическа федеративна република Югославия (СФР Югославия, СФРЮ). Когато се говори за тази държавата, най-често се употребява нейното последно име, което успява да се задържи най-дълго.

Поради дължината на името, по-често се използват абревиатурите "СФРЮ" и "СФР Югославия", в същото време държавата е известна просто като "Югославия".

География[редактиране | edit source]

Намира се в западната част на Балканския полуостров. Съседни страни на СФРЮ са: Италия и Австрия на северозапад, Унгария и Румъния на север, България на изток и Гърция и Албания на юг. Западната част на републиката излиза на Адриатическо море.

История[редактиране | edit source]

Демократическа федеративна Югославия е основана на второто заседание на АВНОЮ в гр. Яйце, проведено от 29 ноември до 4 декември 1943. Междувременно преговорите с Кралското правителство в изгнание продължават. На 29 ноември 1945 Федеративна Народна Република Югославия е конституирана като комунистическа страна. Първият председател на следвоенна Югославия е Иво Лола Рибар, а премиер Йосип Броз Тито. През 1953 година Тито става президент, а през 1963 година е провъзгласен за доживотен президент.

Югославия не поема курса на зависимост от Съветския съюз и не е била член на Варшавския договор като останалите страни от Източна Европа, нито пък е била част на НАТО, което я прави специфична в отношението с другите страни. Югославия е съосновател и влиятелен член на Движението на необвързаните страни. Поради гъвкавия баланс между изтока и запада тя е имала влияние и висок имидж в почти целия свят.

Разпадането на СФРЮ[редактиране | edit source]

Анимирана карта на разпадането на СФРЮ

След смъртта на Тито (1980), напрежението между югославските народи става по-голямо, а през 1991 с обявяването на независимост на Словения, Хърватия, Бивша Югославска Република Македония и Босна и Херцеговина започва гражданската война. През 1992 републиките Сърбия и Черна гора образуват Съюзна република Югославия, която през 2002 e преименувана в Държавна общност Сърбия и Черна гора.

Разпадането на СФРЮ започва в момента когато Словения провъзгласява независимостта си (1991). Бързо след това започва гражданската война в Хърватия (1991-1995) между хървати и сърби. Сърбите се разбунтуват, защото според новата хърватска конституция губят статута си на конституционен народ, докато хърватите желаят да основат своя национална държава. Гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995) е на етническа и верска основа. Воюват сърбите, хърватите и мюсюлмани (бошняците). Според бошняците, Съюзна Република Югославия и Хърватия извършват агресия спрямо Босна и Херцеговина. За сърбите това е гражданска война. През 1993 година хърватите и бошняците се съюзяват. Войната свършва със Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995.

Причини за разпадането[редактиране | edit source]

През 1989 година се появяват подходящи условия за разпадането на СФРЮ. Краят на политическата система на Източна Европа през 1989 година същевременно е и начало на демократизацията на тези страни. От тогава се поставя и начало на новата външна политика на САЩ и Западна Европа спрямо източноевропейските страни и в частност спрямо СФРЮ.

Новите световни събития изоснови променят съотношението на силите в международната политика и съотношението на силите в самата СФРЮ. Те същевременно повдигат въпроса за оцеляването на политическата система на СФРЮ. Американските и западни политици изискват промяна на политическата система на Югославия и демократически преход.

Държави появили се с разпадането на СФРЮ:
Босна и Херцеговина
Хърватия
Република Македония
Словения
Черна гора
Косово[1]
Сърбия

Изчезването на източно-европейската политическата система и изисквания за промяна в СФРЮ поставя оцеляването на СФРЮ под въпрос. Необходимостта за промяна на политическата система на СФРЮ и външната политика са двата фактора, които най-много влияят на разпадането ѝ.

Изчезването на СКЮ и ескалиране на национализма[редактиране | edit source]

Разпадането на СФРЮ е предхождано от изчезването на Съюза на комунистите в Югославия (СКЮ) от политическата сцена. Словенските и хърватските представители напускат заседанието на 14-тия извънреден конгрес на СКЮ. Тогава изчезва един от най-значимите органи в Югославия. През пролетта на 1990 г. в проведените избори в Словения и Хърватия побеждават антикомунистически сили. Националистическата ХДЗ (Хърватска демократическа общност), с водач Франьо Туджман, получава мнозинство в хърватския парламент и така идва на власт.

Хърватските власти започват с чистка на сърбите от държавните органи. Сърбия осъжда тези събития. Тогава настъпва сериозна национална криза в СФРЮ. През септември 1990 година е приета и новата Конституция на Сърбия, която премахва от названието на държавата представката „социалистическа“.

В началото на 1991 година започват сраженията между сърби и хървати в Хърватия. Председателството на СФРЮ, като най-висш ръководещ орган в държавата с председател Борисав Йович (представител на Сърбия), се опитва да овладее кризата и да предотврати възможността за война. През пролетта същата година войната все повече се разгаря.

Войната в Словения[редактиране | edit source]

На 25 юни 1991 година, формално започва разпадането на Югославия. На този ден, словенския и хърватски парламент приемат решение за провъзгласяване на независимост. Но два дни по-късно, Югославската народна армия е изправена срещу Словения, с цел да промени това решение. Избухва война между ЮНА и словенските републикански сили (територијалаци), с водач Янез Янша. Войната продължава десетина дни. В началото на юли, Председателството на СФРЮ приема решение за оттегляне на армията от Словения. Част от ЮНА остава в Хърватия.

Войната в Хърватия[редактиране | edit source]

През месеците август и септември 1991 година, в Хърватия започва гражданска война между сърбите и ЮНА от една страна, срещу новоформирлата се хърватска армия. Непризнатата Хърватия на Франьо Туджман отнема правата на сърбите с новата конституция на страната. Сърбите в Хърватия, по-късно и тези в Босна и Херцеговина, започват война срещу хърватите.

В Хърватия се сформира Република Сръбска Крайна 1991 година. Сърбите не искат да се подчинят и да останат в обявилата независимост Хърватия, където са им отнети всички права и желаят да останат в рамките на СФРЮ.

На 4 август 1995 година започва Операция Буря (Олуя), с която са прогонени или убити десетки хиляди сърби от Република Сръбска Крайна. Хърватските и босненските сили се обединяват и заемат стратегически важните босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар, както и долното Ливанско поле. Това пресича връзката за доставка на хърватскте сърби и обсажда град Книн от три страни. Голяма част от населението на тези територии трябва да изостави своите къщи и да избяга в Република Сръбска или СРЮ.

Вечерта на 7 август 1995, операцията официално приключва, с което свършва и войната в Хърватия.

Войната в Босна и Херцеговина[редактиране | edit source]

Войната в Босна и Херцеговина започва от 6 април 1992 до 14 септември 1995 и представлява едно от най-кървавите войни в Европа след Втората световна война. Войната е резултат от ескалирането на национализма. Завършва с официалното подписване на Дейтънското споразумение.

Политика[редактиране | edit source]

Социалистическите републики и автономни области[редактиране | edit source]

СФРЮ е разделена на шест социалистически републики и на две социалистически автономни покрайнини, които са част от СР Сърбия. Столицата е Белград. Републиките са следните:

  1. Социалистическа република Босна и Херцеговина – със столица Сараево;
  2. Социалистическа република Хърватия – със столица Загреб;
  3. Социалистическа република Македония – със столица Скопие;
  4. Социалистическа република Черна гора – със столица Титоград (сега Подгорица);
  5. Социалистическа република Сърбия – със столица Белград, в която се намират:
  6. Социалистическа република Словения – със столица Любляна.

Население[редактиране | edit source]

Файл:SFRYugoslaviaNumbered.png
Югославските републики и автономни области отбелязани с цифри
Етнически състав на СФРЮ по преброяването през 1981. година (показано по общини)
Етнически състав на СФРЮ след преброяването през 1981 година (показано по общности)

Данни от преброяванията през 1971 и 1981

Националност 1971 % 1981 %
албанци 1 309 523 6,4 1 731 252 7,7
българи 58 627 0,3 36 642 0,2
хървати 4 526 782 22,1 4 428 135 19,7
италианци 21 791 0,1 15 116 0,1
македонци 1 194 784 5,8 1 341 420 6,0
унгарци 477 374 2,3 426 865 1,9
черногорци 508 843 2,5 507 298 2,6
мюсюлмани 1 729 932 8,4 2 000 034 8,9
сърби 8 143 246 39,7 8 136 578 36,3
словаци 83 656 0,4 80 300 0,4
словенци 1 678 032 8,2 1 753 605 7,8
цигани 78 485 0,4 148 604 0,7
румънци 58 570 0,3 54 721 0,2
турци 127 920 0,6 101 328 0,5
югославяни 273 077 1,3 1 216 463 5,4
останали/неопределени 252 330 1,2 389 970 1,7
общо 20 522 972 100 22 438 331 100

Републики и покрайнини по броя на населението[редактиране | edit source]

данни от преброяването през 1991.

Ранг Република/автономна област население  % Гъстота на населението
1 Сърбия 9 506 174 40,9% 114,0
--- Централна Сърбия 5 582 611 24,0% 99,4
2 Хърватия 4 784 265 20,6% 84,6
3 Босна и Херцеговина 4 377 053 18,8% 85,6
4 Македония 2 033 964 8,8% 79,1
--- Войводина 1 996 367 8,6% 92,8
--- Косово и Метохия 1 956 196 8,4% 183,1
5 Словения 1 913 355 8,2% 94,5
6 Черна гора 615 035 2,6% 44,5
СФР Югославия 23 229 846 100% 92,6

Републики и покрайнини по площ[редактиране | edit source]

Ранг Република/автономна област площ (км²)  % Гъстота на населението
1 Сърбия 83 361 33,2% 114,0
2 Хърватия 56 524 22,5% 84,6
--- Централна Сърбия 56 169 22,4% 99,4
3 Босна и Херцеговина 51 129 20,4% 85,6
4 Македония 25 720 10,3% 79,1
--- Войводина 21 506 8,6% 92,8
5 Словения 20 246 8,1% 94,5
6 Черна Гора 13 810 5,5% 44,5
--- Косово и Метохия 10 686 4,3% 183,1
СФР Югославия 250 790 100% 92,6

Републики и покрайнини по гъстота на населението[редактиране | edit source]

Ранг Република/автономна област Население Площ (km²) Гъстота на населението
--- Косово и Метохия 1 956 196 10 686 183,1
1 Сърбия 9 506 174 83 361 114,0
--- Централна Сърбия 5 582 611 56 169 99,4
2 Словения 1 913 355 20 246 94,5
--- Войводина 1 996 367 21 506 92,8
3 Босна и Херцеговина 4 377 053 51 129 85,6
4 Хърватия 4 784 265 56 524 84,6
5 Македония 2 033 964 25 720 79,1
6 Черна гора 615 035 13 810 44,5
СФР Югославия 23 229 846 250 790 92,6

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Все още непризната.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.